смесеният брак- труден или лесен

Смесен като националности ли? Или като религии? Или и двете? Не че е толкова важно...
За мен брака също е много трудно нещо, а дори не е "смесен".
Горе главата! Ще дойдат и слънчеви дни! 

Предполагам сте с различно вероизповедание.Това разбираме под "смесен" в БГ.
Преди осем години се отказах от такава любов.Той беше с друга религия.Така прецених,така направих.Има неща,които ни различават,които дотежават.Ревността му,например,не можах да разбера.Защо съм си скъсила косата с три сантиметра,а не само връхчетата...Ей,такива нещица...Погледнах в перспектива и видях след 5 год. брак как би ескалирало това чувство.....и се изплаших.
Той си остава голямата ми любов,може би точно защото бе невъзможна.Невъзможна според другите...

Голямата любов деца не ражда....

И културната среда и религията са от значение.
В началото на брака мног неща не правят впечатление, но с времето започват да дразнят.

Ценностната среда, в която е възпитан един човек може да пречи и без брака да е смесен. Поне моя опит е такъв с предишния ми приятел, който си беше българин, но различията ни бяха повече от колкото сега със съпруга ми, който е от друга религия, култура, че и раса. Все пак нашия брак е "бебе" в сравнение с вашия, дано не се появят проблеми в бъдеще

Може би си права В нашия случай роднините и на двама ни са много далече, а и никой от нас не се занимава с религиозни ритуали.

Не подценявайте културалните различия. Много усилия положих за да бъде всичко ОК. И да, колкото по-малко роднини и сънародници наоколо, толкова по-добре.

Аз съм със смесен брак от 5 години. До сега е по-лесен, в сравнение с последната ми връзка с българин
Ние бяхме много реалистични в какво се "забъркваме". Преди да се оженим сме говорили за всичко, дори до как виждаме възпитанието на децата ни. Много е важна комуникацията. Двамата сме от една религия, не би ме спряло да се омъжа за съпруга ми, ако беше от друга, но бих обсъдила предварително този  въпрос.
При нас стана така, че той живя в Б-я за две години, сега аз живея при него. Според мен това, че той отблизо е запознат с нашата култура и нрави, и аз с неговите, ни помага много в отношенията. Уважаваме традициите на един друг.
Нямаме намеса на родителите и от двете страни, всички са доволни
Според мен всичко е до възпитание

Vodolei, на теб какво точно ти тежи? Различните традиции, манталитет,възпитание?нещо конкретно те е накарало да поставиш така въпроса? Малко яснота дай.

Това няма нищо общо със "смесването". Това се случва във всички семейства-"смесени" или "еднородни".
Трудно    ти е да говориш с нас или с него?

При нас това не влияе по никакъв начин.
Мъжът ми обикаля по света вече 15 години и е интернационална личност, приема всичко и всички.
Но съм имала връзка с мъж от друга религия и въпреки, че беше хубаво с него, не можех да си затворя очите за ревността и патриархалното възпитание. Представих си как ще ми налага да си обличам висока яка и през лятото, да не си показвам коленете, да не гледам мъжете в очите (защото било вид флирт).............и му пожелах всичко най-хубаво.

Напълно те разбирам.
Н е е толкова до религия, колкото до усещане за род и семейство.
За съжаление,когато се жени човек,се сдобива и с роднини,повечето от които не изповядват влюбеността на съпруга.И са винаги на обратното от твоето мнение-за това кой и как да работи,колко деца да имате,какви да са имената им, как да се възпитават,как да се празнуват традиционните  празници и кои да са те.
Слава Богу, не всички роднини си поставят за цел да се държат с теб сякаш сте женени.

Доста мъже слушат майките си и не им възразяват дори, ако не са съгласни с тяхното мнение или решение.И от там започват драмите на много влюбени жени.Не е въпрос на религия или националност.Всяко семейство си има свои правила и ако новодошлия има други представи за съвместен живот, в повечето случаи или се примирява и приема чуждата воля, а нощем плаче, или си отива поради несъответствие в представата за съвместен семеен живот.
Ако решиш да не спазваш традиции и правила, които не харесваш трябва да го покажеш и да заявиш ясно позоцията си.Ако си зависима е доста трудно да си смела и да го направиш.
Но сама трябва да направиш избор.

И моят съпруг е чужденец.Когато сме само двамата не забелязвам някаква кой знае каква разлика в навиците и вкусовете ни-имаме доста общи представи за семеен живот и възпитанието на децата.Но винаги се забелязва,когато свекърва ми го е подучила на нещо, за което той сам не би се сетил никога.И аз направо му казвам да каже на майка си,че според мен не е редно или нужно да се постъпи по съответния начин.
Но още преди да се оженим сме се разбрали,че се женим аз за него и той за мен, а не за родителите ни.И понеже неминуемо се стига до контакти с родата, обещали сме си да не позволяваме чужда намеса.
Имах само един случай, в който свекито почна да ми дава уроци как да живея.Мъжът ми не си беше в къщи.Когато се прибра му казах,че не съм спряла майка му единствено,защото му е майка,но не бих допуснала такова поведение към себе си.И му казах,че ако тя не се съобразява с това, бих реагирала така, както ако непознат се опитвяа да се меси в моя живот.Не знам какво и е казал, но тя спря.Аз се държа прилично,подарявам им подадаръци за празниците и им изпращам картички ,когато сме далече.Не коментирам техния живот,нито се намесвам в него- колкото и да не ми харесва.Аз съм друг човек, с друго възпитание, нужди и идеи.Избягвам контакти,ако не се налага.Но мъжът ми винаги застава зад моите решения.Знае,че ако трябва да се караме ,заради неговите или моите роднини-просто вече няма да сме семейство.

Не мога да сравнявам с други бракове, защото живея само в смесен.
И двамата сме продукт на западната цивилизация, нямаме никакви културни, религиозни, етични, морални и тн. различия.
Като изключим макароните - тях просто не ги ям.
След 16г. пак ще се включа в темата