Имаме ли проблем?

  • 2 079
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 716
Hakiba, аз съм категорично против обмяната на диагнози, особено виртуалните. Дадох ти линк ей така, за информация.
Хубавото е, че наблюдаваш, мислиш, търсиш. Peace
Желая ти късмет. Laughing

# 31
  • Мнения: 238
Най-добре отиди на специалист... тук само се сещаме примери от нашия живот и те плашим още повече. Нали имаше такъв синдром - четеш медицинска литература и си откриваш симптоми от почти всички болести при себе си  Grinning
И аз познавам 2 деца, които имат разлика по 1 седмица с моя син, а пък проговориха чак след 3 годишни. Успех  Peace

# 32
  • Мнения: 516
Hakiba, незнам какво ще ти прати EASpirit, аз мога да ти дам линк към това - http://kpacota.com/books/

Аз също ти благодаря за този линк    bouquet

Четох до 23 страница.Разбрах доста неща ,които ще са ми от голяма полза в моята работа.
Чудя се защо,когато бях студентка,не са ни запознавали с такава информация по детска
психология  newsm78
Свалих си линка и ще продължа да чета книгата.

# 33
  • Мнения: 3 447
Не искам да поставям диагнози, не разбирам, нямам опит, но помисли и обсъди с лекар.
аутизъм
Ето на, аз съм аутист значи  Laughing
И аз съм против поставянето на диагнози, а виртуално това се прави с лека ръка. Общо взето всяка по-впечатлителна майка като прочете горния линк, би могла да открие тези симптоми у детето си в някаква степен и после... олеле. А всъщност за дете между две и три години според мен е нормално да е привързано към обичайните действия, защото му дават сигурност; да е безразсъдно смело, защото още не е съвсем наясно за опасностите; да повтаря думи; да предпочита все още да си служи с жестове понякога, защото му е по-лесно; да избухва; да е физически активно; да се смее "неподходящо"...
Не забравяйте, че има неща като темперамент и характер, които детето си носи от раждането. И ако е инат, вироглаво, емоционално или пък не обича да се подчинява... накратко, ако не е удобно за "менажиране", това не означава, че има проблем. Децата са различни, така, както и ние сме.

# 34
  • Мнения: 1 312

Не забравяйте, че има неща като темперамент и характер, които детето си носи от раждането. И ако е инат, вироглаво, емоционално или пък не обича да се подчинява... накратко, ако не е удобно за "менажиране", това не означава, че има проблем. Децата са различни, така, както и ние сме.


Не забравяме,ама хич дори.
Ако не виждах частица от всеки от нас в него щях да се притесня още по-рано.
Но понеже аз съм пълен непукист,сляп за чуждото мнение,упорита,инатеста и непокорна,сама за себе предостатъчна,често неискаща и отхвърляща предложена компания,защото повече от всичко обичам да оставам насаме със себе си...
И понеже баща му е най-големият инат,който съм срещала,мълчалив,неконтактен и леко дръпнат на моменти,домошар,който обича тихите и спокойни занимания, за някой неща консервативен тип,който не понася промените...
Именно заради това търся причината по-скоро в себе си и начина на комуникация,отколкото в подобни диагнози.

Дона,мерси  bouquet
Поста ти е отрезвяващ.

# 35
  • Мнения: 3 447
Хакиба, детето ми в много отношения прилича на твоето. Късно проговори, все още не говори с изречения. Притеснявала съм се, разбира се, говорила съм с педиатъра, говорила съм и с друг педиатър. Вярвам им, когато казват, че това не е проблем. Имай предвид, че педиатърката е тази, която познава детето ти и следи развитието му. Щом тя смята, че всичко е наред, значи е наред. Независмо колко виртуални диагнози ще се изсипят тук.


Но понеже аз съм пълен непукист,сляп за чуждото мнение,упорита,инатеста и непокорна,сама за себе предостатъчна,често неискаща и отхвърляща предложена компания,защото повече от всичко обичам да оставам насаме със себе си...
И понеже баща му е най-големият инат,който съм срещала,мълчалив,неконтактен и леко дръпнат на моменти,домошар,който обича тихите и спокойни занимания, за някой неща консервативен тип,който не понася промените...
Ето на, какво се чудиш тогава   Grinning И ние сме такива. Даже детето ми е учудващо дружелюбно и нормално на нашия фон  Laughing

# 36
  • Мнения: 967
Бързо на консултация. Първо детски психолог, после логопед. Приятелка беше притеснена, че детето й не говори - показаха й упражнения, ходи няколко пъти на логопед - чудесен напредък, а най-вече я успокоиха. Защото страхът е голям звяр и прави нещата винаги по-страшни в нашите глави отколкото са.

А, ако не дай си боже има някакъв проблем - колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. С отричане също не се подобряват състояния.

Най-добре е да има яснота по въпроса. С виртуални диагнози от мами могат да се постигнат 2 неща - или излишно паникьосване или самоуспокояване не на място.

И от опит: Децата които проговарят на 3 години, го правят с цели изречения, напълно изградена реч. Няколко познати имам, на които не можеш да им затвориш устата в момента, които са проговорили на тази възраст, а една даже е проговорила на 4 (тя наистина много бързо говори в момента).   bouquet

# 37
  • Мнения: 24 467
Близо 3- годишно дете, което не говори- не бих пробвала сама с разни теоритии- кристални, индигови и т.н. деца. Освен тези има поне още 100, ако не и повече теории. Това съм сигурна, че няма да помогне. Сама си стигнала до извода, че и не форумът ще помогне реално. При конкретен проблем се търси конкретно решение с помощта на конкретен специалист.
Права е radmila "А, ако не дай си боже има някакъв проблем - колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. С отричане също не се подобряват състояния.
Най-добре е да има яснота по въпроса. С виртуални диагнози от мами могат да се постигнат 2 неща - или излишно паникьосване или самоуспокояване не на място."
Винаги съм залягала на тази позиция. Другото е чисто бягане от проблема.

Общи условия

Активация на акаунт