На тази възраст при моя син помагаха многословните обяснения - вземам го на ръце, дори да пищи, и започвам монотонно да му обяснявам защо тръгваме, къде отиваме, къде ще отидем след това, кога ще си дойде баща му, колко много му се радва той ит.н. Помагаше не толкова смисъла на обясненията, колкото тонът с който ги "напявах". Много бързо се успокояваше, а и аз в тази връзка. Със същия успех съм рецитирала цяла книжка от Горската серия - очевидно познатите думи казани с монотонен, успокояващ глас, вършеха работа.
- Публикувана: 24 ян. 2008, 23:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2009, 18:13 ч.
Тръшкане при 2 годишните децица
Пуснах тази тема преди повече от година.... 
Сега сина ми е вече на 3 години и 8 месеца. Този период отмина отдавна, но беше малък ад няколко месеца. Сега пак се опитва да тропне с краче, да си сложи ръчичките на буквата "Ф" и да командори, изземвайки мойте функций на родител и да обръща ролите. Но лягането на земята, истеричните ревове вече са забравени. Сега е много по-спокоен, премерен в действията си, чуствителен, жалоствлив.
Сега сина ми е вече на 3 години и 8 месеца. Този период отмина отдавна, но беше малък ад няколко месеца. Сега пак се опитва да тропне с краче, да си сложи ръчичките на буквата "Ф" и да командори, изземвайки мойте функций на родител и да обръща ролите. Но лягането на земята, истеричните ревове вече са забравени. Сега е много по-спокоен, премерен в действията си, чуствителен, жалоствлив.
Пуснах тази тема преди повече от година....
Сега сина ми е вече на 3 години и 8 месеца. Този период отмина отдавна, но беше малък ад няколко месеца. Сега пак се опитва да тропне с краче, да си сложи ръчичките на буквата "Ф" и да командори, изземвайки мойте функций на родител и да обръща ролите. Но лягането на земята, истеричните ревове вече са забравени. Сега е много по-спокоен, премерен в действията си, чуствителен, жалоствлив.
Сега сина ми е вече на 3 години и 8 месеца. Този период отмина отдавна, но беше малък ад няколко месеца. Сега пак се опитва да тропне с краче, да си сложи ръчичките на буквата "Ф" и да командори, изземвайки мойте функций на родител и да обръща ролите. Но лягането на земята, истеричните ревове вече са забравени. Сега е много по-спокоен, премерен в действията си, чуствителен, жалоствлив.
. Всяка вечер като я взема от ясла и се приберем се започва дори и за най-малкото нещо. Дано да отмине по-бързо този период, защото днес вече не ми издържаха нервите и я потупах по памперса. 
Преминава, преминава... ама си трябват здрави нерви 
Моят вече рядко се тръшка. Всъщност така като се замисля, най-много се тръшкаше преди да проговори добре. Постепенно с обогатяването на речника му и тръшканията понамаляха. Пак го обхваща от време на време истерията, но значително по-рядко. Само че сега, ако нещо не става както той иска, вместо да се тръшне, започва да се чумери и да мърмори. И да води преговори 
Та така, сега се "надлъгваме" взаимно. Пак е изморително, но е децибелите са по-поносими.
Моят вече рядко се тръшка. Всъщност така като се замисля, най-много се тръшкаше преди да проговори добре. Постепенно с обогатяването на речника му и тръшканията понамаляха. Пак го обхваща от време на време истерията, но значително по-рядко. Само че сега, ако нещо не става както той иска, вместо да се тръшне, започва да се чумери и да мърмори.
И да води преговори Та така, сега се "надлъгваме" взаимно. Пак е изморително, но е децибелите са по-поносими. 
Моята принцеса е същата.Когато нещо не и се даде тя ляга на земята и започва да реве истерично,но аз не й обръщам внимание.Не помага много но и не вреди 
Почне ли да се тръшка се правя, че излизам от стаята и казвам стой си тук и се тръшкай, аз отивам да си взема някоя играчка и излизам (винаги съм на врата и надничам какво става) няма и 5 сек и тръгва след мен. А след 1 мин забравя за какво се е тръшкала.
Според мен е период които ще мине.
! 
Бях го забравила този период и сега чета с усмивка. 
Естествено тогава не ми беше така смешно.
Сега вместо да се тръшкаме по земята,обещавам че "ако тръгнеш ,ще те заведа еди къде си" ,"ще ти купя еди какво си" ,"ако ми правиш сцени няма да те доведа повече тук" ...и така
Успех момичета и здрави нерви!
А,да добавя,че пищенето се замества с хиляди приказки и заплахи от нейна страна,от сорта"Аз няма да те обичам тогава"
Естествено тогава не ми беше така смешно.
Сега вместо да се тръшкаме по земята,обещавам че "ако тръгнеш ,ще те заведа еди къде си" ,"ще ти купя еди какво си" ,"ако ми правиш сцени няма да те доведа повече тук" ...и така
Успех момичета и здрави нерви!
А,да добавя,че пищенето се замества с хиляди приказки и заплахи от нейна страна,от сорта"Аз няма да те обичам тогава"
Сано като чета и ми настръхва косата. Наистина доста е притеснително това тръшкане, че и хапане и бои при някой. Леле какво преживяват някои родители. Винаги съм се питала на какво се дължи това при децата. Нормално ли е? Защото за мен като че ли не всичко е наред.
Дано намерите верния път да се справите с децата си.
Ние нянмаме подобни проблеми, децата ми ме чуват. Ако са нервни просто гледам да им отвлека вниманието с нещо любимо, занимание- това се отнася предимно за малкия. Големият е вече голям ученик, но и с него не съм имала такива тръшкания. Дано да нямам такива проблеми.
Леле какво преживяват някои родители. Винаги съм се питала на какво се дължи това при децата. Нормално ли е? Защото за мен като че ли не всичко е наред.Дано намерите верния път да се справите с децата си.
Ние нянмаме подобни проблеми, децата ми ме чуват. Ако са нервни просто гледам да им отвлека вниманието с нещо любимо, занимание- това се отнася предимно за малкия. Големият е вече голям ученик, но и с него не съм имала такива тръшкания. Дано да нямам такива проблеми.
Лорена, явно имаш спокойни деца
Я да видиш моите не се ли тръшкат?
А да знаеш как са се изучили да си помагат ...в тръшкането!
Едната е недоволна от нещо, а другата не я засяга ,примерно, ноооо...само за спорта ,ще дойде и тя да влезе в играта
Най-готино се тръшкат ,обаче ,ако проблемът е между тях двете -скарат се за нещо или искат едно и също нещо
Тогава започвам да моля Господ да ми даде търпение, че рядко ми устисква нервата , и задължително си изпускам гласа, а често и ръката
Благодаря на всички ,писали в темата
Преди два дни я открих,изчетох я ,и много ми помогна да се успокоя -мислех ,че ще ги пратя някъде да ги гледат,а аз ще си взема карта за жълтата болница
Я да видиш моите не се ли тръшкат?
А да знаеш как са се изучили да си помагат ...в тръшкането!
Едната е недоволна от нещо, а другата не я засяга ,примерно, ноооо...само за спорта ,ще дойде и тя да влезе в играта
Най-готино се тръшкат ,обаче ,ако проблемът е между тях двете -скарат се за нещо или искат едно и също нещо
Тогава започвам да моля Господ да ми даде търпение, че рядко ми устисква нервата , и задължително си изпускам гласа, а често и ръката
Благодаря на всички ,писали в темата
Преди два дни я открих,изчетох я ,и много ми помогна да се успокоя -мислех ,че ще ги пратя някъде да ги гледат,а аз ще си взема карта за жълтата болница