От дълго време разглеждам форума, но едва вчера се регистрирах тук и мисля, че е време да разкажа и моята история и за моето ходене по мъките. На 30 години съм, нямам деца. От около 2 години започнаха тревожни признаци покрай цикъла ми, а именно- кървене по всяко време, воднисто течечние, много некомфортно. Ходя редовно на гинеколог, така направих и тогава. Изписаха ми Дуфастон, докато го пиех беше горе-долу добре, спра ли го- пак същото. Април тази година попаднах на една млада лекарка, която взе нещата по-присърце и още при първия преглед ми каза, че имам някакво образувание, приличащо на тъй наречената "гроздовидна бременност". Изпрати ме при друг лекар, който се съгласи с нея, от там, при д-р Минев, в Пловдив. Той беше категоричен, че трябва да се направи кюретаж, незабавно. И така на 10.04 ми направиха кюретажа. Хистологичното изследване показа функционален ендометриален полип. Но кървенето между циклите продължаваше, както и това "воднисто" течение. Пак Дуфастон. Но този път той не помогна. Правех си цитонамазки всеки месец, прегледи, видеозони. Казваха ми, че пак "нещо" има в матката, но какво ли е то? Хайде пак тук- там по лекари, където чуя или където ме пратят. Така се озовах при д-р Крумов, който назначи хистероскопия, за да видим какво ще да е то това, дето ме тормози от толкова време и не ще да ме остави на мира. Трбваше да правя ХС на 28.11.2007, след цикъл разбира се. На 20.11 беше първия ден на цикъла, с кръвоизливи, големи съсиреци. Казах си- ще стискам зъби до следващата седмица. Да ама не. На 22.11 буквално "родих" миома.. . Бях сама в къщи, не съм си и представяла, че може да съществува такава болка, а уж съм мъжко момиче. Това чудо се заклещи между краката ми и ни напред, ни назад. Подаваше се нещо с големината на тенис- топка..Обадих се на мъжа ми да ме кара в болница, няма да Ви казвам как ме посрещнаха там, не ми се спомня това. Казаха, че най-страшното е минало, че съм го изродила това изчадие грозно. Естествено ме кюретираха. След като се събудих се чувствах лека като перце, направо ми идеше да хвръкна. Пих 5 дни АБ, слагах гентамицин, витамини, системи, всичко по ред. Резултатът от хистологията е " ендометриален аденоматозен полип"Но сега от няколко дни привечер вдигам температура - 37- 37.2, не повече, а знам, че това не е на добре. Назначиха ми Мелбек, ама не помага. А от тази сутрин имам и някакво кафеникаво цапане. Нямаше кой да ме прегледа, а лекарят, който се занимава с мен днес отсъства. Ще отида утре.
Ядосвам се и ми е мъчно, защото две години се лутам като идиот, къде ли не, и докъто "то" не реши само да ме освободи от присъствието си, никой не ми каза за какво иде реч. Мъчно ми е, защото след като се събудих от упойка, дойде дежурната и ми каза: "Миома, моето момиче, лошото е, че си на 30, че не си раждала, а имаш миотична матка, или нещо от сорта.Ще минеш още няколко пъти през това, няма да издържиш, защото всеки път ще знаеш какво те очаква, накрая ще баснем матката и всичко ще се оправи, но поне сега имаш представа какво е да родиш 4 килограмово бебе"...
Кажете ми, моля Ви, накъде да тръгвам. Препоръчаха ми горещо Д-р Славчев от Александровска. Омръзна ми да се лутам, искам някой да ми каже какви шансове имам да си имам бебче след тези неща и след тежката прогноза на дежурната..
Това е от мен, сдухах се буквално, чакам някой от Вас да ми даде съвет.
Благодаря Ви предварително.
С поздрави