Детски психолог или...?

При психолог! 
Все още е рано и могат да се поправят нещата.
Но "ремонта" на детето започва от родителите. 
Защото няма лоши деца, само родителите и/или възпитателите им са за консултация и обучение как да насочват децата към правилното поведение и стъпки.
Ще те насоча към няколко неща, върху които си струва да се замислиш:
1. Защо в къщи е добър, а в училище неузнаваем? Защо подтиска държанието си? Защо не е толкова отпуснат при вас, колкото в училище?
2. Защо се мъчи да се покаже мъжествен пред всичките си съученици и да се прави на арогантен, на вулгарен? Какъв модел има пред себе си? (Не говоря за теб и баща му, може да е братовчед, приятел или съсед, когото харесва и копира)
3. Защо си казва, че е тъп, а всъщност не е? Кой и кога го е наричал някога тъп, не можещ да мисли и разсъждава?
4. Защо изискваш от него да се промени, като според него той е добър и няма нужда ад се променя? Кажи му модела, на когото да прилича, очертай рамките на неговото поведение ...

Веднага, ама веднага,  не след Коледа или Нова година, а сега! отивайте на психолог, но първо вие с баща му, а после заведете и детето, ако няма промяна в поведението му след съветите на психолога.

А защо не се поинтерсуваш да няма нещо или някого, които да провокира това държание в училище. Попитай детето, говори с учителката кога проявява това държание. Трябва да има нещо, което да го питеснява там, щом само там се държи така.
Дано успеете да намерите причината за това държание. Пожелавам ви успех!!!

Зума, за съжаление мога да кажа, че децата не намират достатъчно поле за изява в училище и понякога се нуждаят от малко подкрепа за да се изявят и да придобият самочуствие. Сигурно синът ти е добър в нещо или иска да се занимава с нещо, което му е любимо. Може да е спорт или нещо друго. Запиши го на допълнително занимание и се включвай активно с въпроси и обсъждания, насърчавай, за да придобие детето самочуствие. Като напредне в нещо, после вече няма да се изявява агресивно в училище. Смятам, че една от възможните причини синът ти да се държи така е, че му липсва внимание и поле за изява.
И да, непременно се посъветвай със специалист, но на първо време без детето. Отиди сама, защото детето може да се почуства още по-зле, ако го заведеш при психолога. Ако не можеш да се справиш сама, на по-късен етап заведи и него след дълга и внимателна подготовка.

Естествено,че проблема е наш общ,но  мисля, че  детето не разбира проблемите произлизащи от начина му на държание. Винаги сме го подкрепяли ,той  споделя с нас, никога не е бит(баща му даже ,когато му се кара му говори тихо),аз немога тихо  направо си крещя....,но  все пак сме нормално семеиство.Имаме много приятели и той  общува с много деца, но единствено е неузнаваем в междучасията.... иначе е отличен ученик,но...

Може би има прекалено самочувствие Никога не признава,че е сгрешил до момента, в които сам не се убеди,че е сбъркал. Вълнува се от много неща, любопитен е и "компетентен'' по много въпроси . Почти никога не скучае ,но в училище все има нещо да не е по вкуса му... Всички момченца са му приятели,но  всеки ден има забележка...

Подкрепям за психолог, а също така и за смяна на училището. Веднъж нарочен за "черна овца" трудно ще се измъкне.

И аз съм за смяна на училището.


А това ми прилича на опит за манипулация:

Инка62 е очакратала въпросите за размисъл и говорене.
Със сигурност има някаква причина да се случва така. Ако не можете да се справите сами, наистина посетете детски психолог.
А какво е предприел училищният психолог?

Училищният психолог едва ли знае за нашите проблеми.За съжаление даже не знам дали има тъкъв в нашето училище. Класът им е разделен на групи( момичета срещу момчета )  и постоянно се дебнат за нередностите при потивниците, съответно всяка издънка се съобщава на госпожата .Детето е поощрено,а виновника  бива смъмрен със забележка. Проблемъ е ,че  синът ми не осъзнава факта,че е "черната овца" и винаги намира някой, с когото да сподели  глупостите, които е научил...Все пак не ме разбирайте погрешно аз не го оправдавам, просто искам да го накарам да разбере грешките си

че то във вашия клас е змиярник! Вярно, че на тази възраст се делят, но чак да се дебнат... И класната явно поощрява подобно поведение ,че да й е мирна главата.

Потърси училищния психолог, ако има такъв и първо говори насаме с него. В най-лошия случай ще изгубиш 3 часа, но поне ще знаеш кой на какво е способен, за да помогне. И ако не стане, местете се в друго училище. Не мога да си представя моите да прекарват половин ден в такава обстановка. Бих ги махнала през следващия срок.

Вчера пак е говорил неприлични думи ... (казва,че ги е казал само пред едно дете ) госпожата съответно разбира, след което той бива накаран да напише в бележника си това,което е говорил последвано от забележка  как децата  са възмутени и даже ги било срам да кажат какво е казал . Не искам да  коментирам правилно ли е или не, само споделям реакцията на децата и госпожата. Даже вече незнам какъв съвет да му дам и наистина ли не осъзнава ,че проблемите си ги създава той самия

Мила мамче, наистина имаш проблем.
Личното ми мнение е да не импровизираш, а първо да се консултираш, което вероятно ще стане и няколко пъти, преди да вземеш решение каква точно промяна за детето е необходимо и да започнете да я осъществявате. Лично аз бих се притеснявала да взимам генерални решения, преди да съм си изяснила на какво се дължи истинският проблем и как следва да се действа. И училищният психолог също може да бъде ангажиран, с оглед изясняване ситуацията в училище, но е добре специалистът да е страничен, трето лице, неангажиран нито с вас /семейството и близките/, нито с училището на детето.
А как се проявяваше детенцето до сега в училище? Преди това посещавал ли е ДГ и ако да- как се държеше там? Сред приятелчета от квартала или друга детска група как се държи? Това са важни моменти, които един психолог също би желал да научи.
И прекаленото самочувствие, и комплексите от различен характер, и такова едно поведение, което се оклонява от средната норма, са неща, които се явяват последица от някакъв истински проблем. Затова следва да се отстраняват не последиците, а да се търси точно този проблем.
Не може да се очаква от г-жата, която е един учител, но не и психолог и човек, натоварен да решава такива проблеми, да е адекватна и подготвена за такива случаи. Също не коментирам поведението й. От децата още по- малко може да се очаква поведение, с което те ще помогнат за решаването на проблема. Първичната им реакция е защита и нападение- според темперамента на всяко едно от тях.

Пак казвам - мисля, че няма да се справите сами без психолог. Ето, че нещата се повтарят без промяна. Начина да разбере грешките си не е като го карат да се чувства виновен. Много е сложно, затова има и съответните специалисти. А и явно донякъде му харесва да е такъв. Независимо, че е с лоша изява по този начин става център на внимание. Всичко това трябва да се разбере откъде е провокирано и да се работи в тази насока. Също така, като се удря по главата и вика, че е тъп, предполагам започвате да го успокоявате и това го осъзнал, че му помага да не му се карат. Ние тука само можем да предполагаме. Успех!

А вие правите ли нещо (може и несъzнателно), което да понижава самочвуствието на детето?
Много zабрани, ограничения, zабележки, несъобраzяване и неzаинтересованост към интересите му? Питали ли сте го има ли интереси към някой спорт, хоби ... нещо, което ще го накара да се увства пълноценен в някоя област? Обръщали ли сте му внимание zа неща, кото прави добре и опитвали ли сте се да му съzдадете хоби?

Благодаря на всички споделили мнението си.
Досега не сме имали проблеми от този характер, с децата извън училище няма такива проблеми. И на детска градина е ходил, но съвсем нормално се е държал. От две седмици е толкова трагично положението. Кое е провокирало това поведение - нямам представа.

ако проблема е в училището или нещо или някой в училището или някоя невъzможна учителка с умения zа детски психолог = 0 ... или т.н. намерете му интересно и силно привличащо го zанимание zа след училище, нещо в което ще се чувства пълноценен или прати мъжа си да поговори в училището и ако нещата не са ОК си го преместете в друго. Успех.

Значи е нещо възникнало сега. Тогава и намирането на решение вероятно би било по- лесно. Наистина може да става въпрос за конкретна ситуация, за която определено учителката трябва да е в час.

Напротив не е ограничаван . От малък се занимава с колички, компютри и въобще технически неща. Сам си прави светещи играчки, има количка, която се движи с бензин и най-старателно сам си преведе упътването за експлоатация , горивото с което се движи ... сам си прави дискове с песни.... играе футбол с децата от квартала .За мен  напълно нормални неща за третокласник, но в училище  просто...тези междучасия

Ако проблемът е само от две седмици, може да се говори за инцидентни случаи, причинени от някаква промяна в средата му. Трябва да се намери причината само. Не че е лесно, но не е невъзможно според мен.

Е естествено не е перфектен  , трябва по няколко пъти да му се каже за да направи нещо и той пак да си прави оглушки, но  едва ли  е нещо толкова не присъщо за възрастта му. Обича да общува с по-големи деца , но играе и с по-малки от него без проблем.

О, то и на мен за някои неща са ми необходими няколко напомняния, нищо, че съм дърто магаре вече. Това не е чак такъв проблем, след като до сега не сте забелязвали нещо много явно отклоняващо се от правилата.
Просто можете да започнете да търсите конкретния повод. Освен това следва и почивка- отдалечаване на детенце от ситуацията, време за почивка и разнообразяване.

Изтрайте още малко до ваканцията. Децата вече са изнервени, изморени са, омръзнало им е да стават всяка сутрин и да ходят на училище. Имат нужда от почивка. Може би е добре да дадете 1-2 дни почивка на детето, особено след "самонаказването" чрез писането в бележника. Сега детето се чувства още по-унизено и едва ли му е приятно да вижда всички тези хора. Да не забравяме, че и ние всячески се опитваме да избегнем непроятните срещи, а когато не можем, ставаме раздразнителни, дори агресивни.

RadostinaHZ , наистина си права "Сега детето се чувства още по-унизено и едва ли му е приятно да вижда всички тези хора" , но той не живее в кутийка и трябва да понася наказанията след грешките си ,аз и баща му  от началото му говорехме,че поведението му в междучасията не е достойно, даже е грозно ,но .... промяна няма . Два дена удържа фронта , а на третия е със забележка

Значи разбира, че нещо не е наред. Има нужда от време и спокойствие да му отлежи в главата, да си говорите, да обмисли положението. Ще се справите, стараете се да подходите спокойно, разумно и щадящо самочувствието на всички. 

Аз мисля, че има проблем и с госпожата.
Така описани нещата тя подтиква децата да се клюкарят едно друго. И какво значи, че говорил неприлични думи, които другите деца не смеели да повторят. Айде де! Не смеят, не смеят пред госпожата кой знае какви ги дрънкат. Но, когато нарочат едно дете за черната овца е много трудно да се търсят добрите му постъпки, от него винаги се очаква нещо лошо, накрая то само влиза в тази си роля.
Едва ли всички в класа са ангелчета.
Не оправдавам твоето дете, не казвам, че не трябва да се обърнете към психолог, но най-първото нещо, което трябва да се направи е да провериш как точно стоят нещата в училище.

А, да, за "неприличните" думи- у нас идват деца на гости и не съм чувала някое от тях да НЕ говори неприлични приказки. Даже в Гугъла на нашия комп съм намирала на търсачката простотии. Говорила съм със сина, разбира се, въобще обаче не съм му се карала, не го считам за нужно. Просто сме обяснявали съдържанието на тези думи, че и правописът съм му оправяла /на "pormu", да речем  /.
Нашите госпожи пък, от ДГ и училището, са коренно против "изказването", даже са правили редовни забележки на род. срещи за поведение от сорта на "Госпожо, пък еди кой си направи /каза/ еди какво си.". Ако вашата госпожа насърчава такова поведение, вярно, това си е нейна работа, но пък рефлектира и върху децата.

Сменете училището.Ако не сега,то до година.Има нещо,което провокира това поведение в клас.Трябва да смени средата.Хубаво е и да се обърнеш към специалист.Понякога децата много повече могат да кажат на един чужд човек,отколкото на родител.Това е начин да разбереш какво става.

Последно проблемите са ,че говори неприлични думи.Той добре осъзнава, че не трябва да се говорят, но изгаря от желание "да ги сподели" с децата . Явно се гордее, че знае такива неща, разказа ,че ги знае от децата ,с които ходи на училище. Не ги обвинявам, те си имат родители, но защо моето дете бърза да ги каже където не трябва, а след това се срамува от постъпката си. Или е глупав ..., несъобразителен 

 
 Споделих с госпожата, че понякога е обвиняван без причина. Тя се съгласи с това мое твърдение,но тя наистина поощрява децата ,които съобщават за лошите постъпки на съучениците си. И когато се случи,че детето е направило по-скоро е казало някаква  неприлична дума тя никога не е била там, а й е съобщено от децата. На последната родителска среща  каза,че е страшно да оставя децата сами в стаята, защото все нещо лошо се случвало...  говореше за целия клас не конкретно за моето дете. Той не се бие, само глупости говори, но на този етап е "черната овца"
Днес не е имал проблеми, но докога ли?

Нямам опит с толкова голямо дете, но мислила ли си дали не иска да се покаже пред някое момиче? Моят племеник на 9 г.  беше влюбен   

 В първи клас харесваше едно момиченце от неговия клас,  сега вече каза, че момичетата не са му интересни, но може и да не иска да си признае.Тази вечер пак ще си говорим за поведението му, ще го попитам между другото за чувствата му към другите деца.