Деца осакатяват деца

Джуди, понеже каза, че ти се иска мнение на родители, чиито деца са в училище ще ти напиша за една случка в класа на сина ми от съвсем скоро. Даже бях писала по темата в "първокласници". Та историята е тривиална - синът ми на няколко пъти се оплаква от едно детенце, което го удряло и бутало. Аз винаги съм се старала да го насърчавам да говори с децата и да не се саморазправя (виж баща му не е на това мнение),  така или иначе той не е агресивен и дори да го стимулираме да се бие той не би го направил - такъв му е темперамента. След тези оплаквания аз не съм правила разследване, но класната информира родителите, че има проблем с въпросното детенце и нещата се оказа, че има и други удряни. Тогава реших да поговоря с моя син и той сподели, че всъщност повечето от битите деца системно обиждат "агресора".
Моето решение беше да поговоря с детенцето и със сина си едновременно и да ги помоля да забравят разправиите и да не се обиждат или нараняват - това до момента действа, вече няколко месеца. После позвъних на майката на детенцето да я информирам, че съм разговаряла с него и да и се извиня, че е било без нейно разрешение. Жената беше много притеснена и според мен не е от типа родители, които стимулират децата си към такова поведение.
Като родители трябва да отчитаме стресът на който са подложени децата в училище и да приемаме агресивното поведение като защитна реакция понякога.
В конкретния случай, моето мнение е че в училище не желаят да се ангажират с подобни проблеми, а понякога родителите твърде късно научават за тях.
Най-лошото на бг-образованието е липсата на обратна връзка с родителя. Ще ти дам пример - преди време детето се разболя и аз докато търчах по лекари забравих да предупредя, че няма да ходи на училище. Те си влизат сами в училището и никой не следи дали след като са влезли няма да им щукне да си тръгнат. Та до обяд никой от училището не реагира, че едно дете не е там. Вярно сега сигурно ще ми скочат много мами, че аз съм била длъжна да предупредя - да така е, но ето случи се и забравих, а те са видели че детето го няма и на никой не му е хрумнало да ме предупреди.
Много дълго и объркано е като цялата ситуация с образованието, възпитанието и милионите гледни точки 

Има и друг ГОЛЯМ проблем - една учителка много добре го формулира в "Сеизмограф" преди две седмица, ама не знам дали успешно ще го пресъздам: учителите вече не разполагат с никакви регламентирани механизми за овладяване на лошото поведение. Не могат да наказват, не могат да изгонят този, който се държи арогантно. Могат само да напишат забележка в дневника, та да се сезира класния, та той да отправи официална забележка на ученика. Абе, пълен алабализъм. Като добавим многото родители с мнение "моето винаги е право и невинно" + тези, дето се саморазправят с децата+мутрите, които ходят да бият даскалите, че писали двойка на тъпоумните им наследници (не преувеличавам, случките са действителни) и повечето учители, особено в горните класове, са буквално унижавани от децата и от професионалната им реалност. Еми, какво да очакваме от тези хора. Каква гражданска позиция или професионална отговорност?

Не вярвам някой от наборите около 30-те да отрече, че и в нашите ученически години е имало детско насилие (децата са си едни и същи), но не в такива размери и с такива прояви. А за отношението към учителите да не говорим. Бяхме по 36 лапета в клас и когато даскалът си бе на място, не смеехме да гъкнем. И не, че ни бе страх, просто му имахме уважението. Ама и вкъщи, вярвам, повечето от нас не са чували при поредния полицейски екшън по ТВ "Иииии, браво как го ритна по топките!" и други подобни...

В събота отивам да взимам дребния от ски-училище и един запъртък на не повече от 6год. слиза от автобуса, оглежда се и някак си естествено издига глас: "Да му е...а майката, наш'те пак ги няма!" и аз 

Офффф, отплеснах се, съжалявам. Ама, акълът ми не го побира как да се справим 

Преди една година е имало подобна тема, започваща почти аналогично.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174030.0


Това би било повече от наивно. Има една приказка "Господ помага, но в кошара не вкарва."
Докато няма ясни правила за реда и дисциплината в училищата и всички религии и философии да изучат ефекта ще е нулев.

само пример:
повече от година 14г момче системно тормози дъщеря ми(9г),когато излезе да играе пред блока,накрая ми кипна да повтарям  на майка му:направете нещо,те нямат общи интереси,ако има проблем нека се оплаче на мен,не да я бие!,и отидох и се оплаках в полицията,и опа,изненада,предавам думите на инспекторката от детска педагогическа стая:
Съставих протокол на родителите на момчето,ако продължи да я тормози ще си понесе наказанието,но ето и един за вас-задължавате се с подписа си дъщеря Ви да не го дразни,когато той е наблизо тя нека си стои у вас,все пак не може една пикла да му отговаря и той да не реагира.
Е сега кажете ми аз ли съм лудата-значи моето дете е тормозено,но то трябва да си стои у дома(то да е наказаното),за да се държи адекватно един хулиган?По тая логика да вземем ние да влезем в затвора,а да пуснем разбойниците навън ?
Е как сега да и обясня,че има справедливост?Че не трябва да се бие,нищо,че редовно е посинена от някой възпитаник на родител като на тази госпожа?

Мисля, че и аз точно "Сеизмограф" съм слушала, докато готвех, преди време, тъй като същите мотиви бяха изтъкнати от учител и ги приех действително като нещо реално- липса на права и начини на реагиране срещу недопустимо поведение на децата.
Това е другата възможност- да се въведат правила, дори не съм против и да се стига до узключване или поне преместване на ученици при много тежки провиненя. Считам, че и голямото количество допустими неизвинени отсъствия е нещо, което не бих определила като положително.
Не мисля, че изкуственото закрепване на отявлени терористи /защото някои мога да нарека с чиста съвест такива/ в клас и в училище за "едната бройка" ползва някого- такива субукти нито ще научат нещо /ако посещават училище се занимават с всичко друго, само не и с учене/, нито ще са полезни по някакъв начин за себе си, най- много да увредят нечие здраве, не дай си Боже да отнемат чужд живот /защото и това го има/.

Рogar, на твое място определено бих събрала някой друг свидетел /не е трудно/ и бих подала жалба срещу този "служител на реда".

погар, аz не мога да кажа така от дистанция кой крив и кой прав, но в един конфликт винаги има 2 ма участници ... Как да ти кажа, не можеш да наречеш чуждото момче хулиган, zащотто не се поняся с твоята дъщеря и да ходиш да го топиш в полицията, ако не е наистина хулиган, няма проблеми с други деца ... Как да ти кажа, ако майка му пиш? във форума не zнам как би описала историята тя 

Да, бе! Когато един бие друг, да знаеш, че битият сам си е виновен. По твоите думи избиза, че битият взема активно, доброворно участие в боя.
Защо пишеш глупости?

Какъвто и да е конфликтът , недопустимо е изказване от рода на: "...когато той е наблизо тя нека си стои у вас,все пак не може една пикла да му отговаря и той да не реагира.", особено от страна на служител от този род.
Това е профанско, мачистко и тъпо, от всякаква гледна точка.

по въпроса с религията съм много скептична.
1.ако в семейството са атеисти как детето ще гледа на религията?
2.в класа ни има християнчета ,мюсюлманчета и япончета/евентуално будисти!?!/-коя религия ще се изучава?
3.на християнски ценности трябва да ги научим вкъщи и дори да се изучава в училище ако примерът вкъщи не е добър нищо няма да се получи.
аз не съм вярваща/в моето семейство даже баба ми беше атеист/,но като се замисля излиза, че съм научена да спазвам божиите закони-просто не ги наричахме така.
до такава степен ми е втълпявано да не лъжеш,крадеш, и т.н., че в днешните условия даже ми пречи
синът ми попива нашите виждания за живота/за добро или зло/, но това ще е така независимо от това дали ще изучава религия или не.
отделно от това Българската православна църква съвсем е занемарила контактите с паството, за разлика от католическата.
погледнете само нашите попове и католическите свещенници-нашите са като бродяги/нечистоплътни,брадясали,направо страшни!/, а по онези всичко трепти.
смятам, че моето поколение много трудно може да възпита вярващи-може би трябва да мине време...
а иначе, ако си вярващ се живее по-лесно-винаги намираш упование и надежда,което за един атеист е трудно в наши дни...

виж темите по въпроса

Тази сутрин по БНТ чух един като обясняваше, че щяло да е РЕЛИГИОЗНАНИЕ или нещо сурогатно.

а ти от къде zнаеш така допбре каква е случката? В смисъл някаква непоzната пише , че 2 деца се карат ... нейното не е виновно, другото е престъпник, ОК, а ако ти си майката на другото?

И според теб какво е станало между едно голямо момче и малко момиче? Сигурно момичето е отишло да го рита по кокалчетата и си е изпросило заплахите?

Веднага ти отговарям, така, както нашите ми казваха навремето: "Ти си по- голяма, ти си виновна!"
Има много резон в това. Дори и малката да е дразнила баткото (в което се съмнявам, те се страхуват от големите), неговата реакция е неуместна и незряла. Никакво решение на проблема не е, тя да си стои в къщи, когато той е навън, даже си е дискриминация.

Точно там е момента, че дори едното дете да се заяжда с другото, физическата разправа е неуместна като реакция. Каквато и да е провокацията, този който вдига ръка е виновен.

Ето защо смятам, че трябва да се наблегне на техники за разрешаване на конфликти в образованието на децата и че родителите масово не могат да предложат такива, просто защото голяма част от тях самите са агресивни и смятат физическата саморазправа за валидно действие в един спор.

аz не раzбрах да става въпрос zа фиzическа самораzправа . Прави сте, не каzвам, чЕ той е постъпил правилно, но не е престъпник, при това случката не е една, явно непрестанно се случва, което покаzва, че или той непрестанно я търси (което много ме съмнява) или тя ходи да се бута между шамарите (сори zа иzраzа) но си спомням , че и пред нашия блок все се бутахме при по големите и беше голяма лиготия и драzнения ...