Какво е изневярата

Няма да изпадам в крайности и да казвам, че всички мъже са страхливци, но за съжаление май моят късмет е да попадам все на такива. Преди беше по-лесно просто следваше поредната раздяла, боли боли но отминава. Когато мъжът изявил се като страхливец е баща на детето ми обаче започвам да се замислям достоен ли е да бъде родител и възпитател на моето дете. При мен стана точно така както го описваш Славка, нямаше смелостта да ми каже просто направи така че да разбера. Бях бременна в 7ми месец, просто една сутрин се измъкна или по-точно изпълзя от леглото като червей - гузен гузен и на мен ми се обърна сърцето, веднага разбрах, че нещо става. Последва съвсем възпитана молба за разговор от моя страна, разбира се бях разубедена , на думи поне, вътрешното ми усещане си остана, шесто чувство, женска интуиция. Оставят на нас черната работа... На 10-тия ден от раждането на сина ни ми съобщи, че е с друга (по-лошо - с бившата си приятелка) - чрез смс. Може би щях повече да го уважавам сега ако имаше смелостта да ме погледне в очите и да ми обясни какво става така поне бих постъпила аз. Пак нямаше смелост обаче. Почувствах се толкова унизително. Поне едно честно обяснение заслужавам, нали съм жената - майка на сина му...но уви вече 8 месеца след този смс нито един отговор на толкова много въпроси които си задавам и то не за друго, а за да се помиря със самата себе си. Така или иначе изневярата е част от житието ни вече май, но поне да си затварят ситуациите с хората на които изневеряват както трябва. Лично за мен няма по-гадно положение от неяснотата в отношенията между двама души.

И при мен стана така ВиваНова ,затова и попитах,мисля ,че ,не е само от страх ами от незнание как да ни кажат и от това ,разбирасе пак ние да сме виновните.

Верно е,че доста голяма част от мъжете предпочитат да си мълчат (за жалост)..обичат да си имат една сигурна дето да е винаги с отворени обятия ....ама когато и тя много почне да мрънка се изнервят явно и почват да си правят квото си щат без и да се крият ...докато на единия му писне и сложи края

да,на същото мнение съм и аз

Аз лично съм иницирала раздели с мъже с които виждам, че нещата не вървят, но като човек съм канела на разговор партньора си и съм изказвала каквото съм смятала за нужно за да няма неясноти. За мен това е зрялата постъпка! Лъжи, криеници, недомлъвки - това оначава , че не уважаваш на първо място себе си след това партньора си!!! А като има и дечица....без коментар...

Аз също съм твърдо на мнението, че по-добре да чуя най-неприятната истина, отколкото да тъна в невидение!  За жалост при все че се считат за по-силния пол, много от мъжете проявяват абсолютно малодушие тъкмо в ситуациите, когато би трябвало да са откровени. Хубо бе, не ти харесва нещо в поведението или думите ми - ми кажи го де, недей мълча като пукал! И аз съм човек, допускам грешки, възможно е да не съм преценила правилно дадена ситуация или просто да съм си изпуснала нервите.... Ама не! На поне 90% от мъжете това им е проблема, че съзнателно избягват да водят диалог с нас. Възприемат ни като някакви дрънкала, които само си чешат езиците и поради това изобщо не намират разговора като начин за разрешаване на проблеми. И като пълни подлеци пък част от тях откриват малкото си сладко отмъщение в изневярата...

Нали и аз заотова като разбрах със сигурност ,че има друга и на минутата му звънах и когато дойде да ме вземе със служебната кола,задавах направо въпроси ,конкратни иясни.Друг е въпроса дали получавах ясни отговори.Аз обаче питах,питах ,питах и накрая след време си признаха.

Ама разбира се!Ако щеш крещи, викай, излей си емоцийте ама изкажи нещата, говори, а не като някой плъх в ъгъла да се скатаваш....силния пол ли да-да!!!

Моите впечатления са, че повечето жени предпочитат приятната лъжа пред неприятната истина. Е, ти може да си изключение...

И моето впечатление е същото, но е добре да отбележиш, че и от другите се срещат 

Мъже, които да искат истината обаче, не съм срещала. На тях дори да им я кажеш - те продължават да си живеят в техния свят. Примигват умно-умно и казват нещо като "Ама аз те обичам..." 

човек счита че иска истината...а когато я получи често има реакция "по-добре да не знаех...."
за мен истинат е една - човек винаги иска това което няма и счита че много е изгубил
после истината е относително нещо - например след раздяла - хубаво той ще ви каже нещо от сорта че ен ес разбирате, че не било еди какво си...ти ще почнеш да отговаряш, че това не е било така....
и пределно ми е ясно защо мъжете избягват такива разговори - всеки иска да се оправдае, всеки обаче вижда нещата по свой начин...след като раздялата е факт - няма начин двама души да стигнат до общо мнение...камо ли пък по въпроса що се стигна до тук....
и мъжете често са по-рационални - решават да си спестят поредния спор, в ксойто всеки ще остане на свдоето мнение, който нищо няма да промени и т.н.

не ги оправдавам, разбирам ги, но то ва ме вбесява още повече ...... направо ми излиза пяна ан устата, че те са устроени така а аз не...

Точно. От едно време нататък полза от приказки няма. Нищо няма да се промени - само пропиляно време.

И аз съм от тези дето предпочитат истината от приятната лъжа Пантер (станахме няколко)

То според мен затова сме в този форум,защото сме предпочели истината пред красивата лъжа.

както и да е

Не мисля така Пантер,мога да ти кажа само ,че ако бе така още щеше да е до мен.