Кръщаване на дете на починал роднина

  • 29 913
  • 102
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 12 554
В рода ти сигурно има поне 10 други роднини със същото име, които са починали. И още 100 с други различни имена. Така че не можеш да избегнеш кръщаването с име на починал.

Лично аз не робувам на суеверия и смятам, че са пълни глупости. Човекът прави името си, а не името човекът.

# 76
  • Мнения: 315
Ние мислихме да кръстим бебо на моя баща, лека му пръст  Flowers Rose , ама казват, че първо дете не било хубаво.
Кръстихме го Кристиян, защото много ни харесва името, а и покрай Коледа се роди, с името си. Означава християнин. А има и комбинация: на името на свекъра Костадин и на майка ми Янка.  smile3503

Ако решим да си имаме 2-ро дете, ако е момче ще го кръстим на татко.  newsm53

# 77
  • Мнения: 3 634
Моя приятелка кръсти бебчо на починалия й баща. Сигурно е отнесла критики, но аз я подкрепям за решението. Не съм съгласна с варианта когато в семейството има починало дете и следващото носи пак същото име. Наши познати го направиха 3 пъти.  Naughty

# 78
  • Smallville
  • Мнения: 994
Съжалявам,ако ще ви се сторя малко груба,но не мога да се сдържа.Четох,четох и не мога да не се обърна към майките,които са споменали карма.Вие знаете ли какво означава тази дума,че я употребявате?
Ето тук и тук за тези които искат да разберат повече,защото това е нещо,което не може да се обясни с 2 думи.
Но все пак за тези,които не им се четат статиите,ще поясня,че кармата се кове от всеки за себе си и се предава във следващия ти живот,за тези които вярват в това.
Карма е ключово понятие в източната философия. Тя свързва нашите действия и събитията, които ни се случват, и във философски смисъл е това, което е причинно-следствената връзка за естествените науки. Карма е тази част от съдбата ни, която не можем да променим, но с която се сблъскваме, защото сме си го заслужили някога с действията си. Всяка карма, добра или лоша, стимулира нови и нови прераждания, защото веднъж оформена, тя е необходимо да се осъществи и материализира. 
Съществува семейна карма,това което наричаме ние "Децата плащат за греховете на родителите си",но да се предава чрез името,моля ви това обръща с главата надолу всякакви учения за кармата.Имам претенции,че знам нещо по въпроса и затова не мога да подмина темата.

Когато бях бременна с дъщеря си и не се знаеше какво ще е бебето,бях твърдо убедена,че ако е момче ще се казва като починалия ми татко,който загубих така рано,бях на 17. Чух суеверни подмятания от различни страни,но аз си знаех,че няма да сгреша, бях убедена,че с този жест ще изразя своята признателност към този скъп за мен човек.Но се роди момиче и я кръстих на майка си,пак от благодарност и уважение,а не защото трябва да се кръсти на някого.
Съжалявам за дългия пост,но се развълнувах малко....

Последна редакция: нд, 03 фев 2008, 17:34 от danibaby

# 79
  • Мнения: 2 673
Не бих и не съм кръстила децата си на починалата си майка. Сигурна съм, че не ми се сърди. Аз и без те да носят нейното име почитам паметта и!

# 80
  • Мнения: 40
По-добре недей може да са само суеверия, но баба ми е кръстила майка ми на починалата си майка и цял живот съжалява, но по-късно е разбрала, че не е хубаво, може да е само съвпадение, но...

# 81
  • Мнения: 59
Аз май съм суеверна и не бих го направила.

# 82
  • Мнения: 1 243
Не бих кръстила детето си на починал роднина чувала съм че не било хубаво да се кръщава на починал човек.

# 83
  • Стара Загора
  • Мнения: 514
Не кръстих нито едно от децата си на починалия си баща въпреки че много ми се искаше защото много го обичам и ми липсва. Не вярвам в суеверия, но смятам че това име ще навява тъга в близките ми и съответно ще натоварва детето, което никога не е познавало този човек. Затова не го направих.

# 84
  • Мнения: 955
Да споделя от опит.Ами моя син е кръстен на починалия си дядо - носи и трите му имена.Да ми е жив и здрав.
Казват че всеки си има предначертана съдба още с раждането ,незнам,но когато сина ми беше на 4год.точно 4дни преди РД  на детето баща му почина.
Катастрофира и .......почина,лека му пръст.Незнам дали има нещо общо с това че сме го кръстили на починал или просто съдбата ни е била такава,но ..........след 10год.сами двамата,аз се омъжих отново и сме щастливи и тримата,надявам се скоро и 4-та.Но никога повече няма да позволя някой от близките ми да си кръщава детето на починал човек.

# 85
  • Мнения: 29
Моята дъщеричка кръстих на майка ми,която почина преди много години.Не съжалявам.Когато се роди тя беше одрала кожата на баба си.Яница е едно щастливо детенце и не смятам,че името е от значение за съдбата на детето.Аз винаги съм искала децата ми да носят имена ,които  биха харесвали и те,красиви имена.Сега чакаме и второ,което ще носи също хубаво име-това на починалия си дядо,бащата на съпруга ми.Според мен това са суеверия-както да не се посригваш  и да не се снимаш по време на бременност .Аз самата съм кръстена на починалия ми дядо.

# 86
  • Мнения: 961
Аз по принцип съм против кръщаването на дете на починал. Не заради суеверието, просто смятам, че детето си е отделна личност и не искам някой да го свързва с баба му или дядо му заради името.

И още нещо от личен опит - в семейството на мъжа ми има традиция момчетата да се кръщават на дядо си. Когато дядото на моя съпруг почина, отидохме на гроба му и видях трите имена на починалия - точно каквито са на моя съпруг. Направо щях да припадна - все едно гледах супруга ми там да лежи с трите му имена на каменната плоча. Е, мерси, това няма да си го причиня с детето ми, затова категорично отказах да кръстим детето на бащата на съпруга ми.

# 87
  • Мнения: 4 621
Според мен е суеверие Peace

# 88
  • Бургас
  • Мнения: 10 353
Не бих кръстила детето си на починал роднина чувала съм че не било хубаво да се кръщава на починал човек.

А и като има живи баби или дядовци да се зарадват че си имат именце, защо трябва да е на починал.Не смятам че е уважение/неуважение към паметта на починалия ако се кръсти или не се кръсти детето на него.

# 89
  • Варна
  • Мнения: 1 522
Аз съм кръстена на починалия си дядо. Смятам, че имам съвсем нормален живот. Не съм най-големият късметлия на света, но пък не съм и нещастен карък. В едно съм сигурна обаче- за живота ми и за съдбата ми съм отговорна само и единствено аз и не робувам на суеверия. Дъщеря си кръстих на дядо си, който по времето по което тя се роди беше болен от рак и беше ясно, че няма да живее дълго. Почина, когато тя беше на 6 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт