Публикувана: 25 апр. 2005, 15:13 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2005, 11:41 ч.

Нощно напикаване

5 532
20
1

Гост

# 15 27 апр. 2005, 11:04 ч.

Стара Загора
Мнения: 514

Дъщеря ми е на 5 год.. До преди 1 мес. трябваше да я вдигам нощем 2 часа след като заспи защото не издържаше до сутринта. Аз смятам че причината бяха честите й боледувания,
защото когато е болна се напишкваше и като спи следобед. Когато е здрава проблема с напишкването е по-малък. Тази зима имунната й система се закрепи - по-бързо се възстановява като настине, а аз спрях да я вдигам вечер за да се научи да се сдържа и има ефект - един месец няма мокро даже два пъти става сама да пишка през ноща. Преди около 6 мес една хомеопатичка ми изписа лекарство което е за напикаване при настинка. Давах го когато е настинала, но не мога да кажа дали то помогна или тя просто порасна. А и несъм сигурна че проблема е отминал или е само затишие, но съм на мнение че децата трябва сами да овладеят нуждите си.

# 16 27 апр. 2005, 11:11 ч.

Мнения: 1 250

Цитат на: medusa

Искам само информативно да питам мамите, чиито по-големи дечица се напикават, кога ги сложихте на гърнетата?

Защото вижте какво пише в една книга:

"Не слагайте бебето си на гърне
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеля-ването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изаква-ше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мускуленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавърши-ло две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."

Сложих сина си на гърне веднага щом можеше да седи. На 1 годинка вече изобщо не се напишкваше в гащите. Точно както е описано в книгата на Спок. Сутрин, веднага след като се събуди, когато е рефлекса за изпишкване. На 1г. и 8 месеца го заведох за първи път на море. Спомням си, че първата нощ сложих найлон под чаршафа - за всеки случай. Изобщо не се изпусна през нощта.

Дъщеря ми се опитах да възпитавам по същия начин. През деня тя много рядко се напишква, само като се заиграе. Но стоава въпрос за нощносто напикаване! Не за дневните привички и рефлекси. За разлика от брат си, тя до преди около месец пишкаше нощем - това не приемам за нормално (тя е на 3,5 години). Каква ще стане психиката на едно дете, ако не може да се наспи спокойно през нощта, а трябва да внимава да не се напикава! За мен (не съм доктор) това е въпрос на рефлекс и бъбречна функция, защото синът ми докато спи бъбреците му не отделят (имах възможност да наблюдавам това, когато беше с катетър).

# 17 27 апр. 2005, 11:53 ч.

Мнения: 50

Мили мами, проблема никак не е за подценяване.Аз също лично съм изпитала този кошмар до 10 годишна.Наистина за родителите не е лесно, но за детето е някакъв ад.Никога не успявах да се наспя пълноценно.При мен явно е нещо наследсвено, защото баща ми е имал такъв проблем,аз също.Сега изтръпвам като си помисля, че и дъщеря ми може да го има.
Това което ми помогна на мен за жалост вече го няма-Детски санаториум за бъбречни и чернодробни увреждания в Хисар.Много добри специалисти и база, съчетано с Уникалните лечебни свойства на Хисарската минерална вода.Първото нещо, което ни попитаха там бе дали имаме някой в семейството с такъв проблем. Изготвят ти индивидуален режим-нагревки,храна,гимнастика,вани и много вода за пиене/задължително топла/.За 30 дена моя кошмар свърши.На следващата година още един курс за укрепване на оганизма.
АЗ съм противник на обществените бани,но ако имате проблем отивайте в Хисар и пийте вода и правете бани,там е истината!

# 18 1 ноем. 2005, 10:40 ч.

Мнения: 2 556

И нашия Габи е с този проблем, при това той вече навърши 5 годинки. Той не се напишква просто защото ние го изпишкваме всяка нощ в 12 часа, а също и сутрин рано към 6-7 часа, но иначе ще е мокър и това е.

Между другото - не е мъчен изобщо с гърне, аз съм противник на ранното слагане на гърне - махнахме памперса на 2 г. и 4 месеца, когато напълно разбираше и си казваше кога му се пишка и ака, никога не се е напишквал през деня. Най-неприятното е, че в градината, ако не се изпишка точно преди лягането за следобеден сън, може да се изпусне както спи, той спи страшно дълбоко.

Изследвали сме го - няма никакви проблеми с бъбреци и т.н. - но напишкването продължава. Напоследък поне не се напишква в градината, което за мен е голяма радост. Това, което ме притеснява, че повечето родители на дечица с напишкване казват, че каквото и да правиш, наистина детето спирало чак когато го "израсте", а това си е индивидуално за всекикога ще стане. Чудя се можем ли да прилагаме някакво лечение и какво трябва да е то?

# 19 1 ноем. 2005, 10:44 ч.

Мнения: 2 556

Съжалявам, че писах тук в старата тема. Всъщност четях новата, но кликнах този линк и писах тук, надявам се, не е проблем

# 20 1 ноем. 2005, 11:41 ч.

Изчетох цялата тема, но не разбрах, кое е най-правилно - да ги оставим сами ли да поискат да махат памперса или по-ранното "помолване"? Андреа е на 1 г. и 11 месеца, много добре разбира за какво е гърнето, но няма никакво желание да го използва! Само в редки случаи й идва "музата" и решава, че ще се изпишка и като я попитам да й дам ли гърнето, казва Да и после нищо не свършва. Един път я усетих, че ще върши нещо по-голямо, и я попитах иска ли гърнето. Тя каза не и след две минути ми обяви - "отивам да се наакам!" и изчезна в нейната стая и се скри зад пердето. После много доволна дойде и ме помоли да й сменя памперса, че ужасно се е "умазала" и "милише".
Опитвала съм като малка - около 9 месеца, но тогава пищеше като видеше гърнето, после взе да си играе с него, защото ми бяха казали, да й го оставя да свиква с него, а тя така "свикна", че започна да стъпва вътре, да си го слага на главата, да го бута по пода, абе голямо забавление, но не и по предназначение. Опитвала съм да давам играчки да си играе, но нищо не става... не се задържа въобще седнала на едно място!
Дайте моля съвет - какво още да направя? Тия памперси ми омръзнаха, пък и без тях ще облекчим бюджета!!!

Препоръчани теми

Пролапс на тазовото дъно

310
Женско здраве

Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

3 423
Хронични заболявания

Паническо разстройство - Тема 61

Проблем с корема?Отчаяна съм

Причина:

Причина: