Предстои ми развод!Имам нужда от помощ!

Разведи се. Веднъж изневерила (и то с близък човек), пак ще го направи. Ще се прави каквото си иска (очевидно - както досега), на всичкото отгоре ще ти вменява чувство за вина, че, видиш ли, някакви хипотетични твои действия или бездействия са причина за нейните постъпки... Помисли за децата. Децата ЧУВСТВАТ, РАЗБИРАТ и винаги са НАЯСНО, когато единият родител има връзка. Какъв пример и какви ценности ще възприемат? И как ще гледат на теб - къде отива авторитета ти? Може думите ми да звучат рязко, но в подобни ситуации гледам винаги от гледна точка на децата (може би защото имам сходен горчив опит като дете) и затова се подписвам 1000 пъти под мнението - по-добре разведени родители, щастливи ПООТДЕЛНО, отколкото нещастни заедно.

Без да се обиждаш, но мисля че ти липсва малко решителност и самоуважение. Поведението ти е примиренческо, колкото и да го обясняваш с обичта към семейството и желанието си да го запазиш. Помисли си как ще изглеждаш в очите на децата си след 10, 20 години - окаян рогоносец, давещ неудовлетвореността си в алкохол (може би), неспособен да сложи ред в собственото си семейство...

Хм, няма да го бъде това семейство, така мисля.
Дали ще се разведеш или не не е толкова важно, освен за децата. Нещо между вас вече се е скъсало и не може да се поправи. Тя ще те гледа с други очи, ти нея също. Винаги нещо ще липсва. Ако можеш да се примириш с това състояние на отношенията ви, не се развеждай, ако искаш нещо повече от живота, си тръгни. Насила хубост не става! Спокойствието може и да означава щастие, но така ли е за теб?
Каквото и да решиш- късмет и щастие ти желая!

Не знам какъв съвет да ти дам.И двамата със съпругът ми сме си изневерявали. Моите изневери бяха последствия от неговите. И двамата сме влагали чувства в тях, но никога не сме си помисляли за развод.Увлечението отминава, а семейството остава.Мисля си, че тя те има за сигурна даденост. Тя не те ревнува, защото си и в "кърпа вързан".Даже я е яд,че си и попречил на хубавата връзка и щастието и. Не,че би продължило дълго, но тя сега не може да го разбере, ще го разбере, когато те "загуби".

Не е имагинерно Сиси, съвсем реално съм го виждала при моите родители. Просто някои жени (за съжаление майка ми беше в това число и пострада) не оценяват този тип мъже, направо се отвращават от тях , кои повече, кои по-малко. Накрая си намират майстора, което, в моя случай никак не ме радва де.
По темата - явно жена ти иска от теб "мъжко" поведение в случая, прекалил си с разбирането. Хвани я по-изкъсо и поставяй условията ти. Иначе просто ще отиде при следващия, а от теб ще се отблъсне още повече, меко казано. По този начин, така или иначе ще се разделите окончателно, а тя ще налети на някой изрод, на когото ще скача по свирката, понеже той ще е и забавен, а от това ще страдат и децата ти, освен нея.

 Оттегляш молбата за развод, събирате се, заедно сте. Мислиш ли, че като изключим децата ще има друга радост в дома ви, друга близост и интимност между вас? Аз не мисля. Ще се смеете от време на време, ще въртите живота си около децата и ще се преструвате , че всичко  е наред. В един момент тя ще започне да те обвинява, че не си и простил, защото го усеща, а ти може да срещнеш някоя и да си кажеш "какво пък, аз простих, сега е мой ред". Реваншизмът е страшно нещо, повярвай ми, ще дойде момент , в който ще започнеш да си го връщаш. Като се успокоиш. И като вече не си обсебен от силни емоции.
 Понеже не говорим за елементарна авантюра, а за любов и за голямо унижение не мисля, че ти просто ще го забравиш. Сега си се стреснал, защото развода е близо и виждаш реалното измерение на проблема. Знаеш, че е необратимо, но се мъчиш да спреш хода на събитията. Обаче развода е не само край, но и начало. Ако съм мачкана толкова дълго, даже ще е облекчение. Съжалявам за разбитото ти семейство, но от моя гледна точка то няма да се разбие с развода, просто защото вашето "семейство" отдавна го няма.

Доста четох тук и мнението ми е,че най-умният и реален съвет ти е дала Liska,но ти явно живееш в своите мисли и чувства и не можеш да го разбереш,всичко друго при вас е загубено,рано или късно ще се разделите,не отлагай,няма смисъл,ще се самоунищожите и нараните още повече!
Успех!!! 

1) Имаш 3 деца, които явно обичаш и за които се грижиш

---

след развода как ще ги разделите - 2 при нея и 1 при теб? 2 при теб и 1 при нея? Така със сигурност, макар и да не загубят контакта помежду си съвсем, хлапетата ще изгубят възможността да израснат заедно. Или ще изберете варианта хлапетата да са заедно, но да виждат по-рядко единия си родител..., макар, че те нямат вина за станалото между теб и съпругата ти.
2)Ок, ще се снабдиш със съдебно решение, в което ще пише, че официално си разделен със съпругата си. И какво - мислиш ли, че то ще изтрие случилото се от съзнанието ти? Ще престанеш ли да я обичаш и да се чувстваш наранен държейки тази хартия в ръце? (Не твърдя, че все някога няма да спреш да я обичаш и че никога няма да превъзмогнеш превъзмогнеш момента).
3)Съпругата ти приятел ли ти е? - т.е. - би ли те подкрепила в трудна за теб ситуация (безработица, болест, загуба на близък) и би ли се радвала и помагала за твоите бъдещу успехи (повишение, собствен бизнес...)?
4) Съпругата ти всеотдайна майка ли е, децата привързани ли са към нея, привързани ли са към теб?
5)Интересно ли ти/иска ли ти се да разговаряш със съпругата си? Не за сегашната ситуация, по принцип, има ли какво да й кажеш, какво да си кажете?

Ако отговорът на първите 2 въпроса е "не", а на последните 3 "да" - по-добре отложи идеята с развода във времето. (Макар, че ти имаш сигурно хиляди въпроси още, на които много ти се иска да намериш еднозначен отговор).
На всеки може да се случи да се влюби, без значение от семейното му положение, всеки понякога се чувства неудоволетворен, всеки понякога иска да излезе от руслото, всеки може да сбърка. В момент на слабост не винаги се взимат най-мъдрите решения. Понякога решенията взети от нас, касаят други, невиновни за грешките ни хора. Дай шанс, утре ти може да се нуждаеш от такъв. Това няма да те направи по-малко мъж, напротив даже - поднасям ти искрените си адмирации за цивилизованото отношение до момента.
И каквото и да решиш за развода, не забравяй, че си баща на 3 деца, които имат нужда от теб, обичта и подкрепата ти.

 То е ясно, че ти ще се изкараш номер 1, но ако питаме жена ти, колко неща ще излезнат... Как така тя ти казва, че не се грижиш за семейството си, а ти се грижиш? Само носенето на пари в къщи не е грижа. Казваш, че 3 деца се гледат трудно, но тя се справяла-/явно сама!/ освен това и работи... ако ти си еди вид четвъртото дете на плещите й, нормално е да иска да живее без теб. Казваш, че любовникът я карал да се чувства желана, което означава, че ти не го правиш... и още много неизказани от теб неща може да има. А между другото как точно я "принуди" да си признае? Не ми казвай, че през цялото време си бил спокоен и разбиращ и не са ти избили нервичките!
 Моят съвет е да довършиш започнатото докрай, не е чак толкова страшен развода. Няма смисъл да проддържате нещо изкуствено. След време ако разберете, че сте сбъркали и се искате, винаги може да се съберете пак, но дълбоко се съмнявам.
 Към разведените мами- не се чудете къде има такива мъже, ако попитат вашия БНД, няма ли да изпее някаква подобна версия?

А каква точно е причината да искаш да запазиш това подобие на семейство?

 Не, не я обвиняваш, само казваш, че в едно "добро и гледано" семейство с 3 деца, изведнъж тя си хванала любовник! Какъв е извода според теб за тази жена? От твоя страна всичко е на шест, но ти не я обвиняваш... Докато си сляп за истинските причини, не можеш да очакваш обективен съвет! А аз просто ги гадаех, както и останалите, но ти всички опровергаваш, е няма такъв филм!

Момче,до тук само лоши неща прочетох за съпругата ти. Тази жена има ли положителни качества в характера и отношенията ви?За теб разбрах ,че си идеалния съпруг,без никакви недостатъци.