Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 март 2011, 21:29 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 224 563
  • 972
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 300
Темата надвиши 50 стр, затова отварям нова. Това е линк към старат тема; http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=359647.0

Последна редакция: вт, 01 мар 2011, 21:35 от Shopping FUstA

# 1
  • Мнения: 105
Никаква активност.....та аз ще започна! Първо честит празник мили дами, това ми е вторият осми март без него! Отново ми е трудно, но не като миналата година! Пожелавам на всички сили, твърдост, упоритост и никакво свеждане на глави! Само борба - ние ще сломим живота, а не той нас! Изживяли сме най-най-трудните, гадни, покъртителни мигове/за каквито нашите семейни дружки не са си и представяли/ и те не ни сломиха...само ни направиха по-силни! Тъй като съм учителка, скоро прочетох нещо в тетрадката на един ученик, което въпреки тинейджърският му стил взех да си го повтарям често....с него ще завърша: " Когато правя крачка назад, аз не пропадам.....аз просто се засилвам!!!" Peace

# 2
  • Мнения: 56
Добьр ве4ер,мили моми4ета!
пьрво-4естит празник!
Бьдете здрави ,вие и децата ви!
Толкова отдавна не сьм писала...,при4ини-дьлго отсьствие,операцияи т.н.
Про4етох ви оба4е,сажалявам за новите моми4ета,така опе4алени и страдащи дьлбоко!
Моите сьболезнования!
При мен изминаха 2 години и половина,но все сьм тьжна и 4есто даржа снимката му и пла4а.
Днес си поплаках отново-няма го моето синеоко мом4е ,което на всеки празник ми подаряваше
цветя,а на този-винаги коки4ета!
Толкова ми липсва,изпитвам ужас ,4е няма да го видя,докосна ве4е никога!
Но трябва да се борим ,да сме силни,защото това което не ни убива ни прави по-силни!да сьздадем на нашите деца условия за развитие и топло огнище ,дори без тати..
прегрьщам ви ,мили моми4ета Hug

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 76
Здравейте момичета,и аз не съм писала скоро,ама при мен само неприятности-първо майка ми беше много зле и в болница,сега милата ми дъщеричка е болна,пак нещо вирусно я повтаря макар че беше болна и на антибиотик преди 10дни,но сега има и усложнения които ме карат да настръхвам и да се моля всичко да се дължи на вирусната инфекция ,а не на нещо по лошо.Имам нужда от помощ-добър детски кардиолог в Бургас,а ако никой не знае /защото тук всички си знаем какви са ни лекарите/ за София,защото ако не дай си Боже се наложи трябва да я водя там.Благодаря ви предварително.

# 4
  • Мнения: 56
Zdravei Nitka!
izvini me ,4e pisha na latiniza ,no e kasno i nqmam vreme
iskax samo da ti napisha za dve bolnizi ,za 4ieto kardiologii se 4yvat dobri otzivi.
ednata e Aleksandrovska-nomer029230249.

drygata e Tokyda,prepora4vam ti doz.Ivo Petrov
nomer-024034116
dANO VSI4KO MINE BEZ NAMESA NA KARDIOLOG!JELAQ VI SKOROSHNO OZDRAVQVANE!
Pregrashtam vi Hug

# 5
  • Мнения: 112
Нетърпима е всяка мисъл, всеки спомен, за някой, който никога няма да е твой...отново... Непоносимо е дишането, далеч от него. Защото е бил като въздуха - необходим и жизненоважен.                                                                                                             3 месеца без теб...Обичам те...Почивай в мир Слън  Praynig smile3518                                      


Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от... телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Последна редакция: сб, 12 мар 2011, 18:20 от helen69

# 6
  • Мнения: 20
Днес стават 6 месеца без нашия татко.Пиша и плача.Много ми е тежко.А най-тежко ми става когато детето каже че иска татко да си дойде за да го целуне по бузата.Днес сутринта пак искаше да си дойде.Не искам да плача пред нея за да не я трвожа но не се получава винаги да се сдържам.Мислех е с времето ще поотмине голямата мъка но се оказва че не става.Дано поне той да е на по-добро място.Надявам се да е така.Искрено се надявам.Друго не ми остава...

# 7
  • Мнения: 105
Много е тежко, не може така лесно да мине болката.....при мен станаха година и десет месеца, а болката ме задушава още! Има моменти съм по-добре, но самотата, спомените, непримиримостта ми, че той не съществува, че не е честно ме съсипва още! Няма рецепта за съжаление, няма!

# 8
  • Мнения: 86
Здравейте мили момичета и момчета,
пиша за първи път във форума но го чета отдавна. Мисля че дойде момента да споделя и свойта съдба с вас. Казвам се Катя и загубих съпруга си миналата година. Обичахме се много и от 18 години. Почина от инфаркт докато аз избирах нови щори, а той тичаше в парка със сина ни. Остах сама на 38 години, сама със сина си, който скоро ще стане на 12.
Това което последва е познато на всички вас. Затворих се вкъщи и в продължение на 7 месеца плаках всеки божи ден. Имаше дни в които виех като ранено животно и целувах земята по която беше стъпвал съпруга ми. Правех всичко което се очаква от мен, водех детето на училище, готвех, но междувременно не си спомням три четвърти от това време. Това което ми помогна тогава беше една книга, която четях и препрочитах много пъти. Ядосвах и се, плачех, но намерих в нея свойте мисли. За съжаление не е преведена на български.
Една жена със съдба като моята описваше свойте чувства, мисли и преживявания. Простичко и до болка искренно, без да спести нищо. Много от нещата тогава ме шокираха, сега ги разбирам. Мисля че откровенното общуване помага много. За щастие го има този форум където можем да се срещаме. Това което намирам за жалко е, че много от мислите, които имаме всички ние, убедена съм в това, не се коментират. Затова искам да споделя нещо с вас. Това ми струва много, но ще го направя.

# 9
  • Мнения: 86
Вече ходя отново на работа. Плащам си сметките. Вземам важни решения. Мисля си че съм се изправила на крака. Че отново съм част от живота. А дали наистина е така?
Преди няколко седмици проумях че не правя нищо друго освен да се самонаказвам. За това че още живея. Че още дишам. Аз съм си най-големия палач. Аз съм тази, която не иска отново да е щастлива. Не и без него...
А как не искам да се превърна в една огорчена от живота жена, която вместо да му се радва му се зъби и води война с него, не искам!
И затова решавам че ще си простя. Ще си простя за това, че не тръгнах със съпруга си, че още дишам, че още кокичетата ме радват, ще си простя.
Сега се уча отново да живея.
Мили момичета и момчета, простете си и вие! Другото не е живот.

# 10
  • Мнения: 86
До Диди
Мила Диди, аз избрах да споделя мъката с детето си. Не се криех, дадох му възможност да тъгуваме заедно. Разбира се, най-тежките моменти ги прекарах сама. Аз вярвам в това че не може изкуствено да направим света по-красив и по-добър за децата ни. Живота е такъв какъвто е, в него има и много мъка, и много радост. Сина ми разбра сега какво е огромна болка. Ние не можем да скрием нищо от децата. Дори и да се криеш от дъщеря си когато плачеш тя със сигурност усеща безпогрешно колко си наранена ти.
Аз не скрих болката си, в началото ние плачехме заедно. После сина ми, понеже е дете, спря да плаче по-рано от мене. Аз продължих. Като виждаше сълзите, ме питаше: Какво има мамо? Аз му казвах: Мисля си за тате. И той продължаваше да си играе, обяснението го задоволяваше и понеже знаеше как боли не се тревожеше повече за мен.
Това е моя опит, не значи че винаги и при всекиго работи.
Кураж, мила!

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 76
Kd ,мила все едно че аз съм го писала.И при мен стана една година и моята дъщеря е на 12 и аз не скрих сълзите си от нея ,правех опити да сключа сделка с Бог ли със съдбата ли не знам, да ми го върне,живота си съм съгласна да дам за него само да беше жив.Да сигурно си права ,че се самонаказваме и сме си най-големите палачи,аз не мога и не искам да съм щастлива без него,защото не е честно ,моят живот и моето щастие беше той,ние бяхме едно цяло.,как да мисля за себе си в единствено число,душата ми е инвалид,все едно някой ми е ампутирал част от тялото и аз знам че физически тази част я няма ,но я усещам и винаги ще бъде част от мен.Знаеш ли моля се годините да минат бързо,детето ми да порасне ,да има любим човек до себе си и аз пак да срещна моето мило момче,защото искам да вярвам с цялото си сърце ,че той ме чака ,някъде там.

# 12
  • Мнения: 112
"Пътят,който ще извървиш до любимия чoвек за някой хора ще е много дълъг, но за теб този път е кратък,защото знаеш кой те чака..."                                                             Всички живеем с тайната надежда,нашите Любови да са на по-добро място...и някога когато дойде и нашия ред Те да ни чакат и отново да сме заедно завинаги...в бъднините Praynig

# 13
  • Мнения: 703
Ето ме и мен. TiredНе писах известно време,пак ме беше обзела депресия и мисли за моето момче..Минаха вече 8 месеца,уж се преборвах със сълзите,мъката...но явно много съм се заблуждавала,че ще си стъпя бързо на краката. Sad
Добре,че ви има тук вас за да споделя,че наистина,наистина има незаменими хора..Пак ще пиша по..късно,че почнах пак да рева.. Cry

# 14
  • Мнения: 112
Честит 18 Рожден Ден на Теди-най-големия ми син!Дано ми е здрав и да ни бъде опората,от която толкова се нуждаем!                     http://vbox7.com/play:b19e6ddd

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт