Свекърва ми прекалено глези детето! Какво да правя?

Как ще ги разграничиш пред съда?
И кога и с какво се разграничават изобщо? Може ли да имаш изобщо контакт с едно дете без това да му влияе "възпитателно"
Това че бабата позволява нещо, което майката не- само по себе си възпитаване ли е? или става възпитаване, ако бабата каже че  така трябва и че мама не е права!?!

Ами задължението на внуците да уважават и помагат на бабата и дядото- като възпитанието е задължение на родителите, как и дали изобщо възпитават такова уважение...
като всичко което правят те е лошо и т.н.

Няма да ги разграничавам, съдът присъжда кога ще са налице "контактите", а възпитанието си остава грижа на родителите.
Освен това съгл. практиката именно на съдилищата по тези въпроси "Щом не може да се постигне споразумение трябва да се обърне /в случая дядото/ към районния съд, който може да определи по какъв начин да се поддържат отношенията с децата. Законът е дал възможност съда да прецени доколко контактите на бабата и дядото с внуците им не застрашава хармоничните отношения между деца и родители или по друг начин не накърнява интересите на детето."- т.е. от значение е именно и до каква степен контактите между бабата и дядото и децата не рефлектират негативно върху отношенията родители- деца, които са от доста по- съществен  постоянен и дълготраен характер.
За четвърти път пиша "Това че бабата позволява нещо, което майката не- само по себе си възпитаване ли е?"- зависи от "нещото", от това какви последици разминаването между волята на родителите и виждането и поведението на бабата и дядото оказват върху децата. Въпрос на конкретика и субективна преценка от страна на съда.  В съда няма "нещо", "така", "такива работи" и т.н.- има конкретни ситуации, доказатества, включително и соц. доклад, ако се налага /а това е практика вече у нас/ с оглед да се прецени дали конкретното поведение на бабата/дядото към детето не влияе отрицателно върху отношенията родители- дете.

можете ли да ми цитирате или да ме насочите към съдебна практика според която отношенията с бабата и дядото се решават не според интересите на детето а се слага ударение на хармоничните отношения с родителите като мотив за отказ на лични контакти на детето.
В тези ви разсъждения ми се губят ПРАВОТО НА ДЕТЕТО НА ЛИЧЕН КОНТАКТ  и защитата на това му право. А съда е длъжен да взема предвид ПЪРВО интересите на ДЕТЕТО.

Правата са сложна комплицинтна категория и не съществуват отделно едно от друго. Правото на родителя, което е и задължение да възпитава децата си не може да се разгледа отделно от правото на лични контакти по чл. 70 от СК. Така че отделните права не се "губят", а се реализират, като се отчита и държи сметка за съществуването на всички тях в тяхната съвкупност.
Интересите на детето определено няма да са защитени, ако бабата и дядото, да речем, го настройват грубо срещу родителите му, което включва в себе си и настройване и оспорване на основни модели на възпитание и възгледи, оспорване на родителския авторитет.
Виж практика към чл. 70 /СК на ВС и ВКС , ако искаш, ако искаш потърси статията на Жанет Богомилова- Вестник "Труд", бр. 3 от 7.01.1998 г., стр. 11, това не е идеята на темата.
Идеята, която аз разбирам, изложена от авторката и други участници е, че бабата и дядото определено нямат право грубо да се намесват и да променят основни принципи в отношенията между родителите и децата.
Ако толкова искат- да водят дела, само дето първо не е сигурно какво на практика ще прецени съдът като налично поведение от тяхна страна, като честота и интензивност на контактите /като имаме предвид, че при развод, напр., на родителя, на когото не са присъдени род. правата най- масовият случай на определени контакти е два пъти месечно, през събота и неделя по един или два дни, плюс платен годишен отпуск, който не съвпада... и т.н.- всяко решение по бракоразводно дело почти е такова- очаквате ли, че съдът ще реши, че бабата и дядото ще имат повече права от този родител? Скептична съм по този въпрос, твърде много./.
Та в интерес на тези баба и дядо е да се съобразяват с изискванията на родители по ОСНОВНИ въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на внуците. Ако  са твърде много "въпреки"- да се съдят, прав им път, само че няма да спечелят нещо твърде голямо.

Клото,все едно си описала как голямата ми дъщеря се държи когато се видят със свекървата.То не са лигни,то не са истерии и драматизации,а бабата седи като пукал и никак не реагира.А не е никак глупава и много добре схваща ситуацията.Просто не иска ТЯ да става лошата в случая.От както се е родила голямата щерка не е престанала да се конкурира и състезава с мен на всяко едно ниво по отношение на детето Говорили сме,сърдила съм се,уж разбира всичко,а в следващия момент отново се държи подкупващо и мазно с детето,отново изпълнява най-безумните й прищевки и купува всичко,което е изложено в магазина Като я попитам защо се държи така отговаря,че се радвала на детето,нямала за цел да подкопава авторитета ми ,само се радвала...В резултат на тази  бабина радост детето периодично пожелава да живее при баба си,защото там имало много стаи(ние живеем в гарсионера)и баба всичко разрешавала И това ако не е саботаж

Поговорете със свекървата и ако не разбира от дума, разредете посещенията принея.
Майката на приятеля ми, беше при нас през 2006г. само за две седмици и превърна детето ми в крещящ за всичко лигльо.Слава Богу от тогава не сме се виждали, но дори някога да се видим пак(което едва ли ще стане), смятам да не и позволя да направи същото

исках конкретна практика да ми посочите която подкрепя тезата ви, а не да ме пращате да чета практика -изобщо каквато има.
 правата си съществуват съвсем добре отделно едно от друго. но на всяко право кореспондира насрещно задължение, които не съществуват едно от друго.
този спор съществува именно защото има отделни  самостоятелно съществуващи права които влизат в колизия...
нито едно от оплакванията в тази тема не би било доказуемо и уважено в съда като основание да се лишат бабата и дядото от лични отношения с внучето. което пък означава че когато родителя го прави като наказание... е малко прекалено.понякога жестоко, а понякога граничи с шантаж...и това е проява не на родителска грижа а демонстрация на родителска власт.
 не че "старите" не се опитват да ползват същата тази "власт" когато оказват целенасочено давление на родителите или детето.

Мисля, че всички искаме едно и също, а именно да имаме хармонични взаимоотношения със свекървите, свекърите, майките и бащите си и да можем да възпитаваме детето си с тяхна помощ, но без да го разглезваме.
Аз съм наясно, че всички имаме различно възпитание и ценностна система и не очаквам моята да съвпада с тази на свекъра и свекърва ми, дори и с тази на майка ми. Въпреки това се опитвам да наложа волята си и да им обясня защо искам да правя това или онова. Чета доста и се опитвам да избера път, по който да тръгна във възпитанието на сина си. Това е огромна отговорност.
Наскоро и аз имах пререкания със свекървата си (която по принцип е много добра и мила жена) по отношение на захранването, възпитанието и обличането на детето. Казаха ми се думи от сорта на "Е, ние как сме ви гледали?" и "Вие пък само на прочетеното разчитате!"  . Даже наричаше мен и мъжът ми по име пред сина ни, вместо мама и татко  . Обаче аз и обясних моята гледна точка и се обосновах, а и мъжът ми се включи. Не мисля, че си промени мнението, но на мен би ми било достатъчно да ме уважава.
Как ще бъде в бъдеще - незнам, но определено си мисля, че е най-добре да се опитам дипломатично да разрешавам проблемите. В крайна сметка ние сме по-гъвкави и находчиви и ние имаме повече информация. 

Ами те бабите са за това - да глезят! Можеш спокойно да поговориш за храните, или това, което мислиш, че е вредно за здравето.

Поговорете с нея. Друг вариант няма. Макар и на 50% , но може и да подейства. Всички баби са такива, какво да се прави.

"quote author=Judy link=topic=261718.msg6454737#msg6454737 date=1202480704]
...
нито едно от оплакванията в тази тема не би било доказуемо и уважено в съда като основание да се лишат бабата и дядото от лични отношения с внучето. "

Аз в настоящата тема до момента  не прочетох нищо конкретно като оплакване- общи приказки и несъгласие, но не и конкретни примери. Затова и говоря общо за граници на намеса в отношенията, както и че при грубото им нарушаване от страна на баба/дядо се накърняват именно правата на детето- на спокойствие, сигурност /дадени морални устои, принципи, житейски разбирания, начин на живот, основни ценности и т.н./ и на нормални отношения със собствените му родители. На тази теза стъпва и статията, за която пиша. Напълно я споделям.
Практика всеки може да си намери сам, стига да я търси. Виж статията, ако те интересува повече. Мотивацията е чудесна. Ако ти дам практика на Х съд какво ще ти бъде от полза? Познай до коя инстанция стигат делата за издръжка? На чий съд желаеш да ти предоставя практика?  Лично аз при дела за издръжка или привременни мерки до ВКС не съм стигнала.
 
Ти каква практика ще предложиш, по силата на която при подобен съд. спор се присъжда всяка седмица виждане с внучето? При положение, че това почти никога не се присъжда на родния родител при развода, на когото не са присъдени род. правата? Мерките за лични отношения не са конкретизирани в закона, но те са подобни на тези, които се определят между родителите при развод, за това правя този аналог.  /това го пише и в учебницитепо Семейно право/. Защо ли и самият СК предвижда съдът да определи такива мерки, "освен ако не е в интерес на децата"? Лично аз не считам, че винаги тези отношения ще са в полза на децата, поради написаното по- горе от мен, възможно е в редица случаи контактът с бабата и дядото да пречи за нормалното възпитание и да влияе зле на децата, "да ги раздвоява, да създава настроения срещу родителя, да бъде нежелателен..."- /Също от учебник по СП, дават се примери за отхвърлени такива искове/.
Както и да е, аз лично повече не смятам да задълбавам по въпроса, едва ли някой друг, освен юрист, се интересува от това, така че не мисля да ангажирам повече останалите участници по темата с това.

Като излезем от така описаната крайност в отношенията, която, за жалост съществува житейски и поради което и законът е предвидил ред за разрешаването на такива конфликти, ще видим, че дяволът не е чак толкова черен.
Лично аз съжителствам спокойно с двата комплекта баби и дядовци. Не се виждаме много често, просто нямаме толкова време. Когато отидем на гости с основните ни изисквания хората се съобразяват, но това, което не е чак толкова важно го допускаме и дори не правим забележки- и сладко си хапват, и играят, и ги мачкат, и им се радват, обличат ги повечко- нямам нищо против, за няколко часа това въобще не е проблем за нас и за децата. Ако нещо не ни допада- споделяме и говорим. Разбира се, че всеки би желал проблемите да се разрешават по възможност най- гладко.
Бих казала, че "всички баби" са РАЗЛИЧНИ, а не "такива"- и моите двде са доста различни и другите баби, на мои познати се различават съществено от нашите. Даже при нас свекървата се съобразява много повече с моите и на съпруга ми изисквания, от колкото собствената ми майка.