Аз съм ЗА куче
От малка все мрънках на родителите ми че искам куче а те все други животни ми носеха наи-вече котки,пораснах и без да зачета мнението им доведох една кокер шпаньолка у дома всички бяха против но никои не посмя да изхвърли това малко и пухкаво животинче тогава,толкова се привързаха,за жалост преди близо 2 години тя си отиде от тоя свят,много съм мислела за кучетата и бях убедена че един ден ако имам дете задължително ще расте с куче,но така се стекоха обстоятелствата че това до този момент не се осъществи,поне тук в София,но ходим на едно селце там където са родителите ми и там се радваме на цели 4 ку4ета а вече дори и 3 малки пухчета
едното е любимиц наш и много говорихме по-въпроса дали да не го направим наш член на семеиството ни но стигнахме до извода че няма да можем да му се отдадем,доста пътуваме и аз специално не искам то да страда,скоро ще заминем и зад граница и неискам да го карам да тъжи както стана и с първото ми куче което остана при родителите ми когато аз заминах да уча,ами това е моята историика толкова обичам животните и наи-вече кучетата за сега синът ми не е пожелал още за домашен любимец тъи като много често му предлагаме игри с животинки,но ако прояви желание не бих се замисляла,искам да споделя моето мнение че човек се променя много и то към по-добро когато споделя животът си с такава душичка като кучето, а от дечицата стават чудесни отговорни и добри хора,състрадателни и мили такива които в днешно време много малко се срещат
От малка все мрънках на родителите ми че искам куче а те все други животни ми носеха наи-вече котки,пораснах и без да зачета мнението им доведох една кокер шпаньолка у дома всички бяха против но никои не посмя да изхвърли това малко и пухкаво животинче тогава,толкова се привързаха,за жалост преди близо 2 години тя си отиде от тоя свят,много съм мислела за кучетата и бях убедена че един ден ако имам дете задължително ще расте с куче,но така се стекоха обстоятелствата че това до този момент не се осъществи,поне тук в София,но ходим на едно селце там където са родителите ми и там се радваме на цели 4 ку4ета а вече дори и 3 малки пухчета
едното е любимиц наш и много говорихме по-въпроса дали да не го направим наш член на семеиството ни но стигнахме до извода че няма да можем да му се отдадем,доста пътуваме и аз специално не искам то да страда,скоро ще заминем и зад граница и неискам да го карам да тъжи както стана и с първото ми куче което остана при родителите ми когато аз заминах да уча,ами това е моята историика толкова обичам животните и наи-вече кучетата за сега синът ми не е пожелал още за домашен любимец тъи като много често му предлагаме игри с животинки,но ако прояви желание не бих се замисляла,искам да споделя моето мнение че човек се променя много и то към по-добро когато споделя животът си с такава душичка като кучето, а от дечицата стават чудесни отговорни и добри хора,състрадателни и мили такива които в днешно време много малко се срещат 