а да си млада вдовичка с подрастващ тийн, който всеки ден ти напомня, какво си му причинила, избирайки му за баща - старец?
така си е... Това са нещата от живота... А за горе няма ред
- Публикувана: 18 ян. 2008, 23:02 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 11:25 ч.
Трудно ли е с мъж по голям с 20 г.
Честно казано изобщо не съм се замисляла над това... Но нищо не е гарантирано в живота, понякога по-младите първи си отиват.
така си е... Това са нещата от живота... А за горе няма ред
Аз издържах точно 5 години. Ако не пътуваше толкова, сигурно щах да си плюя на петите по-рано. В началото всичко беше прекрасно. Той беше по-голям с 21 години, но на моменти аз се чувствах по-възрастната. Приятелките ми се чудиха защо си губя времето с него, но аз им отговарях , че от него научавам много и ме кара да се чувствам харесвана, щелана... щастлива. Ей Богу! любовта наистина е сляпа! Загубих 5 от най-хубавите си години, заради мъж , на който в един момент му омръзна да играе роля и да се опитва да се нагоди към моя ритъм на живот. Знам , че при всеки е различно, но разбрах ,че не може да очаквате един човек, който вече е изминал голяма част от житейския си път , да се връща в изходна позиция , заради теб. Дори да го направи ентусиазма и силите му не са "свежи" като отпреди 20 години. Нека не звуча злобно , но от моя опит стигнах до този извод.
Все пак хората са различни... Желая ви дълъг съвместен живот
Все пак хората са различни... Желая ви дълъг съвместен живот
аз почти няма какво да добавя,моето мнение много съвпада с това на ДЖЕЙН.ние сме малко над 20 години разлика ,засега всичко си е ок,а какво ще става по-нататък аз не мога да гадая.важното е да сме живи и здрави и да се радваме и отценяваме настоящето.защото животът е това което се случва сега,докато ние си правим планове за бъдещето
имам много добра приятека, уте прави 27, има вризка с мъж на 52. Разликата им е на 20, ами 26 години, много са щастливи, тя не е с него заради пари или някаква изгода.Той се разведе миналата година, има 2 големи деца по на 21 и 19 години, жена му(бившата вече) също си има връзка. Мисля,че възрастта няма значение пред любовта.
Мъжът ми е с почти години по-малък
Мъжът ми е с почти години по-малък
имам много добра приятека, уте прави 27, има вризка с мъж на 52. Разликата им е на 20, ами 26 години, много са щастливи, тя не е с него заради пари или някаква изгода.Той се разведе миналата година, има 2 големи деца по на 21 и 19 години,
мога да ти донапиша продължението на връзката... при това съвсем реално развитие на нещата...
имам много добра приятека, уте прави 27, има вризка с мъж на 52. Разликата им е на 20, ами 26 години, много са щастливи, тя не е с него заради пари или някаква изгода.Той се разведе миналата година, има 2 големи деца по на 21 и 19 години, жена му(бившата вече) също си има връзка. Мисля,че възрастта няма значение пред любовта.
Мъжът ми е с почти години по-малък
Мъжът ми е с почти години по-малък
Когато 27годишната ти приятелка стане но 54г.,той ще бъде но 80г.Аз сега съм на 54,но все още се чувствам млада ,с най-големи възможности за живота,зашото децата порастнаха и създадоха свои семейства.Имам дом и финансова стабилност и мога да си позволя да разполагам с живота си, както в никоя възраст до сега.Но не и ако до себе си имах 80г. дядо за гледане.Аз знам какво значи това-колкото и жизнен да е той.До скоро имах у дома си човек на тази възраст.
имам много добра приятека, уте прави 27, има вризка с мъж на 52. Разликата им е на 20, ами 26 години, много са щастливи, тя не е с него заради пари или някаква изгода.Той се разведе миналата година, има 2 големи деца по на 21 и 19 години, жена му(бившата вече) също си има връзка. Мисля,че възрастта няма значение пред любовта.
Мъжът ми е с почти години по-малък
Мъжът ми е с почти години по-малък
Само да вметна, че моята братовчедка има същия брак- 24 год. разлика, мъжът й стана преди 7 месеца дядо. Братовчедка ми се чувства ужасно. Тя е на 32 години, не може да забременее все още / 6 години брак/. И вече нещата започват да й изглеждат не най-розовите и най-перспективните. А мъжът й лети за внука си, много е щастлив, че родът му е продължен - син, внук и т.н.
Май бракът им ще издържи не много дълго, което аз искрено го пожелавам. Братовчедка ми е млада жена, трябва й определено семейство, деца...
Само да вметна, че моята братовчедка има същия брак- 24 год. разлика, мъжът й стана преди 7 месеца дядо. Братовчедка ми се чувства ужасно. Тя е на 32 години, не може да забременее все още / 6 години брак/. И вече нещата започват да й изглеждат не най-розовите и най-перспективните. А мъжът й лети за внука си, много е щастлив, че родът му е продължен - син, внук и т.н.
Май бракът им ще издържи не много дълго, което аз искрено го пожелавам. Братовчедка ми е млада жена, трябва й определено семейство, деца...
[/quote]
По този повод искам да питам сигурно ли е,че съпруга на твоята братовчетка може въобщеда има деца или се смята,че щом преди години първата му жена е родила значи е от него.А може и друго да има ,вече да не може да има.
В тази връзка,ако ми позволите малко хумор,сещам се за един виц:
Две дечица,едното на месеци, а другото на 3-4 годинки.
Голямото момченце бяга при дядо си и вика:
- Дядо,дядо,ела,че чичо се наака!
Когато 27годишната ти приятелка стане но 54г.,той ще бъде но 80г.Аз сега съм на 54,но все още се чувствам млада ,с най-големи възможности за живота,зашото децата порастнаха и създадоха свои семейства.Имам дом и финансова стабилност и мога да си позволя да разполагам с живота си, както в никоя възраст до сега.Но не и ако до себе си имах 80г. дядо за гледане.Аз знам какво значи това-колкото и жизнен да е той.До скоро имах у дома си човек на тази възраст.
Предполагам, че на 54 имаш повече житейски опит от мен с моите 32... Но въпреки всичко си мисля нещо:
Болдваното от мен ли е най-важното в една връзка?
Финансова стабилност, възможности за живот, дом...? Някак не това търся специално аз - искам човекът до мен да е на 'моята вълна', но не в смисъл да му се ходи по дискотеки или да му се седи у дома, а да има моето мислене, моето светоусещане, моите ценности... А за това възрастта няма значение. И ОК, аз като съм на 50, той ще е на 80...или ще е мъртъв... Какво от това? Ако някой ми е истински партньор и моя сродна душа бих се грижила за него. Каква е гаранцията, че дори да съм с мъж на моята възраст няма да го блъсне кола или да трябва да се грижа за него след нещастен случай... Или и да обичаш инвалид е невъзможно? За мен много по-голям проблем са социалните или културни различия.
някой от вас сигурен ли е каккво 6те се случи следващата година ,а по-следващата ,независимо дали сте с по-млад или по-възрастен мъж? не спряхте да гадаете...щял първи да умре,какво да го правя като е на 80 а аз на 50 и и тн и тн.в този живот гаранция за нищо няма освен ,че един ден всеки умира,и там горе ред няма,колкото и гадно да е това.и по-горе писах ,сега ми е добре а ако недай боже нещо се случи ,ами тогава ще му мисля
И преди 10 г. ме уверяваха, че такава връзка няма бъдеще ... в бъдещето. Сега си имаме нашето бъдеще. Някъде прочетох, че се питате няма ли да се чуства неудобно детето, когато порасне и установи, че баща му е на възрастта на дядовците на съучениците му. Ами не мисля, че децата ги вълнува особено, на каква възраст са родителите им. За тях те винаги са стари.
Бих била щастлива да имам мъж на 80 г., майка ми загуби своя на 49.
Бих била щастлива да имам мъж на 80 г., майка ми загуби своя на 49.
Аз искам само да вметна нещо по въпроса дали "детето ще се срамува, че баща му би могъл да му е дядо". Ами ако баща му е работник от чистотата? Или водопроводчик? Познавам такива семейства - жената с висше и много висока квалификация, мъжът - със средно образование (което не означава глупав или посредствен).
Според мен дали едно дете ще се срамува от каквото и да е било, зависи от това дали родителите му се срамуват, дали са го научили да се срамува, колко широк и висок хоризонт са се погрижили да му осигурят и т.н.
И на мен ми се подиграваха, че нося очила, стелки и колан за изправяне на сколиозата (и в общи линии бях франкенщайнчето на детската градина
), ама никой друг не можеше да чете самостоятелно на 4 години и останалите ги слагаха да спят следобед, а пък аз се занимавах. Единственото, заради което някога съм страдала, е че другите момиченца носеха малки лаченки обувчици с токчета, а пък аз не можех. Едва ли съм отнесла сериозни психични повреди по този повод.
Мисълта ми е, че трябва да възпитаваме децата си да бъдат толерантни към различията на другите и да не се страхуват от собствената си различност, защото обратното ги превръща в овце. И съм сигурна, че ако детето ми се прибере разплакано, защото татко му е "стар", с това мога да се оправя... ама дали бих могла да се оправя с детето си, ако то развие навици, които не ми харесват, защото "всички правят така"...
Според мен дали едно дете ще се срамува от каквото и да е било, зависи от това дали родителите му се срамуват, дали са го научили да се срамува, колко широк и висок хоризонт са се погрижили да му осигурят и т.н.
И на мен ми се подиграваха, че нося очила, стелки и колан за изправяне на сколиозата (и в общи линии бях франкенщайнчето на детската градина
), ама никой друг не можеше да чете самостоятелно на 4 години и останалите ги слагаха да спят следобед, а пък аз се занимавах. Единственото, заради което някога съм страдала, е че другите момиченца носеха малки лаченки обувчици с токчета, а пък аз не можех. Едва ли съм отнесла сериозни психични повреди по този повод.Мисълта ми е, че трябва да възпитаваме децата си да бъдат толерантни към различията на другите и да не се страхуват от собствената си различност, защото обратното ги превръща в овце. И съм сигурна, че ако детето ми се прибере разплакано, защото татко му е "стар", с това мога да се оправя... ама дали бих могла да се оправя с детето си, ако то развие навици, които не ми харесват, защото "всички правят така"...