Връщане в България

Ами и аз това казвам,ти си омъжена тук,тоест донякъде "вързана" ,но другите не са,какво им пречи,като са недоволни да се върнат?Никъде няма идеално,но на никого не прави чест да  изтъква непрекъснато колко зле и "западнали" са българите и колко "велики" останалите,освен всичко друго, това е невярно и неаргументирано твърдение.Ти видя ,че и тук не е идеално,пак поради 101 причини.
И друг път съм го казвала,ако бях родена примерно в Кабул,пак бих се чувствала горда,заради принципа,всичко е променливо в историята,има периоди на възход и падение за всяка държава,само че животът на човека е кратък и не може да ги види ясно.
България е била държава с култура и дори демокрация,когато Запада е бил варварски,/той донякъде и сега е така,дори доста /.Пример:когато българите са имали нужда от стоки ,то те са ги произвеждали,а викингите са отивали да крадат.
Ако не държим и не уважаваме произхода си и се продаваме така лесно,не можем да очакваме респект нито от чуждите,нито от себе си дори, един ден.

Aми няма какво да го мислиш тогава - щом и детето ти го влекат корените да си сяда на з.. и да учи за кандидатстудентски изпити , да навакса материала и да се реализира в страната.
Ти няколко пъти си казвала, че имаш солидна проф. подготовка - в момента у нас има глад за професионалисти и ще те лапнат, като топъл хляб. Просто информиране. Разбира се, ако отиваш с нагласа, че е лесно ще се поозориш - в Бг дори е по-трудно, защото много много правила няма, т.е както си се борила в Канада, така ще се бориш и в БГ. Мой роднина се върна след 8г , намери си работа платена, колкото и в Германия, задоми се, наплоди се и е щастлив. Дразнещото там всъщност е общата картина, за която говори и Матакосмата ( да не я повтарям), но един убеден и мотивиран човек е над тези неща.
А това ,което спомена преди, че не си учила, това което искаш.... и тн. България е страната на неограничените възможности - аз никога там не съм работила по специалността си, растях и се развивах чудесно в сфера,в която не бях дипломирана. Та, дипломата да ти е проблема.
Интересно ми е, наистина ако успееш да се завърнеш да дадеш обратна връзка на сегашните си разсъждения след няколко години.

Много то4но казано  

Ксения,извини ме, не ми е работа да се интересувам от ли4ния ти живот,но от това,което про4етох до момента оставам с впе4атлението,4е имаШ проблеми със съпруга си ( искрено се надявам да не е така ).
Аз съЩо съм омъжена за 4ужденец и Ще станат ве4е 10 години откакто съм тук. В на4алото ми беШе трудно да свикна,признавам.Дале4 от близките,приятелите,вси4ко родно и познато.Имало е моменти,в които ми идеШе да си хвана Шапката,пардон куфара и бегом обратно в България. Но в крайна сметка лека полека с те4ение на времето неЩата улегнаха.А и в крайна сметка аз дойдох тук заради него,мъжа ми,заЩото искахме да сме заедно,да създадем свой дом и деца. Така и стана. Поради тази при4ина смея да твърдя,4е съм Щастлива то4но тук,където съм ( нямам предвид държавата в 4астност ) и то е заЩото домът и семейството ми са тук,имаме относителна финансова сигурност и стабилност.Ако утре се наложи да заминем за някъде вси4ките ( примерно добра оферта за работа ) бих го направила,но ако наистина си заслужава.
И през ум не ми е минавало аз да си отида в Бг с децата а мъжът ми да си остане тук. Ние сме едно семейство и сме Щастливи Щом сме вси4ки заедно.
Както и да е пожелавам ти да намериШ своето място под слънцето, било то в Канада или България ,където най_после да се 4увстваШ Щастлива и на мястото си.  

за мен темата се изчерпа. не обичам, когато се слагат всички под един знаменател. за мен крайните твърдения не са приемливи. колкото до плюещите българи, тях ги има навсякъде. в българия са даже огромната част от народа. или съжаляват за времето на тато, или се ядосват, че не могат да се запилеят в чужбина. поводи много. и все някой друг е крив и нещо друго, все има безкрайно основателни причини и само те никога за нищо не са виновни, а винаги са жертви. виж, това го принзавам за отличителна черта на българина - нежеланиято да поеме отговорност и търсенето на вината в другите.
по каквато и причина да съм дошла пак тук, това съм го решила аз и именно затова никога няма да се усетя нещастна и дълбоко депресирана. решенията ми, откакто станах самостоятелен човек са съзнателни, колкото и ненормални да са били. стигна ли до момента да съм нещастна, значи съм изпуснала конците. моят характер не ми позволява подобни слабости.
родолюбието напоследък е често спрягана дума и малко започва да става блудкава на вкус. в българия и извън нея всички са големи родолюбци, не съм чувала човек да казва че не е. само се чудя що тогава тази нещастна страна е на тоя хал.
най-големите престъпления срещу човечеството се вършат под призивите за родолюбие. чичко сам си вре навсякъде гагата под прикритието на родолюбието и желанието да защитава демокрацията. избиват деца и старци от родолюбие. разпалва се расова и етническа ненавист от родолюбие.
не ми харесва вече тази дума, не ми харесват крайни мнения. има една приказка - живей и остави да се живее. всеки си има собствени понятия за щастието.
като ми дойде времето да умирам, може би чак тогава ще разбера къде са наистина корените ми и имам ли ги. само тогава ще съм сама и ще мога да решавам сама за себе си. предполагам избора на последния ми дом ще е показателен.
но и тук съм малко с нетрадиционно мнение по въпроса. май и след смъртта си ще си чергарсвтам, по простата причина, че съм избрала да си завещая тялото на един известен професор-пластинатор, който ще ме нареже на филийки и ще ме показва на хората за да видят докъде води циганският живот
http://www.bodyworlds.com/de.html моля, хора със слаби нерви, бременни и страдащи от нощни кошмари да не кликат на линка.

И аз съм на съЩото мнение...

 Вече? А аз така и не разбрах кактуса харесва ли ви ,въпреки че няма корени.Дори и да приема печалния факт,че съм дърво,а не човек, с мислене различно от дървото, не разбирам това за корените.Моите корени са майка ми , баща ми и семейството,а не държавата(при всичкото ми уважение).А и едно дърво присадено ,може да намери по благоприятна почва за развитие.
 Бих могла да разбера всеки един завърнал се в Българи по причина различна от носталгията.Ей тази не я разбирам.Носталгията за мен е губене на време ,за въздишане по миналото.Човек би трябвало да направи така,че да е щастлив в настоящето и да има някакви градивни амбиции и илюзии за бъдещето.

Не виждам какъв е проблема ако амбициите ти са свързани с България.

на мен пък ми е интересно... носталгията, не се ли унищожава самоунищожава след известно време?
да поясня.. и мен ме гонеше много носталгията през първите 2-3 години( вече не), но когато се връщах в БГ разбирах, че не е било точно носталгията, колкото илюзията какво е било и би могло да е в БГ

aaaaaaaaa, носталгията е друго нещо. мен ме друса нон стоп. в бг - за германия, в германия - за българия. където и да съм изпитвам носталгия, затова и ми е хубаво да отивам чат пат по местата, които ми липсват. най-малко носталгия обаче изпитвам в едно малко село в българия, но това е само първите три седмици. после ми става мъчно, първо за мюнхен, после за софия. минавам през софия и после отивам в мюнхен. когато успея да направя тези занимания два пъти годишно се чувствам много добре. говорим само за емоциите и спомените. но тъй като съм разумен и практичен човек знам къде е в момента моят дом. оттам идва и душевното ми равновесие.

Аз нямах никаква носталгия първите  3,4 години ,а еуфория ,но сега яко ме тресе тази ми ти носталгия.

Никакъв ,ако завръщането е свързано с някакви амбиции.Казах,че за мен е неразбираемо човек да се върне само защото изпитва  носталгия.

При мен пък беШе то4но обратното.Първите години ми беШе носталги4но_депресарско,после с те4ение на времето неЩата улегнаха и сега направо....съм пуснала корени тук.

именно и аз се чувствам така

Незнам,възможно е за себе си да дефинирам носталгията по някакъв по оптимистичен начин.Случва ми се често, след като се завърна от някъде, да ме обземе някакво чувство ,все едно съм оставила нещо недовършено.Но винаги си казвам,че живот и здраве винаги мога да се върна отново.