Деца осакатяват деца

Би ми било интересно да чуя мнение на родители с деца- ученици. Те практически са по- подготвени и осъзнават реално факта, че е невъзможно да се затвори детето в изкуствения свят на непрестанния контрол от страна на родители, учители и въобще- на възрастни.
Случаят, даден за пример, беше именно с ученик. Определено и аз не застъпвам тезата, че има училища с възпитани деца и такива- с агресивни. В класа на сина ми има 80- кг. трактор, в частната школа по език- също имат агресивно дете.
Детските площадки, дворът, улицата също не са нещо, което трябва на всяка цена да се избягва. Ако детето не срещне своевременно влиянието на факторите там по- късно за него ще е и по- трудно да намери решение на създаваните в тази напълно естествена среда конфликти, докато връстниците му вече имат опит и рутина при тяхното решаване. Отделянето на детето в изкуствена затворена среда не е решение на проблема. Поне не и за мен. Детето не може и не е нормално да бъде изкуствено затворено- в къши, на училище, извънучилищни мероприятия под егидата на поредния възрастен. Така ще го предпазим докато е малко, но то никога няма да остане в затворените среди завинаги.

Понеже преди да запишем първи клас и на мен ми се въртяха подобни съждения, записах сина си в малко училище, в клас са по 15 деца с идеята, че така има възможност да се обръща внимание на всяко едно. Обикновено са по две паралелки на клас, т.е. по-малко на брой големи ученици. Ходи на плуване и на английски, през уикенда на ски или шах. Т.е. не е като да не спортува. Училището се намира в "Иван Вазов" - демек "квалитетен" квартал  . Но всъщност нито едно от изброените не е гаранция, че няма да попадне на група агресивни деца. Или на такова, възпитано да решава конфликтите с бой и насилие. Частното училище също не е разрешение. Не и като започне да ходи и се прибира сам. А и, както и други писаха, злостта и простотията така широко са се разпростряли в обществото ни, че май няма места, където да не виреят 

И тогава отново се питам: как и накъде?

Понеже не може все да бягаме, се стараем да намалим рисковете. Но гаранции няма. А какво ще кажете за австралиецът, който уби съвсем младо момче? Престъпността е навсякъде, властва, защото, всъщност, никой не се и бори с нея. Разни чучела от МВР обясняват колко се били преборили, какво били направили... дрън-дрън глупости. Вместо това видяхме с какво се занимават, цяла България ги видя какви престъпници са след случая Куйович.

Според мен трагедията на държавата и обществото ни е в липса на държава. Затова ерозираха ценностите, затова се разруши ценностната система, а оттам дойде и властта на насилието. В България властва безвластието, всеки ден в новините слушаме и гледаме за това. Няма наказания за престъпления, това, което в "белите страни" е низвергнато, в България го лансират като супер модерно, "мноу яко"... и така нататък.

Скоро си говорихме с майки на съученици на детето и едната майка каза : "Имам чувството, че се стараят по всякакъв начин по-бързо да затрият народа.". Ох, и аз имам подобни чувства. Като, че ли нарочно е това изпростяване, този огромен натиск от медии, от политици да се налага един пошъл, лишен от здрав разум обществен модел, който все по-често се нарича чалга-култура.

Така, че и аз се питам как и накъде и никакъв отговор не мога да намеря за себе си. Ако вие сте намерили "спасително островче" в блатото на простотията, споделете.

Няма такива островчета. Може би нещо близо до това са извънкласните занимания на децата. Там поне са се събрали, обединени от общ интерес към нещо, ходят с удоволствие и са доволни. На днешното училище гледам като на административно задължените, също като плащането на данъци и осигуровки. А в останалото време компенсирам негативити и се опитвам да им създам възможности да са в среда, която е благодатна и относително по-сигурна физически и духовно.

рак-щрак , раzкарваш се просто, освен бягството друго спасение не виждам, никого не можеш да превъzпиташ. 
Milenita каzваш не е решение , но все пак си го направила, нали?

Защото имам наблюдение от определени частни училища и повярвай ми , по - различно е и то много .
Също така в квартала ни има две училища / държавни / , просто не е истина какво се случва по двора и около училището 

Във връзка с така дадения цитат от последния гост съм разказвала и друг път тази случка: На позната детето й беше около две годишно, и тя "изповядваше" същите възгледи- "Карам го да се бие, за да не го бият.", на което тихо и кротко просто споделих, че "Всеки бати си има бати", ако днес се бие и е по- силно, развива този начин на общуване и ще продължава да го прави, като рано или късно ще си намери собственият си "бати". След един месец детето, за жалост, беше със счупена ръка- последица от пореден бой със съперник.
Темата, обаче е не точно за това как възпитаваме децата си, а как да ги предпазим от чуждите възпитани по съответния начин деца. Първото зависи често от нас до голяма степен, но второто, уви- далеч не зависи само от нас и собствените ни виждания по въпроса.

И на мен ми направи впечатление мнението на boto. Няма начин да научиш детето да се защитава с бой. Просто децата, които се бият редовно, трупат практика, стават добри в боя, а тези които го ползват само за защита, я нямат тази практика и съответно винаги губят 
Лично аз уча детето да разпознава агресора, да го избягва и да не го дразни. А ако имат взимане даване, да усети, кога да се отдръпне, преди да му нанесат удара. Казала съм, че не губи нищо от това, че не контактува с агресивни деца, което за мен е признак на ниска култура  Не е важно да има много деца, с които да играе, а важното е, децата с които играе, да са свестни! Проблем е, ако агресивното дете започне да преследва моето дете и да го дразни редовно. Тогава стигам до разговор с учителя, с молба да държи под око двете деца, да поговори с тях, а ако се налага и с родителите. Веднъж ми се наложи сама да разговарям с родител на такова дете. Бях доста директна, притесних се да не насъскат сина си срещу моя, по този повод. За късмет разговорът подейства и другото момче вече само заобикаля моето, дори и здравей не си казват
Скоро едно от палавите деца беше ритнало с крак кал върху чантата на моя. Много се ядосах, защото я бяхме купили точно преди седмица и вече трябваше да се пере! Казах на сина, че отивам при учителя с чантата, да я даде на хубостника за пране. Синът обаче каза, НЕ, сам щял да я изпере. Обясни че другото момче е побойник и без това им били обтегнати отношенията, нямало смисъл да се обтягат още повече  Още не съм сигурна дали постъпих правилно, като се съгласих с неговия вариант.

другият вариант е детето да се научи (или ние да му дадем насоки) как да си създава приятели и съюзници. Дипломация му е майката. И при маймуните е така - съюзниците имат значение. При положение, че детето не е само, то и побойникът на класа ще се замисли дали да напада по простата причина, че групата ще го изолира. Между другото често се получава така.

Грешката е в родителите - мятат го на годинка в ясла, после на детска или някоя баба и чужди хора възпитават детето, но все пак трябва да се работи така, че не виждам решение.

Проблема с агресията е наистина огромен. Лошото е, че в повечето случаи тя е непредизвикана. Тези дни се разхождах в коридорите на училището на дъщеря ми, нон стоп някой някъде налагаше или най- малкото се блъскаха! Слава богу, не сме имали големи проблеми от такъв тип, с изключение на едно порязване на дланта от момче от класа. Баща и побесня и хукна да се разправя с хулигана, а след това си говори с родителите му. Тормоза спря, но не за дълго. До 4-ти клас не смееха да я закачат, защото тя тренира и е доста силна и темпераментна и им отвръщаше, казваха и "желязната". Сега все още е по-силна от повечето момчета, но е много плашлива, особенно след няколкото случая разказани по новините. Наистина не знам как да я посъветвам да се защити. Освен да тича бързо и търси закрила при учителите. 

  - Как да повлияем върху насилието в училищата?
  - Трябва да се сложат граници и децата добре да научат кое е допустимо и кое не.


http://e-vestnik.bg/3171
Тази статия друга майка, по друга тема я е пуснала, но може и тук да е полезна.

Известно ли ви е при нарушаване на дисциплината в училището, побой, грубо и неуважително отношение към учител, какви са мерките? Има ли нещо, което да респектира и стопира децата?

Точно на този въпрос и на мен ми се иска да се обърне внимание- какво реално би могло да се направи, особено в училище. Не мисля, че това какво правят там децата в междучасията и преди и след часовете е нещо, което не касае тази институция. Напротив, касае я. Цитат от тази доста полезна и добре написана статия: "Дали (както в момента се прави) полицаи ще влизат в училищата да обясняват рисковете и последиците от насилието, или неправителствени организации ще обясняват какво се случва, когато те карат да се целуваш, да се прегръщаш или да симулираш полов акт на невръстна възраст (какво означава това за теб и как ще повлияе на живота ти), но трябва да се взимат превантивни мерки."- т.е. определено смятам, че в училищата следва да се провеждат постоянни кампании в тази насока и охраната да работи истински, да се предприемат своевременни мерки и да се осъществява намеса при наличие на неприемливи отношения между децата.

Вчера слушахте ли, че искат да въвеждат религия задължително от първи клас? И проблемът бил само, че нямало още учебници. Сигурно ще го смятат за начин да се ограничи агресията