Тази година сами трябва да си изберем стихотворението за 8-ми март.Каката вече е на 6 години,а аз все попадам на по-бебешки стихчета.Моля,кажете ми едно хубаво стихотворение,което да научи моето вече пораснало момиченца! 
- Публикувана: 30 ян. 2008, 11:23 ч.
- Последно мнение: 24 март 2008, 11:57 ч.
Кажете ми хубави стихотворения за мама!
МАЙКА
Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
МАМА
Валери Петров
Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.
Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не й се играе.
Но често до късно
мама я няма –
тя работи в нейната
служба голяма
И само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира.
И истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща.
И погалва косата ми
с уморена ръка...
Когато порасна,
ще направя така,
че тя да не работи
през целия ден...
Или ... Нека работи,
но нещо при мен!
Валери Петров
Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.
Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не й се играе.
Но често до късно
мама я няма –
тя работи в нейната
служба голяма
И само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира.
И истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща.
И погалва косата ми
с уморена ръка...
Когато порасна,
ще направя така,
че тя да не работи
през целия ден...
Или ... Нека работи,
но нещо при мен!
Мамо
Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.
Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото в тях денем и нощем
в тях огън до болка гори!
Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.
Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото в тях денем и нощем
в тях огън до болка гори!
Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
ТИ, МАЙКО
Елисавета Багряна
Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.
В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.
Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно,
пазиш ни и днес от зло.
За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.
Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България –
туй в сърцата ни дари.
Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим.
И горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.
Елисавета Багряна
Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.
В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.
Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно,
пазиш ни и днес от зло.
За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.
Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България –
туй в сърцата ни дари.
Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим.
И горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.
ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА
Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.
Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.
Насила изтръгнал сърцето,
че имал имал заръка една-
за лек и за цяр да гони
на злата си ,млада жена.
Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.
Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!
Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.
Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.
Насила изтръгнал сърцето,
че имал имал заръка една-
за лек и за цяр да гони
на злата си ,млада жена.
Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.
Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!
ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА
Лелеее, това ме потресе направо. не бях го чувала
До твоето сърце
До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти, мамо,
и с лик, от тебе озарен.
Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти, мамо,
и с взор,з а тебе засиял.
Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти, мамо,
пред тебе в почит свел чело.
В сърцето си, от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти, мила мамо,
с поклон, с любов, с цветя и стих!
Николай Зидаров
До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти, мамо,
и с лик, от тебе озарен.
Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти, мамо,
и с взор,з а тебе засиял.
Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти, мамо,
пред тебе в почит свел чело.
В сърцето си, от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти, мила мамо,
с поклон, с любов, с цветя и стих!
Николай Зидаров
Майка ми
/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"
Има и еквивалент за мъжки майки, ако искате ще го издиря
Ей го на:
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
А това ми е любимата детска песен за мама:
На мама днес е празник, на мама днес е ден,
аз зная най обича латинки и невен,
аз зная, аз зная - латинки и невен /2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може букет да разцъфти,
но може, но може букет да разцъфти. /2
И цветната картинка на мама ще я дам,
от малката и щерка букет за 8-ми март,
на мама, на мама букет за 8-ми март. /2
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"
Има и еквивалент за мъжки майки, ако искате ще го издиря
Ей го на:
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
А това ми е любимата детска песен за мама:
На мама днес е празник, на мама днес е ден,
аз зная най обича латинки и невен,
аз зная, аз зная - латинки и невен /2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може букет да разцъфти,
но може, но може букет да разцъфти. /2
И цветната картинка на мама ще я дам,
от малката и щерка букет за 8-ми март,
на мама, на мама букет за 8-ми март. /2
Когато сутрин слънцето огрее
Креватчето ми с първите лъчи
Над мене мама тихичко се смее
И свежда тъмни ласкави очи.
Когато вечер слънцето залязва
Зад сините далечни планини,
Тя дълго чудни приказки разказва
Гласът и нежно в стаята звучи.
Любима мамо, майчице добричка,
Когато сбъркам ти не се сърди
Аз още съм немирна малка птичка,
Но обич има в моите гърди!
Креватчето ми с първите лъчи
Над мене мама тихичко се смее
И свежда тъмни ласкави очи.
Когато вечер слънцето залязва
Зад сините далечни планини,
Тя дълго чудни приказки разказва
Гласът и нежно в стаята звучи.
Любима мамо, майчице добричка,
Когато сбъркам ти не се сърди
Аз още съм немирна малка птичка,
Но обич има в моите гърди!
Ето едно ситхотворение, което аз харесавм, но може малко да съм го забравила от... толкова години.
Мъничка, мъниячка моя,
зайченце сиво, котенце мило,
в скута на мама сега си се скрило.
А твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да останеш без мама?
Мама ти в чашата мляко налива,
скрива косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробита петичка,
Мама се грижи са всичко, за всичко.
Има ли в Космоса истинско куче,
питай мама и ще научиш.
Мъничка, мъничка моя...
А подир време ще станеш голяма.
Дългата плитка ще сплиташ самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка,
далече, далече, можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски къдели.
Скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Мъничка, мъниячка моя,
зайченце сиво, котенце мило,
в скута на мама сега си се скрило.
А твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да останеш без мама?
Мама ти в чашата мляко налива,
скрива косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробита петичка,
Мама се грижи са всичко, за всичко.
Има ли в Космоса истинско куче,
питай мама и ще научиш.
Мъничка, мъничка моя...
А подир време ще станеш голяма.
Дългата плитка ще сплиташ самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка,
далече, далече, можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски къдели.
Скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
браво майчета всички са много хубави даже се и развалнувах от някои в петък е първия празник на дъщеря ми и мой разбира се в детската и горя от нетърпение... 
Цветя за мама
За мама са цветята,
набрани в този ден.
От всички на земята
най-скъпа е за мен.
Послушай песента ми,
за мама е и тя,
за мамините длани,
най-нежни на света!
Осми март
Осми март е ден на мама,
но какво да и даря,
та за грижата голяма,
аз да и благодаря?
Огърлица от шестици
ще и дам за тоя ден.
Нека всички ученици
да направят като мен!
За мама са цветята,
набрани в този ден.
От всички на земята
най-скъпа е за мен.
Послушай песента ми,
за мама е и тя,
за мамините длани,
най-нежни на света!
Осми март
Осми март е ден на мама,
но какво да и даря,
та за грижата голяма,
аз да и благодаря?
Огърлица от шестици
ще и дам за тоя ден.
Нека всички ученици
да направят като мен!
Браво на вас мили майчета-поздравявам ви за тази темичка!Тук открих стихотворения,които направо ме просълзиха.
Ето и с какво ме изненада за 8-ми март моята принцеса Ая:
"За ръцете, които се трудят и галят.
За очите, които не са си доспали.
За нозете,които не знаят почивка.
За добрата усмивка.
За сърцето ти, пълно с обич голяма,
целувам те,мамо!"
.............................................
"За тебе, мила мамо,
поднасям тез цветя,
и теб обичам само
едничка на на света.
Без тебе аз какво съм,
цветенце без роса и теб обичам само едичка на света!"
"За ръцете, които се трудят и галят.
За очите, които не са си доспали.
За нозете,които не знаят почивка.
За добрата усмивка.
За сърцето ти, пълно с обич голяма,
целувам те,мамо!"
.............................................
"За тебе, мила мамо,
поднасям тез цветя,
и теб обичам само
едничка на на света.
Без тебе аз какво съм,
цветенце без роса и теб обичам само едичка на света!"
