смесеният брак- труден или лесен

Това няма нищо общо със "смесването". Това се случва във всички семейства-"смесени" или "еднородни".
Трудно    ти е да говориш с нас или с него?

При нас това не влияе по никакъв начин.
Мъжът ми обикаля по света вече 15 години и е интернационална личност, приема всичко и всички.
Но съм имала връзка с мъж от друга религия и въпреки, че беше хубаво с него, не можех да си затворя очите за ревността и патриархалното възпитание. Представих си как ще ми налага да си обличам висока яка и през лятото, да не си показвам коленете, да не гледам мъжете в очите (защото било вид флирт).............и му пожелах всичко най-хубаво.

Напълно те разбирам.
Н е е толкова до религия, колкото до усещане за род и семейство.
За съжаление,когато се жени човек,се сдобива и с роднини,повечето от които не изповядват влюбеността на съпруга.И са винаги на обратното от твоето мнение-за това кой и как да работи,колко деца да имате,какви да са имената им, как да се възпитават,как да се празнуват традиционните  празници и кои да са те.
Слава Богу, не всички роднини си поставят за цел да се държат с теб сякаш сте женени.

Доста мъже слушат майките си и не им възразяват дори, ако не са съгласни с тяхното мнение или решение.И от там започват драмите на много влюбени жени.Не е въпрос на религия или националност.Всяко семейство си има свои правила и ако новодошлия има други представи за съвместен живот, в повечето случаи или се примирява и приема чуждата воля, а нощем плаче, или си отива поради несъответствие в представата за съвместен семеен живот.
Ако решиш да не спазваш традиции и правила, които не харесваш трябва да го покажеш и да заявиш ясно позоцията си.Ако си зависима е доста трудно да си смела и да го направиш.
Но сама трябва да направиш избор.

И моят съпруг е чужденец.Когато сме само двамата не забелязвам някаква кой знае каква разлика в навиците и вкусовете ни-имаме доста общи представи за семеен живот и възпитанието на децата.Но винаги се забелязва,когато свекърва ми го е подучила на нещо, за което той сам не би се сетил никога.И аз направо му казвам да каже на майка си,че според мен не е редно или нужно да се постъпи по съответния начин.
Но още преди да се оженим сме се разбрали,че се женим аз за него и той за мен, а не за родителите ни.И понеже неминуемо се стига до контакти с родата, обещали сме си да не позволяваме чужда намеса.
Имах само един случай, в който свекито почна да ми дава уроци как да живея.Мъжът ми не си беше в къщи.Когато се прибра му казах,че не съм спряла майка му единствено,защото му е майка,но не бих допуснала такова поведение към себе си.И му казах,че ако тя не се съобразява с това, бих реагирала така, както ако непознат се опитвяа да се меси в моя живот.Не знам какво и е казал, но тя спря.Аз се държа прилично,подарявам им подадаръци за празниците и им изпращам картички ,когато сме далече.Не коментирам техния живот,нито се намесвам в него- колкото и да не ми харесва.Аз съм друг човек, с друго възпитание, нужди и идеи.Избягвам контакти,ако не се налага.Но мъжът ми винаги застава зад моите решения.Знае,че ако трябва да се караме ,заради неговите или моите роднини-просто вече няма да сме семейство.

Не мога да сравнявам с други бракове, защото живея само в смесен.
И двамата сме продукт на западната цивилизация, нямаме никакви културни, религиозни, етични, морални и тн. различия.
Като изключим макароните - тях просто не ги ям.
След 16г. пак ще се включа в темата