Наложи ми се да пиша един рапорт от 50 страници и се хванах на няколко пъти, че пиша това, което искат да чуят от мен. Холандците обожават планове за развитие на личността и компетенции ( колко си добър в нещо), така че искат да четат определени неща, като винаги трябва да се отбележи за цвят как в нещо не си добър ( няма значение какво мислиш по този въпрос) и как ще се развиваш в тази посока.
Важен рапорт беше и не можех да си позволя да пиша 100% моето мнение. И понеже съм свикнала в България да отстоявам 100% мнението си, се почувствах малко като предателка към себе си. Само, защото нещо се очаква от мен по даден начин.
Какви са компромисите, които ви се е налагало да направите не само в работата, но и във всекидневното общуване и живот и как сте се чувствали?
И има ли рецепта да бъдеш винаги себе си в чуждата държава, без да се налага да правиш, казваш или правиш нещо само, защото си чужденец и това се очаква от теб.