Трябваше и това да се случи..

Подкрепям те напълно  няма начин ,да няма злоба...появява се някакъв тип..обърква ти живота нацяло ..и после си отива..е как да го забравиш това ? и как да си над тези неща? много трудно..не че не е преодолимо..но е болка,която зараства трудно..пожелавам ти да забравиш всичко по-скоро..

Ира, ако искаш да ти мине, го забрави. Не си позволявай да изпитваш каквото и да е към този човек. Докато го мразиш ти си зависима от него.
Наранил те, имаш повод да го забравиш и да продължиш. Отмъщението не носи нищо хубаво, най вече ен носи удоволетворение.

Ира,
Аз смятам, че тази жена трябва да бъде почерпена, защото те е отървала от този мръсник. Помисли си, ако не беше тя - колко ли дълго щеше да те заблуждава и да го мъкнеш на гърба си този? Изплюй емоцийте си към този тип в банята, вземи един хладен душ, пий едно кафе и се огледай за нормален мъж, който ще може наистина да те оцени и ще обича и теб и детенцето. Това не е било мъж, извинявай, че ти го казвам, но при него липсват основните мъжки качества - като поставим достойнството на първо място. Малко мъже могат да си позволят гавра с жената, която носи собственното им дете, и да продължават гаврата докъто детето им расте. Той е предал и теб и собственната си кръв и плът. А колкото до унижението - не си ти унижената, а той самият се е унижил - срамно е за него, а не за теб и повярвай ми идва "денят на равносметката", е да може да си с побелели коси и да не ти е до този ден тогава, но той определено ще дойде. Гледай си детенцето, което си носила 9 месеца под сърцето си и то е късче от твоето си сърце и не си хаби емоцийте за човек, който не ги заслужава - запази ги за друг!
Много късмет и любов за теб и прекрасното ти детенце през следващата година! 

Ира, и аз да се включа с мнение, макар че момичетата преди мен са изчерпали възможните становища. ЗАБРАВИ ТОЗИ ТИП ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО! Знам, че е лесно да се каже и много по-трудно да се направи, но ти трябва да си го наложиш! Практическо предложение: Когато се сетиш за него или просто почувстваш, че негативните емоции те подпират из отвътре, веднага си потърси някакво занимание, което да изисква съсредоточаване (мисля че това психолозите наричат "терапия чрез работа"). Или пък надуй до дупка любимата си музика и танцувай лудо, като си представяш че поне дузина красиви мъже те гледат със зяпнала уста и те желаят в този миг и твоят бивш е единственият на света глупак, който е можел да те докосва, да бъде с теб, но сам е пропилял шанса си! Танцувай на пук на тоя "мамин убавец" и за себеутвърждаване! Защото ти наистина си красива, млада и съм убедена, че хубавото в живота тепърва ти предстои!

Още нещо: Няколко от момичетата се опитаха да ти кажат, че като таиш злоба в душата си, ти вредиш и на детето, но ти май не ги разбираш правилно. Твърдиш, че се грижиш повече от добре (да цитирам "уникално добре") за него  . Но физическото обгрижване, колкото и качествено да е то, не е всичко! Емоционалната връзка между майката и рожбата й е много силна. Представи си го като невидима пъпна връв, която продължава да ви свързва с детето и след раждането. По тази невидима връв ти му предаваш емоциите си и то за съжаление (или за радост, в зависимост от емоцията) ги попива 100%-во. И това не са празни приказки! Наблюдавала съм дъщеря ми през различните житейски периоди на моя живот и със сигурност мога да ти кажа, че когато съм изпитвала силни душевни терзания, колкото и да съм се старала да се прикривам, това се е отразявало на поведението й (и тя съответно е ставала нервна и неоправдано капризна). И обратното. Затова е наистина важно да се отърсиш час по-скоро от негативизма!

Късмет, здраве и нов много по-свестен мъж за теб и мъничето през новата 2008 година!!! 

Ира, аз теб не разбирам
хабиш си нервите за нищо
първо - не си единствен случай
Касито си го отнесе не по-малко зле и куп други мами - но просто не афишират така проблемите които са имали бременни
и за разлика от теб - не тичаха подир мъжа до припадък...закоето още тогава ти писах че е напълно безразсъдно освен ако не те е еня за детето!
нямаш капчица улегналост в емоциите които изливаш тук...съмнявам се че и в живота успяваш да ги улегнеш
мен не ме бърка да ти пиша сладникави писания, но не вярвам с това да ти помогна
честно казано не вярвам и с тези писания да ти помогна - явно си натура, подвластна на емоциите и това няма да го промените нищо...само времето и опита, и то горчивия опит май за жалост
но никой не те упреква за нищо - живей си както искаш, но също така е ясно че като пишеш - ще има коментари, нали затова е форум, а не повест или писане на разкази???

и още нещо - достатъчно красива, млада и все пак оправна си да можеш да си позволиш да загърбиш каквото било и да го сотавиш в миналото
имаш бъдеще, но докато се главоблъскаш с минали неща рискуваш очите ти да са обърнати в грешна посока и да пропъснеш нещо важно и хубаво около себе си

успех и гнева и омразата са лоши съветници въ ввсяко едно отношение, още повече са вредни за човека, който ги носи

Абсолютно си права,прекалено много ме водят емоциите ми и затова ще си чукам главата,ама характер  ,какво да го правиш...
Емоционална съм ,да това ми недостаък,гневлива съм когато ме настъпят,пак е недостатък,но пък имам хиляди други положителни черти...
Както всеки друг човек...