Защо на всяка цена в София?

Колкото до курсове, WEB дизайн и прочие - всичко това се прави по интернет, имам приятелче който си прави перфектн web дизайн, живее в Благоевград, печели си проекти от Щатите и София и си живее като цар там. Не мисли и да припари тук, само се оплаква че след всяко идване тук има ужасно главоболие.

Трудно ми е да уча португалски или норвежки по интернет. Камо ли уеб дизайн. То по тази логика и висше мога да завърша така. Има хора, които усе чат в домашни условия и стават по-добри и от вишисти, ноооо това с единици. Да ти кажа честно заплата от 1300 лв и наем 300...остават 1000лв...ами в малките градове, пък дори и в големите 1000 лв заплата дори и не се сънува. И там ще плаща ток, вода, парно и тук ще плаща същото.

Отделно от работа, учение и заплащане....има хора  които обичат големите градове, екшъна, многото заведения, магазини, забаления. И такива, които обича по-еднообразното и монотонно ежедневие. Въпрос на себеусещане.

Сбъркана ни е психиката на нас.
Още от време оно старанието да се издрапа до София е неистово и несломимо. Сега е същаа работа - учи, мам, стани студент в София и никога, ама никога не се връщай на село.

В това по начало няма лошо. Винаги съм се възхищавала на хората, които сами, със собствени усили успяват да се развиват. Има много хора, които идват от провинцията, защото тяхното развитие може да бъде продължено само тук, защото заемат важни постове, които моат да заемат само тук, защото са значими личности. Такъв пример е баща ми - сирак, тръгнал от село, издигнал се до пост, който заемаше само в София, а после и в чужбина - нормалне ход на развитие на нещата, за хората, които се борят.

Има и други - хора, за които просто няма ивот в малките градове. Единици, за които работа просто няма и толкоз. И тях разбирам.

Но има една трета група, доста голяма група, която не мога да разбера.
Имат си хората сносен живот в някой малък или пък сравнително голям град - имат си и жилище, е заплатите им не са "софийски", но за техния град са добри, понякога много добри.
Обаче същите тези хора един ден се яхват и в София. Теглят кредит, който не е ясно ще изплатят ли, докато са живи, набутват се в някоя панелка метър на два из Люлин, най-често. Бутат се, като ненормални в градския транспорт, работят някаква посредствена работа, без кой знае какво развитие, изобщо водят един съвсем обикновен живот, но в пъти по-лош от този, който са водили преди, защото всеки месец се чудят как да си платят ипотеката, вкъщи се прескачат един друг, защото имат място само а легло за всеки инепрекъснато обясяват колко ужасна е тъпата столица.
Ей теи хора не разбирам - за чий им е тази промяна не към по-добро? За да кажат роднините, че са в София. Ч!удо голямо.

Аз обичам София, това е моят град и по-мръсна да стане пак ще си я обичам. Имах възможност да отида в чужбина да живея, но се отказах, защото нямаше да съм по-добре. Тук си имам всичко. Не искам да съм, като третата група, но в друга държава.

Но истински купон се прави с приятели,а тук хората сая толкова отчуждени,и сиви,че дори не се и поздравяват вече,не се и познават...Да му се е случвало скоро на някой да помоли съседа си за половин чаша кисело мляко,или сол примерно?!