Връщане в България

snow_girl, дано да намериш това което търсиш в България!

tolumba, не мога да повярвам, че този те е ударил и всички са седяли безучастни!  Не е нормално това. Хората вече ги е страх да бъдат човеци и да помагат. Всеки се прави на невидял...

Да вярно е, ей това е най-фрапиращото,когато се върнеш ,безаконието което цари ...

snow_girl  пожелавам ти успех с местенето. Ако мъжът ми каже тръгваме, ще спретна багажа за отрицателно време. Но ще поостанем още малко.
Biz не знам къде си живяла в САЩ, но тук си е огромна скука. Да не говорим, че като шофьори са уникални, не знам на какво се дължи- дали на тъпотия или безкраен мързел. В БГ съм нямала проблеми с карането, но тук... А за клюки и интриги, ще замълча. Преди да дойда тук си мислех , че българите нямаме равни в тези сфери, но тук ми скриват топките.
Някой неща в България ме дразнеха, след 1 година се прибрах, пак си ме дразнеха.
А корупция има навсякъде по света, не е български патент.

По-добре не бих могла да го кажа...
Преди година се върнахме и за миг не съжалявам за решението Ни (дано и занапред да е така  ) Има си толкова минуси тук, но ...къде ли ги няма

Ако един ден обаче решим отново да "излезем" навън - не бих отишла в Канада  Американската мечта не е за мен

snow_girl - пожелавам ви безоблачно бъдеще в Родината

snow_girl, от колко време си там? от 4исто лЮбопитсвто питам, за да разбера колко време си си дала за свикване 
инак съм съгласна с теб, няма смисъл от мърморене, ако не се 4увстваШ на мястото си, е редно да се опитаШ да промениШ неЩо.
за разлика от другите моми4ета Ще наблегна не толкова не беззаконието, мръсотията, неуредиците, а на емоционалната страна на неЩата, която явно ти е болна тема.
хората са се променили много... няма да се впускам в подробности, недостатъ4ните ми ли4ни впе4атления се покриват напълно с описаното от zlatnata tolumba. надявам се, 4е не се влияеШ от минали спомени, които носталгията и лоШата адаптация украсяват в прекалено положителен аспект. 
естествено, желая ти успех... надявам се, 4е  евентуално "билета и обратно" е възможна операция 

не че да сравняваме България с чужбина пак, ама коментара ти за шофирането ме озадачава, но сигурно си права, ти си живееш там. но такива нервни шофьори, каквито в Б-я срещам не съм виждала в САЩ, малко по-голяма кола да имат и пътят е техен, ежедневно се разминавам на милиметри от катастрофи...

живяла съм в голям град в средна америка, което се счита на най-тъпото място, поне от хората от двата бряга  Ама все пак 3 милиона души си е добре като население и има бол забавления - театри, кина, музеи, концерти колкото щеш. Както казах, не познавам българи и може би това ме е подтикнало да се адаптирам повече, не знам... доколкото забелязвам, хората, които се движат в средата на сънародници, много трудно се адаптират, това важи за всички народности, добър пример са мексиканците, които са толкова не-интегрирани, че няма накъде повече, а не е като да няма възможности. Не визирам никого тук конкретно, това беше просто предположение, което изказах към сноу гърл, много е вероятно емоционалната страна при нея да е много по-силна от колкото при други. Но и на това влияят много фактори - според мен за интеграцията помагат обучение в местни университети или колежи и постоянна работа с хора с близко до твоето образование и интелектуално ниво. А например не е лесно, ако дойдеш, родиш едно дете и си останеш в къщи да го гледаш. Не е невъзможно, но е по-трудно, защото разчиташ само на контактите на съпруга/съпругата ти. Абе имигрантсвото не е песен винаги, аз не се чувствам на мястото си сега нито в едната, нито в другата страна, ама и не драматизирам, че тук не искам или само там искам. Вече съм стигнала такъм момент в живота си, когато се чувствам комфортно с факта, че съм различна и никога няма да бъда напълно интегрирана, че винаги ще имам акцент, че и дори ще изглеждам различно (там са все руси и високи ). И ми е много по-лесно и с приятелства и работа, и бих казала че се чувствам повече българка от когато и да било, без да се гордея или срамувам. Каквато съм, таквато съм, каквото стане, таквото.  

ох и още нещо се сетих - отново без да обобщавам и без да давам конкретни примери от форума, обаче съм забелязала че по-често хора, които са спечелили зелени карти от лотарията по-трудно се интегрират, а тези, които са дошли да учат, останали са и са се мъчили да останат имат по-малко проблеми... може и да греша, но поне това е моето наблюдение, дано не засегна някого.

И при мен емоционалната страна беше решаваща, както и безмерната носталгия. Имах периоди, когато се стараех да се интегрирам, но после резултата не ми харесваше. Просто типа хора беше за мен непоносим, и когато се интегрирах, не се харесвах. Аз съм емоционална, пряма и много честна, комбинация, която караше австрийците да потръпват от мен, докато тяхната двуличност, прикритост и емоционална дистанцираност ме подлудяваха. Накрая никак не исках да се интегрирам, просто за да мога да запазя личността си. Мъжът ми например, изобщо не го дразнеха австрийците. Той работеше в международна фирма с много чужденци и имаше практически много малко колеги австрийци. Освен това, той самият е леко прикрит и му харесваше в Австрия.
Това, което овладях там перфектно- са ледените погледи. Тук ми е от полза, за да разгонвам просещите цигани по кръстовищата - само като ги погледна, изобщо не се приближават към мен.  .
Така че мога да си представя, че е до тип характер, дали ще се напаснеш на някое място или не! За САЩ съм чувала, че хората там са много повърхностни. Не знам дали е така, но мен например повърхностни хора грам не ме дразнят и това не би ми пречило да си живея спокойно с тях.
За България - беззаконието е факт, хаоса по улиците - също. Вече 2 години обаче, го възприемам по-скоро като свобода на действието. В Австрия човек не можеше да пръдне накриво без жалба срещу теб, постоянните глоби за неправилно паркиране (само като си застъпил с гумата бялата линия или ако си спрял за 2 мин. да си купиш цигари, или като съм спряла за 10 секунди, за да слезне детето от колата пред училище - там седеше направо полицай, който записваше номерата...). Правила разбира се е хубаво да има, но пък те го бяха превърнали в събиране на пари от всеки, който кихне накриво. И в голям град, където посмъртно няма къде да паркираш, не е лесно да си безгрешен.
Колкото за спирането на парите от EU - знак е, че нещата ще почнат да се оправят. Корупцията е трудна за преборвана - вижте италианците се бориха 20 години с нея, но като те пляскат през ръцете и ти спират помощи за стотици милиони - това боли. Почнаха да хвърчат глави,.... EU-то грам не се шегува  , ще ги строи българите набързо - според мен 5-6 години.

Това което ми харесва в България е - че в момента е страна на възможностите. Можеш да започнеш собствен бизнес или да работиш във фирма. В момента безработица практически няма. Аз се занимавам и с подбор на персонал и бих казала, че има недостиг. Вече има фирми, които плащат на току що завършили 1000-1200 лв., а шофьорите са 600-800 лв. Ако си имаш собствено жилище и двамата работят, съвсем добре става. Заведенията вечер навсякъде са пълни, а хората съвсем не са толкова променени както едно време. По-скоро са по-заети, вече работят по-съвестно и никой не очаква като отиде на работа да си клати краката.
Наистина не мога да се оплача от нищо, освен малко (всъщност доста) от бюрокрацията - в смисъл, че тук нищо не става бързо. Време си трябва...

Вярно е, персонал в България се търси много трудно.
А за бюрокрацията,ще ви разкажа следния пример: за един тест попаднах в офиса на един институт, вместо да си решавам теста се загледах в правилата на които се подчиняват. Беше казано: нищо, че ще знаете резултатите от теста след 1 час, кажете на кандидата, че ще ги знае след 3 дни, за да не е изненадан.Вие в същото време знаете, че той ще ги получи след 5 дни.
За едно нещо се чака с месеци, а си мислех, че в България отнема време.
Искам си резултатите от един тест(трябват ми за да се запиша в една програма и това им го обяснявам) и служителката ми казва 1 месец, след доста молби кандиса на 1 седмица.
Само че тук това го правят с усмивка.

Отговарям на  feiam : Вече 5 г. съм в Сащ, мисля че не са малко. Явно не съм от хората, които ще свикнат. И чесно казано не ме интересува грешката в мене ли е или във средата. Просто така го чувствам. А аз лично за себе си съм решила да случам сърцето си!
 Biz  знаеш ли какви са моите наблюдения. Вярно е хората които идват тук да учат или на студенска бригата, уж се приспособяват по-бързо. Но повечето от тези хора остават нелегално тук, или полулегално ако мога да се изразя така. И когато борбата ти е с документите и с узаконяването ти престоя в Америка, някак като че ли забравяш да се питаш, харесва ли ти това, или онова...Усилията ти са насочени единствено в тази насока...И най-накрая като се узаконят тези хора (било с брак, спечелване на зелена карта или подписване на договор за работа и пр) и някак си като, че ли се успокояват и започват да си задават въпросите, които и мен ме вълнуват: "За Бога, какво правя тук, че то дори не ми харесва начина на живот, нито студените и лицемерни американци и т.н и т. н." И изведнъж тая цялата борба, всичките лишения, мизерии и самопотъпкването на самият себе си, губят смисъл. Това, което съм срещала аз.
 Също много хора ги е срам да си признаят, че и те мислят за връщане в родината и пр. Срам ги е да кажат, че са нещастни, самотни и пр...Но също така има и хора, които съвсем ги устройва живота в щатите. Те намират спокойствието, което търсят и са истински щасливи тук. Монетата винаги има 2 лица.  Доволна съм, че дойдох, видях, начих се на много неща и мисля че този опит не е само отрицателен, но има и своите предимства. Също така се научих да ценя, за които дори не съм се замисляла, че съществуват, просто защото са ми били даденост.
 И още веднъж искам да пожелая на всички ви щастие, независимо къде сте! И мерси за топлите пожелания. Дано!
И специално на Дидка КОДЖАБАШЕВА! Ще ти пиша на лични защо, надявам се да не се засегнеш или обидиш.

 

Бих се вьрнала на драго сьрце, вьпреки всиЧките неуредици там...
Само трябва да сьм сигурна,Че Ще имам работа, Щото в БГ беz работа не се живее...
Наскоро иzпуснах страхотен Шанс zа меЧтана от мен работа... и ме е яд, яд... 

С голям интерес прочетох темата - много интересни коментари и много страни на въпроса сте обсъждали!
Ще споделя и моето скромно мнение - когато се преместих за първи път тук беше за около 2 години със семейството ми ...върнахме се в БГ но нещо все ни теглеше назад ....след прекарани 2 години в БГ се преселихме окончателно тук - аз завърших гимназия, университет, работа намерих, ожених се за българин който е тук вече 15 години и той със семейството си...купихме къща ...понякога ни избива на мечти ...ех да се върнем в БГ ама са си само това...мечти....за нас това тук е реалния живот...семействата са ни тук....не мога да си представя да живея отново в БГ...това обаче най вероятно се дължи на факта че половината си живот съм прекарала тук. На всеки където е най щастлив аз казвам. За мен е тук.

Направо те съжалих booboo...Каква обреченост!
Сигурно и децата ти не говорят български.