Кога ще дойде смъртта?

Със сълзи съм се смяла

Абе, ти в час ли си ? Аз гледам да издрапам още 1000 години, ама пусто ми даде че земетресение или гръм ша ма удари......

 Съвсем сериозно ще ви кажа нещо. Преди около....незнам може и 3 -4 месеца да са тук имаше такава тема. Според сайта който беше даден, аз щях да умра след доста време, но на съпруга ми пишеше че ще е след 11 години. Понеже съм безумно влюбена в него и много суеверна, песимистична ( за съжаление доста често), черногледа......и т.н. го приех ужасно. Толкова се обсебих от това нещо, че всеки път като тръгне някъде с колата звъня по 100 пъти, вечер след работа ако закъснее звъня.....през деня понякога се обсебвам от подобни емоции и звъня да чуя как е. И това не само, че не свърши ами започнах и да го мисля за себе си. На 23 години съм и непрекъсно, ежедневно, мисля за това как един ден ще се разделим по най-ужасния начин. Веднъж го помолих да не ме остая сама никога и ревах цял ден. Той направо ми се чуди на мислите.
 Непрекъсно в главата ми се върти само една фраза :" живота е кратък" . Имам чувството, че няма да можем да направим толкова много неща.........депресирам се до такава степен, че немога да ви обясня. Опитвам се максимално да се разсея и да не мисля за това, понякога ми се получаа, но понякога съм така доста дълго.....ежедневно наистина.
 И ако щете ми вярвайте, всичко стана след това което прочетох в оня гнусен сайт.  Според него, баща ми трябваше да го няма от преди 6 години, а той си е съвсем жив, но и това не ме успокоява. Просто....незнам какво стана с мен..... По принцип , винаги ме е било толкова страх от смъртта, че това май отключи някакви депресии в мене.........
П.П. А да не ви казвам, колко често си опипвам гърдите....(((

Възхищавам се на всички, които подхождат толкова позитивно към тези неща, и дожвот ще бъда благодарна на някой ако ме понаучи и мен как да подхождам по този начин.
П.С. Изключваме психолог или друг вид терапевт поради други причини, които не ми се споделят сега...

KATI_Z  бе ти да не мислиш,че и на нас не ни минават такиа мисли,аз даже съм по и от тебе...ти си опипваш гърдите...на мен кви ли не други ми минават ама избгвай да мислиш,че става порочен кръг

Е как!
Аз съм далеч от мисълта че никой не си мисли такива неща....но поне на другите не им личи. А мен като ми е кофти и като се сдухам ми личи от километри. Е писна ми да си ходя подтисната.....а и ми се мислят по-хубави неща, а не еежедневните :' Кога и какъв ще е краят на живота"
Ужас:(

явно е сериозно положението..мислила ли си за анидепресанти?

ами не мисли за лошите неща...всеки един ден, някой си отива - не сме вечни. Почни да мислиш как всеки ден да ти е малък празник...например утре се събуди с усмивка и си помисли колко е хубав света, защото ти си тук и сега , а и има доста неща които трябва да се направят,почувстват и изживеят  

Ох,милата...прегръщам те. 
Ама в никакъв случай недей да слушаш тук какво ти говорят. Започна се - антидепресанти, лекари и психиатри - ще те объркат още повече .
Явно с в някакъв период. Не го мисли много
Я вземи и нападни мъжа си. Повече секс правете - сериозно. Дрешки, бижута,кафенца,дискотеки. Ще се оправиш

Именно заради това и написах предварително, че изключвам тези неща, но.....
дано се оправя наистина, но доста дълго продължава.

KATI_Z,

имах познат, който още от навършването на шестнадесет години започна да разправя наляво и надясно, че ще умре на 29 при автомобилна катастрофа.
Дойде  двадесет и деветия му рожден ден, и разбира се,  той не умря.

Което идва само да каже, че това дето си го мислим и вярваме в него, не винаги се случва.

Ама аз даже и несмея да го разкажа на някого. Толкова ме е страх че дори неискам да си го мисля и да го изричам. И пустите му мисли не ме напускат.

Каръшки мож` да е за теб - за мен е рожден ден. 
 
Докато съм жива, няма да умрЪ, ай тиА сайтове да си гледат работата!

Стига бе, драги ми смехурко!
Заключвам това "нещо"