Връщане в България

Ами simplyaven, сори, ама по дрехите не можеш да съдиш един човек колко е умен/културен/възпитан/добър и пр. И най-големия простак може да се облече в стилно Армани, ама две думи на кръст да не може да каже за операта, която гледа.
Аз в момента съм във Варна и преобладават кафенетата и магазините, не театрите и оперите и кината. Не може и да се закачи на малкия пръст на това, което е в града, където живея в САЩ.

Реджайна или Монреал, Париж или Лондон ... - като не е това, което си очаквал града няма значение. Хората около теб няма да се променят за да станат такива, каквито ти би искала да бъдат. Те са живели по един начин години наред и си им харесва. Изводът е един - или ти започваш да ги харесваш, или сменяш обкръжението, града, държавата.

 


матакосмата, ти си ми любимка 
Чудя се вече кой от постингите ти да цитирам, всичко е толкова ясно казано, всеки един ред е изпълнен с толкова истина ... преповтаряш мислите ми 

като спомена кината... да си кажа, че във Варна последният филм , който гледах беше Трой -  заведох специално мама да го гледа, понеже доста ми хареса... отидохме на кино"..."( бившето Република) и седнахме на последния ред... и през целия филм се разнасяше едно дунавско хоро( как не свърши за 2 часа не ми стана ясно) от прожекционната стаичка 

На мен дискусията ми става все по-интересна!
Прави ми впечатление, че говорейки за култура, се влага различен смисъл в понятията.
Напр. това за облеклото при посещение на културни прояви - аз бих го отнесла към кодове за поведение (дори кодове за обличане), не го свързвам с нивото на култура или дори със степента на възпитание...

Мога да дам подобен пример от географските ширини, на които се намирам аз - тук не се става като се ръкопляска, изключително рядко срещано поведение в театрите е да стане някой от публиката (освен ако не си тръгва), докато в България съм знаела, че това е проява на уважение към актьорите. И така в България масово публиката се изправя на крака при аплодисменти, а тук е рядкост (на концерт имаше случай да станат, но в театрите - не). Но съм далече от мисълта, че тук не проявяват уважение към актьорите (може би действително имат по-малко традиции в посещението на културни събития от този тип), просто не го правят по познатия от мен начин.

Освен това харесвам тази непринуденост - това, че някъде може да се отиде в по-просто облекло, но все пак да се изживее момента.

@matakosmata, наслаждавам се на духовитостта ти!

Между другото - има неща, които ми липсват, напр. това да ми отварят вратата, когато влизам - винаги ме е е ласкаело ! Но това няма да ме върне в България...

благодаря за комплиментите, но щях да се радвам, ако не ги бях пожънала. тъжно ми е, че е така. че една държава, която наистина макар и малка, беше населена със една средна ръка хора, които освен, че можеха да правят луканки от обрезки и страхотни туршии, бяха запознати и с класиците в литературата, гледаха сравнително стойностни филми и събота и неделя се грижеха за градинките пред панелките си. зимата се срещаха в мазето да претакат зелето и си говореха коя книга са пуснали и може да се намери под рафта.
това беше моята българия. за жалост обаче с погрешния строй. явно новодошлият също не е подходящ за народа ни.
не подсмърчам по социализма, ама и това, което е сега, не е работа. уморена съм и не съм вече първа младост. просто за мен връщане в тази българия на сегашния етап няма. не заради мен самата, аз съм си уплела кошницата. и тук и там съм и бих била добре.
жал ми е просто за хората и не мога да гледам безучастно как една цяла нация се изражда по пътя на прехода. тъжно ми е да виждам учителката си от началното училище да продава картички, за да не умре съвсем от глад. тъжно ми е, че едно поколение, което цял живот е работило, сега едва свързва двата края.
навсякъде хората обедняват, но поне не се усеща така драстично. говорим за тези, които са във втората половина на живота си. безнадежността за тях е това, което ме държи далеч от българия. и естествено, мръсотията. и липсата на елементарно съобразяване с ближния. все дребни неща, но именно те правят живота.
не обичам да живея в тъжна държава. за мен са много важни околните хора. не обичам изолацията.
та, връщането в родината няма нищо общо с родолюбието. именно защото обичам родината си, предпочитам да живея далеч от нея.
не ми говорете за култура и ниво. не и в българия. за мен е важно как живеят средната класа хора, а не горните десет хиляди. те нито са моят народ, нито са меродавни за нивото на култура на населението.

Ако ми прочетеш внимателно постовете, ще видиш, че съм казвала, че това важи за мен. Темата е : Връщане в България и аз отговорих защо ще се върна в Българиш. Стремшла съм се да не квалифицирам другите, така, че моля не ме квалифицирай и мен. Това също е част от културата за кошто говорим. Само за твое сведение има и неща които ми харесват тук, но не това е темата.

Абсолютно се съгласявам.

вие съвсем изпуснахте парата  нямам намерение да си самоцитирам всеки постинг, та с две думи: не аз, а heureuse изхожда от видяното в един град - Монтреал, за да прави сравнения и да раздава квалификации. само че, Монтреал не е Квебек. като чуя с какво едно средно забутано квебекско градче превъзхожда такова в която и да било друга провинция, ще се съглася, че ти heureuse живееш в много хай провинция, защото моите впечатления от две такива градчета в Квебек и от хората в тях са много неприятни  дотогава ще те помоля да правиш коректни сравнения (провинция с провинция или град с град - по възможност от личен опит) и да се опиташ да четеш - написаното от мен няма нищо общо с това, което ти говориш непрекъснато! аз съм била там, за където коментирам. а ти? 

Chrisimommy , в тази тема стана въпрос за негативите на мястото, където живеем и съответно не сме изброявали позитиви. съвсем не мразя Канада, просто за мен не е това, за което самата страна се представя пред останалия свят. и преди да дойде heureuse - не, не говоря само за Реджайна! вече попътувах доста из страната - включително и в Квебек и мисля, че имам достатъчно впечатления. иначе има и неща, които ми харесват конкретно тук, където живея, но те са предимно материални и не биха ме задържали тук, в Канада като цяло. за мен и другото е важно, а тук не го намирам. това е, много е просто.

който има проблем с дипломатическите щерки, съжалявам искрено, такава съм. елитарното също ми харесва. личният ми живот е такъв, за да си остане личен. клюки не обичам и избягвам да ги създавам сама. а темата затъпя до невероятна степен, тъй че ви оставям да избистрите проблема с боклука. за мен София Е център на културата в България, заедно с градове като Пловдив, Трявна, Варна, Габрово и т.н. - НО тази София, в която аз съм израстнала и каквато я помня преди "гордите орди" да я пренаселят и оклепат 

Мисля, че културата започва от доброто възпитание.
В този смисъл в София не знам за каква култура говорите.
Градът не е културна среда, там на власт е агресията, мръсотията и дивите селски прояви.
Хората, които имат някакви интереси извън мола се възползват от беден ( но интересен) културен афиш,
който не се различава  от никой такъв в малък европейски град.

Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло,нито че има такава голяма разлика между отделните провинции.
Понеже отскоро живея в чужбина мога да кажа,че напоследък в Бг има доста богат културен афиш.Докато работех с колегите доста често ходихме на културни мероприятия,най-различни.Нещата леко се промениха и то за добро.Аз не мога да се оплача Австрия е страна,която дава луди пари за култура и благодаря на Бога затова,НО тук например има доста извращения,които са малко нелогични за малка държава като нея.например сега масово се тиражира в медиите как баща в продължение на години е държал дъщеря си заключена в мазето и системно я изнасилвал.Тя му родила 6 деца.Сега въпросната жена е на 42 години и почти цяла Европа е потресена,няма да разказвам подробности,за мен даже майката на потърпевшата е знаела за тези извращения.Повярвайте отвратителна,гнусна история.Другия лудост на Наташа Кампуш-как майка и в последствие се разбра в продължение на 8 години на практика я продава като заложница.Да знаеш,че детето ти е затворено при простак,които едва ли не си прави каквото си иска,ами да как да приемеш това за нормално?Тук имаше коментар,че затворения начин на живот и прочие води до такива извращения.
как да ти си спокоен и да ти харесват някой неща?Тук бг.мамите са потресени,да не говорим отделно и за детските градини в,които от толеранс към турската общност децата и свинско не ядат.

няма нищо общо с истината

много zависи къде си.

krisy, извращения има по цял свят, не само в Австрия - просто сега е нашумял този случай...
Затвореният начин на живот, може би, е допринесъл за това случая да не се разкрие толкова дълги години, но не и за наличието на този човек с толкова отвратително и гнусно поведение!
(подобна дискусия нищим и в "Актуални новини")

Никъде не се разчита само на чистата съвест на гражданите за спазването на закона 
А точно България няма слава на място, в което ред и законност успяват да се спазват и да се следят на високо ниво...

Тук се правят доста обобщения - аз не бих повярвала на никой, който ми казва обобщено за страната дали има или няма култура в нея (няма значение дали става дума за Канада или за Монако).   За цяла държава да се каже от гледната точка на личния опит - за мен той не е показателен. Изследвания сравняват нещата по критерии - честота на културните събития, посещаемост, издаване и продажба на книги, и още много други. Освен това във всяка една държава човек може да постигне различен статус - в България може да си на някакво средно ниво и да можеш да си позволиш веднъж месечно да ходиш на театър, а в чужбина първите години изобщо няма да стъпиш в театър, докато не се установиш (примерно) - но след това да си посещаваш театър всяка седмица и дори - да имаш достъп до по-добри постановки, актьори и пр. И ако културата е определящ фактор къде да живееш - избираш според това какъв културен живот можеш да си позволиш да водиш в една държава...

или съответно какво ниво на здравеопазване/образование/социален живот/ можеш да си позволиш и т.н. (а не според това какво точно ти предлага държавата Х)

ти къде си, за да ти дам примери за културен живот там
все пак работя в тази област и това ми е силата