За "заразните" болести

още преди да науча за ГНМ смятах, че децата боледуват в ДГ, защото се отделят от майка си и преживяват стрес. когато свикнат с градината, спират да боледуват. сега картината ми е по-ясна от преди, благодарение на темите за ГНМ, за което съм изключително благодарна на всички превеждащи и активно участващи/аз май повече чета и по-рядко пиша/.
мисълта, която ме гризе напоследък е Как помагате на децата си да се справят с конфликтите? Как ги учите да приемат нещата по-леко?
аз лично изпадам в отчаяние напоследък ето сега на Ния баба и е тук и тя не ходи на градина, а се гледат вкъщи. ами полудявам като чуя неща от сорта "трябва да се храниш, защото ще се разболееш"/детето никога не е било злоядо или капризно и си се храни съвсем добре/, "не плачи, че мама и татко ще се притеснят и няма да могат да работят", "ела да спиш при мен, че само риташ майка ти, а тя трябва да пази бебето и не може да спи"....аз обяснявам, моля, разяснявам, таткото директно вдига скандали, ама жената не вдява. тя просто има такъв стериотип на общуване с деца. като прибавим и факта, че е детска учителка, става ясно, че ние непрофесионалистите нищо не разбираме и не можем да и се опрем на малкия пръст, уф притеснява ме, че и в ДГ малко или много този стериотип се повтаря...чувствам се безсилна вече. не искам на детето ми да се вменяват чувства като страх от болести, вина или че не бива да плаче. винаги съм я насърчавала да изказава чувствата си, било с плач, гневни изблици или радостни възгласи. не искам да трупа в себе си неизказани емоции...
ох, оплаках се всъщност исках да помоля да споделите как помагате на децата си да са в мир със себе си.

Agneshka, и мен много ме "човърка" този въпрос. Това е другият (и може би по-важният) момент - как да научим децата (а и себе си) да се справят с конфликтите...

Като начало ще ти кажа, че изцяло съм в подобна ситуация по отношение на това, което се внушава на детето. Баба му (медицинска сестра) живее под нас. Ако се закашля, тя е на вратата със сиропите. Ако я изгоня, идва след малко пак. Репликите "Изяж си супата, за да не се разболееш", "Не ходи бос, че ще те заболи гърло", "Дай му на това дете Панадолче, какво го мъчиш с тази температура" и т.н. се сипят непрекъснато. Да не говорим за любимите ми "Не плачи, мъжете (големите деца) не плачат", "Искам да си послушен. Децата слушкат." и куп други. Същото е и в детската градина.

В резултат, колкото и да ми е неприятно, все по-често чувам "Мамо, болен съм. Трябва да ми дадеш лекарство". Лошото е, че особено Никола е голям инат, и е изключено в такъв момент да се впусна в дълго обяснение...

Май всичко, което правя, се свежда до говорене, говорене, говорене. Използвам всеки удобен момент да обяснявам как болестите не са лоши; те идват, когато тялото има нужда от тях, и си отиват, когато са си "свършили работата". Изобщо много разказвам за тялото и за как то може да се справи с почти всичко. Някои техники взаимствах от Кехоу, книжката му, която е за деца. Напр. като имат раничка, което обикновено е придружено с истерия за лепенкааааааааа, след 3 дена махаме лепенката и се възхищаваме как тялото само е излекувало раничката. Като спрат да кашлят, без да са пили лекарства, отбелязваме този факт заедно.

Май и аз повече се оплаках, отколкото написах нещо смислено...

пп Agneshka, дали да не изнесем тази дискусия в отделна тема? Мисля, че и тя има потенциал да стане доста интересна. Напр. "Какво обяснявате на децата за болестите" или нещо такова?

Копирах си постинга в другата тема.

изнасям нова тема да не разводняваме тук

А, Агнешка, писали сме едновременно Прехвърлям си постинга в другата тема.

ами аз ги копирах, ама сложих друго име...ако не е ясно, ще го сменя.

Видях.. Просто пишем едновременно... Всъщност не толкова да не се разводнява, а по-скоро да я видят повече хора, защото също е много интересна. Включително и такива, които са надникнали в тази тема и са ни обявили за ....., хм, хайде няма да казвам 

Надявам се, че не си се разсърдила 

ИваД

Тоzи вьпрос го zадаваШ,може би zаЩото zабравяШ неЩо основно.
ВСИчКИ микроорганиzми са подвластни на моzька.Няма микроорганиzьм ,който да действа самостоятелно ,сьс собствен моzьк и да причинява симптоми ей така,zа да ни навреди или  напук,zаЩото няма какво да прави в момента.
Ако на всеки човек се направят всякакви иzследвания Ще му се открият и микроорганиzми,които не ги пиШе и в учебниците,вкл. и всички теzи които поzнаваме.
Само при определен конфликт теzи баактерии се програмират да се притечат на помоЩ,zа да ни раzреШат конфликта.И добре че ги има.

Стрептококи си нося и аz,може би и ти...МОже би всички тук в темата си ги носим,беz да сме иzследвани и беz да zнаем.И личните лекари не zнаят zа нас дали ги носим и zатова и не ни насилват да пием АБ.Ако обаче се врем между Шамарите,много бьрzо ставаме пациенти.

Видьт конфликт влияе на тежестта на симптоматиката.Ако си имал страх от смьртта идват на помоЩ туберкулоzни микобактерии,които предиzвикват тежка симптоматика.Но и това е един от най силните конфликти.
Ако не купиШ на детето желаната играчка zа рождения му ден,а то я очаква,Ще се раzмине само с ангина (стрептококи).
Не каzвам,че трябва zа всичко да се угажда на децата,но има начини да бьдат раzвличани с други интересни неЩа и по тоzи начин да не усетят липсата,да не приемат конфлитка като конфликт.

При всички положения е по добре да си ги има теzи микроорганиzми,отколкото да ги няма.Особено докато е дете.
Иzграждането на детската "имунна система" е "свикване и напасване" на моzька на всички микроорганиzми,които обкрьжават едно дете.Затова и в напреднала вьzраст дадени zаболявания (вече иzкарани конфликти) не ни "ловят" и сме "имунни".Не сме ве4е с детското мислене.
В детството при раzдяла с мама може да имаме дерматит,ексzеми и тн.Ако мама обаче се раzдели с детето няма да получи дерматит,а неЩо по тежко според иzживяването на вече вьzрастната й дуШа.

Имам чувството,че сложно го обяснявам....

АгнеШка,

Детска учителка е.И го прави при вас.А представяШ ли си при чужди деца как контактува...Такива думи,ако постоянно се натрапват на едно дете,то накрая zапочва да им вярва и да си ги втьлпява.
Много хора по такива причини си гледат децата в кьЩи.Уви ,така се раzвива обЩеството ни,че да си даваме децата,zа да можем да сме роби на индустрията.Да работим,zа да можем да ги иzхранваме.Каква жалка картина сме в очите на природата.Няма как да не страдаме от тоzи стереотип.

Ние много раzговаряме с децата.Обяснявам точно кое как е.Когато падне и си обели колената голямата каzва..."Сега чакам бактериите да я zатворят".Такова иzречение няма да дойде от "Ако тичаШ Ще паднеШ и Ще имаШ лоШи раи на колената".
Надявам се ме раzбра.

Децата трябва да бьдат "zакьрмени" с биологията.А какво виждаме днес? Един семестьр или два (в училиЩе) някакви листа,личинки и други глупости.70% (даже каzаха 85%,но не ми се вярва просто) не zнаят кой орган кьде им е.Да не говорим zа функции и тн.
Това е умиШлено.От невежество се поражда страх кьм професията лекар (и всички други мед.професии),както и се смята zа преимуЩество,zа неЩо,което само определени хора владеят и го дават само среЩу голямо zаплаЩане.
И това е най важното неЩо.Здравето zависи от теzи хора,които не дават да научим неЩо пове4е,zа да бьде zнанието само тяхно и на никой друг.
Затова и се опьват и се борят с всички сили пациентите да остават невежи,страхливи и да не полzват алтернативи,zаЩото Ще открият истината и Ще спукат балона.

Да,обаче живеем в век на промяни и будни умове и иzлиzането на истината на бял свят е програмирано и идва.

Хубаво ви раzводних темата и после видях,че има нова.

не, за какво да се сърдя?!  аз отдавна си мислех да пусна подобна тема, че ме "яде" тоз въпрос:)

Кристиян, според мен подобно поведение е масова практика сред това поколение. Тези хора си мислят, че правят добро и понеже го правят от години, смятат, че не подлежи на коментар
Аз не съм израстнала с подобни заявления, така че те разбирам прекрасно. Още помня как майка ми се караше с баба ми, която твърдеше, че "големите деца са виновни", без да се опитва да разбере ситуацията. Опитвам се да действам по начина по който казваш, но понякога някой такъв педагог ми срива надеждите...или пък съм твърде преуморена тия дни
Надявам се поне по-младите да са в час.
Иначе, за нашия конкретен случай се радвам, че на 2 месеца за по 2-3 дни идва бабата. Но пък ми е правило впечатление, че когато лятото оставим детето при нея за 1 седмица /това се е случвало 2 пъти, с големи терзания от моя страна/, после поне 10 дни боледува като я приберем. Преди имах подозрения на какво се дължи, сега съм убедена къде е проблема...

Я раздуй,4е и мен това ме вълнува.Едва ли мислим за едно и съ6то не6то,но за времето,когато 6те се слу4и може би има съвпад.

Christian, днес се замислих, че не ми е попадало обяснение за менингита и енцефалита по ГНМ. Има ли такова? Нали те също се водят инфекциозни болести - вирусни, бактериални и т.н...

Кристиян, съвсем разбираемо обясняваш   
За това, което пишеш за разсейването на децата с цел да избегнем конфликтите,  ще питам в другата тема:).

Това сега го видях... Не че мога да ти отговоря от опит - отдавна не ходим на доктор в началото на болестта, а само в краен случай. Но не виждам нищо странно - болестта има "курс", който трябва да мине, и ако, отивате на доктор в началото, нормално е болестта да се влошава още известно време след това...

Моят хомеопат ми каза, че сега (студено и влажно време) е много лошо да се карат шарки, а в момента има епидемия и аз спрях дъщеря ми от детска градина за 2 седмици. Доста съм вманиечена на тема "болести".

А задължително ли е да мине този "курс"? Защото, съдейки по себе си, може и да не съм се чувствала много зле, но сле посещение при лекар и поставяне на диагноза, е имало случаи, когато изпитвам едва ли не 5 други болести по себе си, освен диагностицираната. Т.е. аз също клоня към това, че от стреса в болничния кабинет може да се получи влошаване на болестта. Не случайно битува мнението, че от ходене по лекари, човек се разболява повече...