Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?

...с тази разлика че:
1. в Канада едва ли някоя "учителка" в детската градина ще даде на децата по 1 хапче лексотан, че да не вилнеят много и
2. дори и да го направи, ще има мигновени последствия (за учителката).

А, зависи. В Квебек (в който е Монреал) има субсидирани детски градини, които за един ден струват 7 долара, при условие че МИНИМАЛНАТА надница за един час работа е 8 долара

Пак не е много малко... Доколкото знам и храна за децата не осигуряват.

Не бих се установила в чужбина! Този избор стоеше пред семейството ми, но бяхме единодушни!

Да, ние бихме се установили в чужбина...отдавна мечтаем за Сиатъл....дано мечтата ни се сбъдне!
А ако е в Европа ми се иска да живея в Барселона.

Живяла съм в чужбина, по-точно опитах да живея, но не успях да се адаптирам и се върнах.
До скоро не исках и да чуя повече за живот в друга страна, но вече се уморих от тази неуредена и измислена държава, в която живеем и съм склонна да преосмисля нещата.

Не съм казала , че някой трябва да приема дипломите за чиста монета. Далеч съм от тази мисъл. Лично за мен, за 11 месеца които съм тук, взех 6 модула по моята специалност и сега съм в процес на сертификация. И работа си търся само в моята сфера, защото просто там съм хвърлила много време и пари да се квалифицирам.
А съм готова да си стегна багажа за България, защото поне за сега там се чувствам по-добре. Казват , че първите две- три години всеки се чувствал така. Не знам дали е вшрно, ще поживеем, ще видим.

Канада не е Квебек, в останалите провинции субсидирани детски градини има само за хора с много нисък доход, едвам преживяващи. В Торонто трудно се намира градина под 850 на месец, в квартала в който живея средната цена е 1000-1100, за Монтесори -1500. Ако детето е под 1.5 години е още по-скъпо. Това за храната обаче не е вярно . Хранят ги или на кейтъринг или градината си има собствена готвачка.  Водят ги по музеи зоол. градини, екскурзии, идват клоуни, рожденните им дни и разни празненства ме карат да си спомням с тъга за нашето бедняшко социалистическо детство . Имат толкова много книги, играчки, занимавки и глезотии че направо не ми се вярва понякога, като видя нова джаджа.
На 5 деца най-много има една учителка, това оскъпява нещата, трудът тук се заплаща добре  . Това ми напомня и че няма на кой да дадеш два лева на час и да ти чисти, докато ти се занимаваш с по-възвишен труд .
Разбира се цената на градините, тока, бензина и размера на детските не трябва да определя къде искаш да живееш, в крайна сметка не сме само едни потребители, други работи ни движат. Според мен ако няма да има драстична смяна на стандарта не си струва, нещата се изравниха почти. Цените са същите, в Бг даже ми се стори по-скъпо, заплатите започват да се изравняват, щом в Сф има заплати 2000-4000 нето и нагоре  . След данъци, заеми, наеми и тн.н и тук не остава много. Да, добре квалифицирани и реализирани лекари и др. специалисти могат да напреднат доста, но за приравняване, трупане на опит и тн. трябва да се отпишат първите 4-5 (оптимистично) години.
Мисля че авторката пита за други причини да се остане . Или замине  .

не. мога да отида където искам, но се чувствам най-добре там където са хората,които обичам - родителите, приятелите, колегите ми. С тях споделям болка и радост. А и съм постигнала тавана на кариерата си на 30. Имам отлична за БГ заплата, хубаво семейство, дъщеря, за която да се грижа, още две живат и здраве в скоро време. Така че да тръгвам от нула някъде само за да кажа че живея в чужбина - мерси.  не мога да си представя мене да ме командват някакви хора, които ще ме считат за второ качество човек само защото съм от БГ. Не ми е по вкуса да пусна питомното и да хукна по дивото на 30г. За всяка лудост има възраст - моята на този етап е да имам три дъщери  С Божията помощ имам една, с другите също мисля, че ще се справя

 Не бих, добре ми е тук. И на мен и на семейството ми. Имах Колега преди време. Та той казваше - защо да ходя по други страни, като и в нашата можем да си направим чужбина. Имаше предвид професионална реализация, кариера, заплащане. Беше прав

     невероятна  мисъл, с много смисъл 

Мен ме заинтригува този коментар...  Аз също съм почти на 30 и ако знаех че съм стигнала тавана на кариерата си - демек, няма накъде повече да се развивам професионално - честно казано, щях да се замисля сериозно за смяна на кариера...

Ми че какво ще правиш останалите 30 години през които ходиш на работа - ще тъпчеш на едно място?

А за това че като си българин в чужбина те третират като второ качество човек си в грешка. Как те третират зависи изцяло от теб, самочувствието ти и това как се преставяш пред другите. 

Ако има перспектива за  добра работа и за двама ни, да разбра се че бихме се установили. Независимо къде е!

Модел, артистка, певица? Какво друго би могло да бъде, Трънче И аз съм любопитна-на мен летвата ли ми е високо или на другите ниско

Някой по-долу писа че третирали българите като второ качество хора! Третират  като второ качество ако ти сам се третираш като такъв. Никъде не съм срещала подобно отношение.   Важно е как човек се чувства в чужбина...като бежанец и емигрант и отритнат ....или като човек който иска да постигне нещо и може да го докаже , независимо къде е. Трудно е ,но не и невъзможно!    Човек трябва да вярва в себе си да не се страхува да рискува.Тогава идва  и успеха!