Направи ми голямо впечатление ....

Уф. Много е интересно и понякога потресаващо да зяпаме отстрани случки със семейства  Но съвсем скоро ще дойде и твоят ред  Детето ти е само на 6 месеца... Рано ти е изобщо да твърдиш как би го възпитавала 

И аз на моята като беше на 6 месеца не съм и съскала, ама ела да видиш сега вече, в каква змия съм се превърнала 

Не мога да разбера защо очите ни са все в чуждите методи за възпитание! Всяка майка, реагира, както намери за добре.

А и според мен майката е реагирала много правилно - тонът винаги е въпрос на интерпретация /и за мен хората мислят, че говоря грубо, а аз просто имам проблем с гласните струни и на моменти гласът ми предразгавява - особено като се ядосам/. Тя е казала на детето, че е много разочарована от него и толкова. Бащата не се е намесил, защото това е правилният начин и според педагозите в случая. Все пак, детето не е малко и не би трябвало да къса пликовете с продукти в магазина /реакцията на детето е малко странна, но то си знае какви ги е сътворило/. Аз бих се впечатлила ако майката беше започнала да крещи, да раздава шамари, а бащата или беше ритнал няколко пъти детето, или беше завъртял на нея 2-3 шамара.

Всеки сам си преценява как да възпитава децата си. В случая не виждам нищо нередно, освен това постоянно всеки да гледа кой как си гледа децата и все другите да са лоши...

Авторката на темата е с малко бебе (предполагам първо дете при това  ), на което на тази възраст само се умиляваш, радваш, гушкаш.... Поради тази причина, случката силно я е впечатлила, предполагам.
когато дъщеря ми беше малко бебе и аз се учудвах на крясъци, шамари, сдърпвания и тем подобни. Обаче сега много от нещата ми се изясниха, както ще се изяснят и на нея, когато бебокът порасте още малко  .
Погледнете и от тази гледна точка и не се чудете на реакцията и  .

Имам син на 10 години.Слава богу не съм имала подобни случки с него в Билата,макар ежеседмично да пазруваме там.Обаче когато сме някъде навън и направя забележка един,два,три пъти и няма кой да ме чуе,ами на четвъртия май и аз ще изсъскам.

Думите "отново ме разочароваш" може да оставят трайни следи в детското съзнание и да повлияят на самочувствието и самооценката на бъдещия човек.
За вас тези думи може да са обикновено средство за манипулация, но не и за децата. Как бихте се чувствали, ако някой системно ви повтаря това. Аз лично бих се почувствала като някакъв боклук.
Понякога именно майчините думи нараняват най-много децата.

Аз не намирам ситуацията за нормална.
Но като се замисля... тя е нормална. Когато нещо се превърне в масово явление, то става нормално. И всички майки, които вменяват вина на децата си, влизат в нормата. 

Никого не бих съдила,защото не му знам теглото
Бедна ти е фантазията колко коментари съм чувала и колко недоумяващи погледи съм отнасяла заради методите ми за справяне с ината на сина ми.
Ама наистина ти е бедна фантазията!
Ако дойде да ми стои някой само една седмица в къщата и види за какво иде реч не просто няма да се чуди,ами ще ме тупа по рамото за търпението.
Обаче навън и отстрани се вижда само едната страна на монетата.
И когато той се циври и сополеви по улицата всички викат:"Горкота дете".
Никой не казва:"Горката майка".
Така,че не се впечатлявай особено...

Така е, но ако майката го повтаря за щяло и нещяло, то си губи значението ...аз мисля, че децата не чуват думите, а виждат отношението ... т.е. човек може да показва разочарование, без да използва думите, и да говори без да влага смисъла, което се усеща от децата ...В случая мисля, че детето е провокирало майка си и тя не е реагирала правилно като му се е вързала .... т.е. реагирала е според очакваното

преди няколко месеца, както си бутах количката по улицата и на един тротоар близо до мен се разигра някаква невиждана драма
Една жена, на видима възраст 50-60 години водеше едно момиченце на 4-5 години и го навикваше като куче.
То ревеше и не искаше да се прибира, а тя го нападаше и обиждаше, беше изпаднала в истерия Като се прибереме ще ти отрежа ушите и ще ги хвърля на циганите ще те пребия, ще те смачкам,  ей такива неща, а детето ревеше и не искаше да се прибира
Наближихме я ние/аз бях с количка с бебе и с майка ми/ и я поздравихме с цел да се спре, да се поуспокои, да не навиква детето...
Тя обаче си продължи да вика по детето тогава майка ми се опита да я заговаря и и каза да не се ядосва, че децата са малки и не разбират аз през това време заговорих детето и уж тая се успокои, вървяхме малко, но на тази нещо и стана, и пак се развика
Този път по нас, а детето пищи и реве
От долната страна на улицата се прибираше майката която също се развика по нас как сме могли да се мешаме, като не ги познаваме и като не знаем за какво става въпрос, много сме били прости и нагли

Много криво ни стана и най-вече за детето, което майката наби, докъто ние стояхме безмълвни и не смеехме да се обадим повече

Определено, дори и да не е съгласен напълно с майката, не трябва да го демонстрира на място веднага. Случаят не го налага - може и по-късно насаме, а не пред много хора. Родителите би трябвало почти винаги да демонстрират единодушие (дори и да не е така на 100%), иначе детето лесно намира начини да лавира между тях.

Нека и аз да разкажа...На разходка в морската сме,почивен ден,градината е фул.Малката ми дъщеря е с колело,аз(тогава бременна),голямата дъщеря и мъжа ми вървим заедно.По някое време Габа(малката) решава,че трябва да се тръшка за нещо(вече отдавна не помня за какво) и спира насред алеята и вика и се дере с цяло гърло.Аз не издържам и за да не се ядосвам,а и не мога да стоя повече права отивам да седна на пейка с каката като оставям таткото да се справи.След около десетина минутки той идва бесен и ме праща да ходя при нея щото...му е черна.Тръгвам аз и още отдалече виждам,че две лелки се спират при нея,заговарят я и се оглеждат-очевидно мислят,че се  е изгубила.Забързвам аз крачка,за да не се усложнява историята и стигайки до тях с тих,но  змийски глас казвам"тръгвай".Щерката продължава да изпада в унес от рев и аз извън себе си вече,я хващам за ухото.Тогава именно лелките решават да се намесят и започват да ме навикват що за майка съм,как ще извикат полиция,че съм зарязала детето.Аз се опитвам да не им обръщам внимание,ама кипвам и им викам да си гледат пътя и да правят каквото си искат.Е това ги извади от контрол и като почнаха възпитаните и грижовни лелки да ме нареждат(мръсница беше най-безобидното).Аз никога не си позволявам да падам на такова ниво и с цяло гърло се развиквам:Милоооо....Мъжа ми дотърча,а той не е свенлив като мен когато го предизвикват.Няма смисълмай да разказвам нататъка -голям цирк стана  и то защото някакви си лелки решиха,че знаят всичко и могат да се месят навсякъде...А дъщеря ми просто наистина има труден характер-като по-малка ако не и се угоди за нещо просто ляга на пътя и се дере диването.Естествено тя събира съжалителните,а аз укорителните оментари

Аз не съм на 8 и все пак ми се е случвало да счупя нещо в магазин.Извинявам се и си го плащам.Какво толкова е станало?Чудо голямо,едно нишесте.Децата си за такива провинения не бих ги наказала.Какво ще му кажа на детето?без телевизор за една седмица,щом си скъсал пакетчето?Веднъж дъщеря ми счупи любимата ми чаша.Сърцето ме заболя.А тя ме гледа като подгонено животно.Още повече ме заболя сърцето.Казах й,че за всичко,което струва пари- не си заслужава да скърбим .И все пак й напомних,че трябва да бъде много внимателна.Голямата ми дъщеря за празниците получи като подарък телефон,доста скъп.Спонтанно,без да се замисля й казах:Гледай сега да го загубиш,изобщо не ми се прибирай в къщи.Мъжът ми ме дръпна на една страна и каза:Луда ли си?Сепнах се и се замислих до какви последствия могат да доведат тези мои необмислени думи.Веднага се коригирах.