Аз не бих нарекла това глезотия. Децата си организират някаква игра и би било жалко да изолираш детето си от тази инициатива.
Иначе моите родители винаги са били ларж с мен. А пък майка ми 100 пъти ми е повтаряла как я е било понякога яд на мен, че не съм проявявала желание да ми купуват неща, а тя все искала да ми купи. Никога не са ме карали да си планирам харченето на парите давани ми по празници, никога не са ме учили на пестеливост, а за семеен бюджет не съм и чувала. Майка ми пък като дете все е била ограничавана. Не толкова заради липса на възможности, а просто така - някакво възпитание й е налагано и аз не знам. Всичко е било много изстрадано. И тя е комплексирана на тази тема. Освен това като резултат има тенденция да харчи безразборно. Аз пък съм сравнително разумна в покупките си. Но децата си много обичам да радвам и онзи ден например увещавах дъщеря ми да й купя гардероб за дрехите на куклата. Тя не искаше. Тя искаше някаква глупост за 2 лв. Е, купих й глупостта за 2 лв и гардероба. Поиграх си добре с него, а и тя размисли и докато беше в кашона казваше да го дадем на приятелката й от градината, но като го отворихме каза, че се е объркала и че всъщност го иска за себе си.
Направи ми впечатление също поведението й това лято когато бяхме в чужбина и я заведохме в един огромен магазин за играчки. Гледаше с удивление всичко, пипаше играчките, но в нито един момент не се тръшна за нищо. А иначе не е да не се тръшка по принцип. После повторихме упражнението още няколко пъти и пак нищо. Естествено й купихме разни глезотии, но ние ги избрахме, а тя просто прие подаръците с радост и толкова.
Не знам как точно трябва да се възпитават децата. Но със сигурност на мен няма да ми дойде отвътре да ги карам да планират, преценяват, спестяват. Просто аз не съм възпитавана така и не виждам някакви отрицателни последици от това. С това не искам да кажа, че ако на 8 г. ми поискат мобилен телефон за 700 лв ще им го купя. Ако има някакво неприемливо желание, тогава просто предлагам алтернатива.
Та с дългия си пост исках да кажа, че за въпросното коте даже нямаше и да се замисля. Аз на бонбоните се опъвам повече и ето - те са повода за тръшканията на дъщеря ми или по-скоро бяха, защото напоследък взех да ги разрешавам с по-лека ръка и интересът сякаш взе да се губи.
Иначе моите родители винаги са били ларж с мен. А пък майка ми 100 пъти ми е повтаряла как я е било понякога яд на мен, че не съм проявявала желание да ми купуват неща, а тя все искала да ми купи. Никога не са ме карали да си планирам харченето на парите давани ми по празници, никога не са ме учили на пестеливост, а за семеен бюджет не съм и чувала. Майка ми пък като дете все е била ограничавана. Не толкова заради липса на възможности, а просто така - някакво възпитание й е налагано и аз не знам. Всичко е било много изстрадано. И тя е комплексирана на тази тема. Освен това като резултат има тенденция да харчи безразборно. Аз пък съм сравнително разумна в покупките си. Но децата си много обичам да радвам и онзи ден например увещавах дъщеря ми да й купя гардероб за дрехите на куклата. Тя не искаше. Тя искаше някаква глупост за 2 лв. Е, купих й глупостта за 2 лв и гардероба. Поиграх си добре с него, а и тя размисли и докато беше в кашона казваше да го дадем на приятелката й от градината, но като го отворихме каза, че се е объркала и че всъщност го иска за себе си.
Направи ми впечатление също поведението й това лято когато бяхме в чужбина и я заведохме в един огромен магазин за играчки. Гледаше с удивление всичко, пипаше играчките, но в нито един момент не се тръшна за нищо. А иначе не е да не се тръшка по принцип. После повторихме упражнението още няколко пъти и пак нищо. Естествено й купихме разни глезотии, но ние ги избрахме, а тя просто прие подаръците с радост и толкова. Не знам как точно трябва да се възпитават децата. Но със сигурност на мен няма да ми дойде отвътре да ги карам да планират, преценяват, спестяват. Просто аз не съм възпитавана така и не виждам някакви отрицателни последици от това. С това не искам да кажа, че ако на 8 г. ми поискат мобилен телефон за 700 лв ще им го купя. Ако има някакво неприемливо желание, тогава просто предлагам алтернатива.
Та с дългия си пост исках да кажа, че за въпросното коте даже нямаше и да се замисля. Аз на бонбоните се опъвам повече и ето - те са повода за тръшканията на дъщеря ми или по-скоро бяха, защото напоследък взех да ги разрешавам с по-лека ръка и интересът сякаш взе да се губи.
И какво, като ще са еднакви - така им се иска. За децата е нормално да искат да са, като другите. Когато бях малка нашите ми излизаха все с номера да съм различна или не може, защото я колко неща съм имала за еди кой си празник, преди една година 
. Много ми беше тежко, ужасно тежко, все трябваше да съм различна от другите деца, все трябваше да се съобразявам, толкова рев съм изревала.......сега гледам да го спестя на дъщеря ми, още повече, че мога да си позволя да и угаждам. За мен най-най-доброто нещо е съвместното финансиранеили избора между две желани неща, но не и категорично отказване.
Бих купила въпросното коте щом мога да си го позволя.За 6 лв. не си заслужава детето ми да се чувства кофти.Понякога дори и не подозираме колко неща които за нас са глупави за тях са от голямо значение!Това което за нас е боклук за тях може да е най голямото съкровище 
НЕ е драма, къде пък го прочете това. РАзсъждавам си само, дори аз самата не знам как ще реагирам- това го писах. ХВанахте се за тези 6 лева, понеже беше много важно да й набиете в главата на мечтица, че за 6 лева не си струва да се трови детенцето. Аз така.. малко в кръга на шегата, нищо лично. 
