Идва ми да закрещя

И аз не съм привърженичка на пълния игнор.  Освен раздяла не виждам какво ще постигнеш.  Днес в един филм казаха нещо много интересно - мъж обясняваше на една жена, че като му се сърдят у дома си придава тъжна физиономия и просто се наслаждава на тишината. 

Според мен като начало си извоювай свое време, да гледа 30-60 мин. детето, а ти се нагласи добре /да се вижда, че се гласиш/ и излез. ако трябва се мотай по улиците и магазините, но излизай. Надявам се, че не си постояно намусена и да мърмориш. Викай го да правите заедно нещо - да ти помогне да сложите вечерята, да поиграе с детето докато готвиш или се къпеш, прави гимнастика, гледай филми от компа пък да видим как ще чати той през това време , искай да става от компа ти да чатиш с приятели, на вечеря искай да сядате заедно и колкото по-малко да е включен телевизора, ракийката и салатката отварят приказката, питай как е минал деня му, разпитвай го. Създай настроение, а не очаквай той да подеме приказката. Като седне да чати го питай постояно разни неща, питай кой какво прави от приятелите му от скайп, кой какъв е и така нататък, ако се наложи му висни на главата да гледаш какво си пише докато му писне от тебе и спре поне за момента. Викни го кротко да ти прави компания, направи по един коктейл или каквото там обичате и да си говорите. Но кротко, со кроце, со благо ,стъпка по стъпка извоювай това, което искаш, а не с караници и мусене. Говорила си, че искаш да си говорите, но най-вероятно той не знае как трябва да протече подобна искана от теб вечер. Покажи му! Ако искаш да запазиш семейството си трябва да си положила максимално усилия, да знаеш че ако не се получи то ти си направила всичко възможно. 
Сега ще ми кажеш, че си пробвала ама не се получило  Пробвай пак и пак и пак!

"Идва ми да закрещя" - сетих се за един филм - "Кабаре", с Лайза Минели. Спомням си, че тя така се освобождаваше от стреса - заставаше под един мост. Като минеше влака отгоре, започваше да крещи, с пълна сила.
И аз съм търсила мостове. После, обаче реших, че аз ще съм влака.

Ба-си, е ако сте щастливи...въпреки обстоятелствата...завиждам ви благородно разбира се...
Ти огледа ли положението от всички страни...в смисъл да не изпускаш нещо, което зависи от теб например... Говорите ли си за това, което те вълнува...и заради, което страдаш, както предполагам...и разбира се за това, което него го вълнува...и може би страда...
стискам ти палци...

Направо не мога да повярвам,че търпиш това положение 2 години.Стегни се малко и си направи една равносметка,никоя жена не заслужава такова отношение.

 Не изчетох всички постове, само твоя. Моя съвет е - Иди под моста, на върха на планината , в дерето, където няма никой- накрещи се, разтовари се. След което поговори с тъй-наречената половинка и си направи равносметка- можеш или не можеш / нещо ми прозвуча като - да бъдеш или да не бъдеш/ Страшно няма, направи го и от тук нататък поне ще знаеш, как и какво да направиш с твоя живот.
 Чата е трайна зараза., и не маловажна Преди всичко потърси най- удачния вариант за теб и детето. Все пак си майка  

Аз като бивша чатърка ще кажа, че чатът не е трайна зараза. Има един момент, в който си като омагьосан, но малко по малко нещата се уталожват и вече не е интересно. Да не казвам, че накрая като влезех, си говорех само с един-двама познати. Всички останали ги игнорирах, тъй като рано или късно започваха да ми говорят за среща и така нататък. Що се отнася до реалните ми приятели-с тях предпочитам или да се виждам или да се чувам по телефона.
Аз обаче имам идея за твоя случай. Не го игнорирай! Даже напротив, увисни му на главата. Седни до него на компа, облегни се и я да видим с кого си говориш   И стой там и гледай с кого говори и за какво говори. Това идва малко като навлизане в личното пространство, той може да изпротестира. Но ти не се отказвай. Нали са приятели, какво толкова. Постой, погледай, пък може и сам да се сети да стане от компа и да ти обърне внимание.

 

  не не разбрах, иначе нямаше да (я) питам. 

Аз повечето от Скайп приятелите ги познавам. Като се замисля двамата работим толкова различни неща, че примерно за работа, няма как да разговаряме. Нито той разбира това което правя аз, нито обратното. А с приятелите работят в една сфера и, карат едни и същи коли....поне имат за какво да говорят. Снощи му казах някои неща и му поставих въпроса така: "Докато не се научиш как да поискаш от жена си нещо, няма да го получаваш". Мисълта ми беше, че трябва да му дойде на ум, че не съм част от интериора и има нужда да се сеща за мен. А той се изненада. Все едно всичко ни е било наред. И преди сме говорили и винаги сме стигали до извода, че трябва да му обясня, какво значи да ми обръща внимание. Да ви кажа така като си излях тук отрицателната емоция сега съм по - добре. Достоен заместител на крещенето се указа просто да си кажа от какво ми е писнало. Не искам да търся емоция извън дома си, не искам да се разделям с него, защото виждам, че е добър баща. Също виждам, че потъва в работа с желанието да ни осигури всичко. Но някак си не мога да му обясня, че не ни е нужно, чак толкова. Предпочитам него пред нов телефон. Предпочитам него пред възможността да си позволя повече неща. Получава се нещо като вечно работещ и никога нямащ време, разтоварващ пред компа. И така неща между нас изстиват. Бавно и славно.  Дали има друга не знам и не ме интересува. Ако си е решил, че има нужда прав път. Всеки има глава на раменете си. Дано с времето поне да започне да се интересува повече от нас. Знам, че общите ни теми са минимални, да не кажа почти никакви. И преди беше така, но намирахме общ език. Сега явно сме потънали в ежедневието си и всеки е намерил своя отдушник. Просто понякога така ми дотяга, че ми се реве. Иначе съм решила поне малко да го подразня. Утре съм на фирмено парти - коса, грим, тоалет, навън. По - честичко на кафенце с приятелки /за сега не съм ходила, освен ако няма повод/. Ще си помисля добре какво да направя, защото няма да оставя нещата така, както правих досега. Край на мача. Все пак съм на 25, не изглеждам зле, искам да се чувствам добре. Имам право да съм желана и то не от кой да е, а от собствения си мъж.Стига вече!

Sesana, аз още не мога да разбера ти обичаш ли го този човек? Не като добър баща и осигуряващ висок стандарт партньор, а като мъж. Крещи ти се от обида на самочувствието ти или от неудовлетворена обич? 

Понякога съм се чудила. Но си го обичам. Не така както преди 7 години, но го обичам. Затова ме боли, че не ме вижда. Сигурна съм, че гледа на мен като на нещо сигурно и е спрял да се старае./ Така да го кажем/.

Нека ти кажа тогава моето, с нищо не ангажиращо те, мнение.  Щом се чудиш, щом "си" го обичаш (нали, не звучи убедено  ) значи хладината и очуждението са взелi доста голямо пространство между вас. Това, че ежедневието ви е толкова различно, че нямате теми, доподпомага този процес.  Мисля, че точно това исках да кажа по-горе!    Сега остава ти да решиш, дали чувства, внимание и тяхното засвидетелстване от точно този човек са за теб от особенно голямо и важно значение и ти не би могла да живееш без това. Ако е така.... ясно нали на къде отиват нещата, рано или късно.  Ако обаче, можеш да "приемеш", че други неща като "добър баща", "добър партньор" и т.н. са ти по-важни, то има и така нареченото "мирно, съвместно съществуване".  Караш я, както по-горе си описала, и се опитваш да промениш поне малко, да речем някакво взаимно прекарано време, което знаете, е като "резерворано" за вас двамата. Ти трябва да решиш, за себе си, както кое ти е по-важно, така и като тип как би могла да се нагодиш и приспособиш към условията, до толкова, че за теб да е поносимо. 

Dona Bonbona, нещата не са толкова "черно бели". Сега са така, после ще се разбират повече, после ще имат периоди на караници и така. В момента по едина или друга причина /пък било то и малко от скука/ момичето е неудовлетворено от отношенията им. Да се постарае, да се напъне и  без да трагедизира и изпада в крайности. Проблеми има всеки, важно е поне да се опитваме да ги решим 

Ами щом си го обичаш, щом го предпочитеш пред нов телефон ти пожелавам успех.