Повече няма да пазарувам с тебе пък!!!

Ние винаги пазаруваме заедно.и аз винаги правя списък,но и винаги го надвишаваме.И винаги се караме в магазините,защото имаме различен вкус и различен поглед варху нещата.

Мразя да пазарувам.Пазаруването ме изнервя.Даже при нас мъжът ми повече гледа и избира, а аз  казвам, да да добре е ,взимай и да тръгваме.Като влезна в магазин за дрехи избирам за 5 минути, пробвам, става ли ми взимам без излишно чудене.

С него пазарувам само в супермаркета и то по списък.На шляйпазар ходя сама или с приятелки.

 Тръгвам с няколко неща в списъка и се връщам с три огромни торби извън списъка. И накрая, пак нещо съм забравила.Обичам да пазарувам сама.Никой да не ми мрънка защо взимам това или онова. С мъжа ми никога не съм пазарувала и слава богу.Голямо мрънкало е.

Винаги пазаруваме заедно. Списъци не правя, обикновено съм си наумила какво точно да взема, но освен него пазарувам и един куп други неща харасали ми на момента.
В Метро може да обикаляме над 1 час, в Кауфланд ми стигат 40 мин , от Пикадили излизаме най-бързо , около 15-20 мин.  Изнервящото е висенето по касите , когато има опашки.
Мъжа ми мрънка , когато се натовари с големите торби от колата до апартамента

Никога ,ама никога не пазаруваме заедно,освен в случаите,когато купуваме нещо за обзавеждането на дома.Аз пазарувам всяка седмица храна в Била.Не,че ми е приятно,но няма начин.Нямам списък,водя се от интуицията.Когато съм с дъщеря си,а тя е на 5 год и обикновено е залепена за мен като гербова марка през уикенда,пазаруването е истинско изтощение.Дрехи си купувам рядко по същата причина,не ме оставя да меря нищо.В МОЛовете за мен е истинско извращение да се пазарува,направо се чувствам като изстискан лимон след това.Зарекох се  там да ходя вече само на кино.

Да и при нас е така!

Аз по принцип дрехи, козметика и изобщо неща за себе си купувам много бързо - фиксирам пробвам и купувам/не купувам.А що се отнася за храна, обикновено ходим с мойто заедно, с колата, за да не мъкна.В големите супермаркети сме просто трагичен случай и аз и той обичаме много да зяпаме, да четем опаковки, да сравняваме (той особено много обича да сравнява цени и грамажи, да не би да се мине с нещо, което много ме дразни и обикновено тук го зарязвам).Много често се караме и спорим понякога на шега, но понякога става сериозно.Може да откараме и цял час, например в Хит или Пикадили.Докарвали сме почти до нервна криза майка ми, сестра ми и една приятелка - имали неблагоразумието да дойдат с нас на пазар (не всички заедно де).А "Повече няма да пазарувам с теб  пък" се изрича почти всеки път, но естествено не се изпълнява.

Той пазарува в супермаркета, несравним е в купуването на хранителни стоки, понякога ходим всички накуп.
Двамата пазаруваме неговите дрехи.
Аз купувам моите сама.
Кой командва парада, а 

Дай ден и час и ще направя каквото мога да те срещна

Пазаруваме заедно храните, по списък с леки отклонения в посока сладки удоволствия.
Нехранителни неща, повече аз.
Обичам да избираме заедно, защото мъжът ми има добър вкус.Рядко успяваме да отделим време за това.
Обичам да пазарувам с дъщеря ми, защото винаги избира най-доброто а аз често гледам да направя компромис със цената.
Не ми се е случвало да спорим за нещо в магазин или да убиваме много време. Явно се напасваме добре.

 Моя мъж изпада в див ужас като разбере ,че трябва да пазаруваме Изнервя се,изнервя и мен,почва да ми засича време все едво сме на маратон УЖАС  УЖАС

Колко ми е драго да те зърна Мечтице 
За съжаление нямаме ден и час 
Ходим когато мама е свободна да гледа малкия,
че един път направих грешката да го взема с нас
и определено не бих повторила 
Иначе ХИТ ни е любим и поне веднъж в седмицата
пазаруваме там 

"Цял час"? Щастливци. За час и 1/3 от магазина не мога да разгледам. Час е само да вляза, да купя хляб и изляза.

Същата история и при мен. Ужасно мразя да пазарувам с него.

На времето бях от дисциплинираните-списък,влизам,взимам и излизам/това за хранителните/.....без претенции,без размотаване....ако ще са дрехи или обувки-ако на пръв поглед нещо ми хване окото-меря,става ли-купувам.....Подаръци-отдалече се приготвях за всеки празник/като ми хареса нещо-купувам,и съм спокойна че като на конкретен човек му дойде празника-съм подготвена/
Обаче след повече от 4 години вкъщи/две последователни бременостти и майчинства/...направо съм се повредила.....дай ми сега магазини......пусни ме и не ме търси...мога с часове да блея.....и уж пак имам списък-обикновенно го забравям къде е/отделно,че към необходимите и доста други неща се оказват в кошницата/...но през седмицата почти не мога  да пазарувам,че съм все с децата/тогава диктувам по телефона или давам на благоверния списъка от предната вечер/.....но дойде ли уикенд-а и като замрънкам-"`айде няма ли да излезем"........ и се знае,че точка в програмата е голям магазин/ама колкото по-голям,толкова по-добре/.......там обикновенно децата са негова задачка....а аз се мотам..Явно много ме обича все още,щом нито веднъж не е изказал възражение/въпреки,че работат му е свързана с обикаляне на магазини и се предполага,че му е писнало/......Е,понякога  виждам наченки на изнервеност,но то е нормално/хеле сега по Коледа ,когато бедния ни народ се беше юрнал по магазините/,ама то и аз понякога се дразня от навалиците и опашките.......обичам да зяпам на спокойствие/пък ако ще и електроматериали да са-искам да съм осведомена какво се предлага на пазара/.