За и против ранното връщане на работа

е това и аз не го разбирам,горката душичка по цяла седмица само сред чужди хора....... .почти като изоставено"Това да умирам от глад не бих го направила....

Да, това и аз не го разбирам. Сигурно си имат някакви причини, ама........ А това, според мен, е прекалено крайно изказване. Ако аз се върна на работа, когато детето ми навърши 1 година, например, това не значи че не го обичам и че го възприемам като тамагочи. Но, разбира се, всеки има право на свое мнение и всеки гледа на нещата по свой си начин. Просто коментирам 

За мен това е въпрос на личен избор и усещане.
Снаха ми се върна на работа след 40-ия ден на племенника ми, но това в никакъв случай не прави по-лоша майка.Никой не те и кара.
За всяко нещо си има причинна.

Мисля да си стоя вкъщи с детето до година и половина и после той на ясла,аз на работа.

Аз се върнах на работа, когато бебчо беше на 1г. и 4м. и си мисля, че избързах, честно казано. За мен е по - добрият вариант, но на него определено му липсвам. И още ми е мъчно.

Преди да родя си мислех,че като стане бебо на 8-9 месеца ще наема детегледачка.След като родих въобще не ми минаваха подобни мисли,но пък я записах да тръгне на ясла на 1г и 7м.Пак грешка.Ходи 1 месец и я спрях.Сега вече като навърши 2г и нямам избор си ходи на ясла,но много ми се иска да си я гледам поне година още.Споделих при мен как беше,но хората сме различни ,така че всеки си има свое усещане за нещата.

Гледам тук, съвсем на близо, нещо което ме разсмя: "Въобще какъв е зорът да се раждат деца, които ще се засилиш да тръснеш някой друг да ти ги гледа, защото ти не можеш да ги търпиш и имаш хиляди много по-важни неща за вършене.". Наистина се посмях. Веднага се сетих за другото подобно на това твърдение, че която жена се е омъжила следва да си стои в къщи и да си гледа домакинството. Въобще какъв й е зорът да се омъжва, ако ще ходи на работа през деня и има други неща за вършене...Това твърдение /дори е било превърнато в спор години наред/ днес не е толкова актуално, колкото е било преди 50 години да речем, но изказано преди половин век да речем, би могло да накара някои да се позамислят и поспорят. Днес това не се случва, тъй като тази идея в съвременното общество не се възприема от огромното мнозинство- толкова е остаряла и доказала се като невярна и дори вредна.
Същото е и с гледането на децата. Качественото им отглеждане и възпитание няма много общо с постоянното стоене само на майката около тях. Лично за мен този въпрос е абсолютно безспорен. Тръгването на майката на работа пък няма нищо общо с това, че тя не можела да си търпи децата /това направо ме хвърли в потрес, тук не ми беше смешно, стана ми жалко, толково е недомислено това твърдение/. Причините за подобно решение няма смисъл да ги обсъждам, нормалните хора са запознати с тях. Те далеч не са свързани само с налични финансови затруднения.
Днес много жени се чувстват удовлетворени от професията си, умеят да съчетават работата с гледането на децата и домакинството. Професионалното развитие е част от личността на човека. Ако тази важна част бъде насилствено отнета човекът няма да е цял, няма да е същият. Не всяка работа търпи да я зарежеш за месеци, да не говорим за години. Е, ако ходиш на работа само за стаж за майчинство или понеже не можеш да си америш работа, която те удовлетворя, която те кара да се развиваш като личност, е друга тема.
Детето има нужда и от майка и от татко, но това не означава, че тази нужда е еквивалент непременно и във всички случаи на 24 часово ежедневно присъствие. Нелепо е да се мисли, че детето има нужда от майка си само до 2- годишна възраст, понеже у нас до толкова е платеният отпуск. Да не би децата в чужбина, чиито майки имат, да речем, 4 месеца, такъв отпуск, да имат намалена нужда от майчино присъствие или съответната държава да не е отчела, че същото денонощно е нещо незаменимо и задължително? Лично аз се съмнявам в това. Напротив, колкото детето става по- голямо и отглеждането му, което може да се прави от други хора се измества постепенно от възпитанието, нуждата му от близък контакт с хора, които го обичат нараства, но тези хора не могат да са до него непрекъснато до навършване на пълнолетие. Това не е и нужно. Качеството и количеството не вървят непременно в една посока.
Ако човек, изразяващ себе си не само чрез децата си, но и чрез други неща, му бъде наложено да се затвори за две- три години само в света на бебето, този човек твърдо няма да му е полезен. Въобще не съм изобщо убедена, че една жена, която работи, има контакти на друго ниво и от друг тип от тези в детската градинка и дома си, е по- малко полезна за детето си от другата майка, която е в състояние да си стои в къщи с години и този престой не е задължително да бъде продиктуван от по- голяма любов към децата и домакинството.
Лично аз познавам жени, които са в къщи "заради децата" 7 или 10 години. Техните деца са нито повече обичани, нито по- добре гледани или възпитани от останалите деца. Даже в конкретни случаи съм свидетел на леки "извращения" /изразът е силен, но точен- дете в ІV клас, вързано за полата на майка си, което дори уроците си не може да подгови само/. Изводите, които следва да бъдат направени, са в друга насока, но твърдо не и в това, дали стоенето в къщи или тръгването на работа на майката определят бъдещето на децата. Има редица фактори, оказващи в пъти по- голямо влияние от този.
Едно е сигурно обаче- жена, която не се чувства удовлетворена и гледането само на бебето не й достига, ще е по- полезна за самото бебе и за всички около нея, ако се изразява и по друг начин. Неудовлетворената и изнервена майка е по- вредна от ходещата на работа такава.

Браво Джуди!

Judy, въобще не смятам, че нуждата на бебето от майка е свързана по някакъв начин със срока, определен от държавата като майчинство, нито  пък със сроковете, определени за същото в другите държави.
И да, смятам, че деца, зарязани от майките си на 1-2-3 месеца са ощетени. Разбира се, те оцеляват, понеже се намира детегледачка, която да ги храни, да им сменя памперсите и да ги наблюдава да не се наранят. Това е достатъчно за да оцелеят, но не изчерпва ролята на майката за едно дете.
Не мисля, че има смисъл да се ражда, само за да се създават работни места за детегледачките. Все си мислех, че желанието да имаш дете е свързано именно с желанието да се грижиш за него - да го превърнеш в човек, да го научиш на това, което е важно за теб, да му предадеш своите ценности, да наблюдаваш как то развива едно или друго умение в резултата на твоите грижи, а не просто да има някой до него, който да му дава храна и да го наблюдава да не се удари.
А отношението на непоносимост се забелязва много ясно. Самият израз "Колко време ще издържа вкъщи с детето" си показва, че жена, която си поставя подобен въпрос, вече е настроена, че гледането на дете е някакво мъчение, което трябва да се "издържи".
Затова и се зачудих, какво получава една жена от раждането на дете, ако гледането му за нея е досада, която не може да издържи и предпочита удовлетворението от кариерата.

Няма особено значение какво мислим ние, нито дори ти, нали? Щом смята, че за нея е по-добре да работи, отколкото да си седи с детето, значи така и трябва да направи. Вероятно е претеглила вече за себе си всички "за" и "против". Може би трябва и ти да направиш същото - да помислиш искаш ли да останеш у дома с детето до 2 години, или все пак предпочиташ бавачка. Тя е решила за себе си, постъпи и ти така, а накрая, ако не ти се седи с детето, потърсете бавачка.

И всичко това е невъзможно, ако майката работи? Колко време (години) според теб би трябвало жената да се отдаде изцяло на бебето и сигурно ли е, че това ще го направи пълноценен човек? Доброто възпитание и добрите грижи в права пропорционалност ли са на по-дългото стоене у дома?

Виждам, че бебето ти е още малко, но ще дойде момент, в който ще ти се иска поне за половин час да се занимаеш с нещо друго. Майката не е единствено функция на бебето, а самостоятелен индивид и има някои собствени потребности. Нормално е, да иска да ги задоволи и това само може да й помогне да е по-всеотдайна.

Странно защо всяка една тема, предполагаща някакво "за" и "против" обикновено се изражда в "коя е по- и най-права".
Забравяме, че всяка една от нас е различна - различен начин на живот, възможности, възпитание, образование, интереси, схващания... и какво ли още не.
Ако за една жена стоенето вкъщи след 5-ия, 12-ия месец едва се "издържа", то за друга стоенето и три години й се струва малко.
Коя е по-права?
И двете.
Говорете за себе си по темата, а не одумвайте разбиранията на другите.

Приятен ден на всички ви желая!

Аз започнах работа когато малкия беше на 8 месеца и го кърмех само вечер. Имахме нужда от парите. Времето с малкия ми липстваше но постепенно взех да свиквам. Първите 2 месеца го гледаше майка ми защото нямаше място в яслата. От както тръгна на ясла и той самия изглежда много щастлив защото там си играе с децата, обезопасено е и може да пипа на всякъде, учителките ги занимават и т.н. Сега съм доволна от развитието на нещата, защото виждам че той е щастлив и същевременно прекарваме времето в което сме заедно пълноценно.

Judy, поздравявам те! Много ми хареса твоето изказване.
Децата ни имат нужда от майки, които се чувстват добре, пълноценни и имат самочувствие. За едни от нас това е свързано само и единствено с гледането на детето, за други - усещането за пълноценност се допълва от професионалната реализация. Аз съм от вторите - обожавам си детенцето, не ми тежат грижите за него. Той сега е на осем месеца и аз се чувствам готова и желая да се върна на работа. Убедена съм, че майка ми ще се грижи прекрасно за него. А вечер ще бързам да си тръгна от работа и да си го гушкам, да си играем и т.н.

първият път бях много надъхана да се връщам на работа- заради парите естествено. пропуснах много моменти от живота на детето си , а не станах по- богата... втори път такава грешка няма да правя.