Предстои ми развод!Имам нужда от помощ!

Ще върви в правилната посока, ако и ти се включваш с повече мнения и насоки 
В крайна сметка реши ли нещо?

Радвам се, че си успял. Следях с интерес темата 

Нямах време да прочета всички мнения по темата, но нещото което не мога да разбера е жена ти дава ли си сметка как би се справила сама с 3 деца /колкото и да помагат роднини/. Семейството и децата са отговорност и на двамата. Ако бях на твое място, аз не бих се развел - не бих могла просто ей така да разбия живота на децата си. Знам, че веднага стотици ще ме апострофират, че децата предпочитат щастливи родители, че след няколко годинки още ще си имат техен живот и няма да им пука, но ... не е точно така. Когато си омъжена е много лесно да се поддадеш на изневяра - всеки друг, който прояви малко повече внимание - вече изглежда по-страхотен от собствения ни мъж, но ако си сама с 3 деца - усещам как всички потенциални любовници ще се покрият много скоро. Опитай се още веднъж да поговориш със съпругата ти. Опитай се да я накараш да проумее какво прави и какво ще загуби - защото истината е, че след развода светът и ще се преобърне с наопаки. Ако все пак видиш, че нищо не става- развеждай се.

 Да отговоря на Либи, защо отношението е по-различно. Когато жена споделя нещо, не се опитва да идеализира себе си, а просто казва какво прави мъжът или свекървата...и тн. Но повечето мъже се изхвърлят, как те разбираш ли били по-, по-, най-, а пък жената ... И всички се чудят къде ги тия мъже, ми навсякъде са, но им умря циганката, дето ги хвалеше!
 А иначе не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя който му я дава.

Много ми хареса твоето съждение. В момента съм в същата ситуация като на човека, чиито проблем си анализирала. Мъжът ми го нямаше 5 години - учи, работи, изкарва пари, както се казва. Аз бях сама в друг град - с детето, виждахме се от събота на събота, понякога и през две седмици. Ходихме с детето винаги когато можем. Там всичко е било наред. Празник даже за семейството - едно хубаво преживяване за почивните дни. Дойде време да се върне в къщи, поседя един месец и пак замина за чужбина този път - да изкарва пари, както се казва. Нарочно повтарям тази фраза. Преди да замине се скрахаме, било е за нещо доста дребно, защото не си го спомням. Аз се развиках, той отговори и скандалът стана. Междувременно преди 3 години се разболя баща ми, те са в друг град. Мъжът ми започна да ми натяква, че непрекъснато се занимавам с този проблем. Непрекъснато за това мисля и не мога да се отдам на семейството. Това беше преди да замине. Като замина 1 месец си комуникирахме нормално, от 2 месеца и половина вече, стана агония. първо започна с доста обидни и обвинителни писания към мен. Не съм се грижела за него, непрекъснато съм викала, родителите ми непрекъснато ме занимавали с проблемите си, възпитавала съм детето по свой начин.  С една дума не съм имала отношение към него. И така до момента в който започнах да го улавям в нетрадиционни действия, изключва си телефона, говорим на ден по 5 минути, винаги има доста работа, винаги неможе да говори - нали се сещате. И накрая каза, че е срещнал друга жена, която му дава отношение, и всичко останало което аз немога да дам. Говори за раздяла и сигурно ще се стигне до там. Но за мен, семейството и детето са били толкова важни, че не съм си помисляла да развалям това. Но виждам, че той го е решил, затова продължава да се държи егоистично, като непрекъснато се държи като бивша жертва, непрекъснато ми повтаря - ВЕЧЕ, че имал условия и претенции, които аз сигурно няма да мога  да изпълня и тогава той наистина щял да си тръгне без даже и да ме предупреди. Каза ми, помоли ми се, помоли за шанс. Отвратително!!!Аз му отговорих, че никога няма да моля, след като има друг човек и любовта го провокира да прави такива неща. Сигурно ще се стигне до развод. Тази моя примиренческа позиция е доста тежка, започнах да не ям, имам и други здравословни проблеми, на работа напрежение - мисля че ще се разболея! Примирението не води до никъде. Счупено е и нищо няма да стане здраво от тук нататък~!