Дайте съвет:Как да се разведа и да уча детето си на морал?

# 30 7 май 2008, 19:15 ч.

Записвам се и аз в тази тъжна, но важна история на живота ни и този на децата ни. Отраснах в семейство, което не се разбира, в което постоянните скандали бяха ежедневие, в което майка ми носише всичко на гърба си и което се разтрои чак когато бях голяма ( на 20 и нещо г.) и какво видях и какво научих - че това е нормалния начин на живот. И потърсих същия живот, същата реалност, но слава Богу запазих онези си чисти чувства, и любов, които се раждат с нас и които ние им отваряме вратата да се развият. И от години живот с един човек, когото хем обичам, хем не знам дали обичам наистина сега сме семейство с две деца, които и двамата обичаме, но които никога не са виждали що е нежност и прегръдка между нас. И установих, че живея живота на майка си, а не е честно това. Защото имам право да съм щастлива и да направя някой друг истински щастлив, в това число и децата си.
Такива са моите разсъждения.
Успех, мила.

# 31 9 май 2008, 21:58 ч.

varna
Мнения: 676

Миличка,спри да четеш книги и прецени сама как да постъпиш.Послушай сърцето си,не се съобразявай с хорското мнение или с мисълта,че детето ще страда.бъди егоист,защото годините минават,един ден детето ще си поеме по пътя,а ти ще трябва да търпиш евентуално този човек.Необходимо е много смелост и прозорливост,за да вземеш решение,но те съветвам колкото и тежко да ти се струва бъдещето,да мислиш в перспектива и да не правиш компромиси със себе си,а да действаш смело.

# 32 11 май 2008, 11:53 ч.

Цитат на: Doronka в ср, 07 май 2008, 19:15

Doronka това все едно аз съм го писала ... от първата до последната дума ... с тази разлика че детето е едно. От доста време се клатушкам ту в едната ту в другата посока и не се решавам да предприема нещо, правя компромиси със себе си, все се надявам нещо да се промени, и на мен като лу_детина все ми се струва че това което се случва не е основателна причина да лиша детето от баща му, бащата от детето му, а и се чувствам неуверена в способността си да се справя като самотна майка Sad

От друга страна се замислям за това какъв модел на поведние даваме на сина си/той е само на 3/ и никак ама никак не ми се иска ако той след време попадне в подобна ситуация да жертва щастието си правейки неоправдани компромиси, смятайки че това е най-правилното, защото точно това е видял в своето семейство.

Цитат на: blondy-mamma в пт, 25 яну 2008, 16:29

... Според мен такова разбиране е стотици пъти за предпочитане пред това тя да приеме за правилно, че в една връзка от нея ще се очаква да подтиска личността си и да прави безкрайни и с нищо неоправдани в крайна сметка компромиси. А тъкмо това е много вероятно да се случи, ако е израснала в семейство, функциониращо по този модел. Защото най-често във семейните си връзки като вече зрели хора, ние копираме онзи модел на поведение, който ни се е запечатал в подсъзнанието от времето когато сме били деца- модела на нашите родители.

Много точно го е казала blondy-mamma. Тъкмо това имам предвид.

Причина:

Причина: