Публикувана: 6 фев. 2008, 09:10 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2008, 15:53 ч.

За решението да имаш дете

6 480
59
1

# 45 15 фев. 2008, 09:02 ч.

Мнения: 59

Решението да имаш дете не трябва да зависи от нищо, освен от това дали наистина искаш дете. В смисъл, че факторите - пари, жилище, свободно време, кариера не трябва да бъдат от основно значение. Ако искаш дете, ще намериш начин да го гледаш. ....Май не обясних както трябва Embarassed

# 46 15 фев. 2008, 11:27 ч.

Мнения: 2 478

Решението да имаме дете беше най-важното и може-би най-спонтанното в живота ни!Но,бях сигурна че съм срещнала правилния човек и че искам той да бъде баща на бебето ми.И знаете ли,материалния фактор е променлив-днес имаш,утре нямаш.Но аз знаех че каквото и да стане(да сме живи и здрави) мъжът ми би ни осигурил нормален стандарт на живот.А за мен е важно да знам,че детето ми не се ограничава от нищо,в рамките на нормалното,разбира се!
Въпреки че сте прави-дете се гледа с 2 и с 200,но ако можеш да му осигуриш 200,си струва да изчакаш Simple Smile

# 47 15 фев. 2008, 11:44 ч.

Мнения: 86

важно е да е желано и заченато с любов и с правилния човек до теб.А ако се замисляш за това дали детето ти ще е ПРЕЧКА!!!

# 48 18 фев. 2008, 18:20 ч.

Здравейте, мами. Възхищавам ви се на обичта, с която сте създали тези малки прекрасни същества и с която им осигурявате един щастлив живот. bouquet

Вече и при мен идва този момент. С приятеля ми сме от доста време заедно, обичаме се и си даваме онова взаимно спокойствие, сигурност и подкрепа, които са в основата на щастливия семеен живот (или поне към този момент това ме прави наистина щастлива). Та така - аз мога да говоря от гледната точка на човек, който в момента достига до решението да има деца. При нас определено тази радост ще бъде планирана. От около година-две обсъждаме идеята за бебче, и двамата го искаме, но понеже сме възпитавани да бъдем отговорни хора, решихме, че сега не е подходящ момент - на първо място не разполагахме с достатъчно средства, за да му осигурим всичко необходимо. Ще изчакаме няколко месеца, после да мине Коледа, след това морето... и като се замисли човек - винаги ще има какво да се чака. И така, към днешна дата доходите само на единия биха позволили да си гледаме бебче без да ни създава особени затруднения, все още нямаме собствено жилище, но живеем в апартамент с добри условия. И понеже отново искаме да подходим отговорно и да направим всичко, което зависи от нас, за да имаме едно здраво бебе, вече съм си избрала болница и лекар, който да следи състоянието ми от преди да забременея, по време на бремеността и след това. Сега започвам с пълни изследвания, за да знам с какво още трябва да си подобря организма, за да създам най-добрите условия за нащето бебче. Пия фолиева киселина, храня се здравословно, в работата и в личния живот нямам излишни притеснения. Надявам се всичко да е нормално и от другия месец започваме с бебеправенето и дай Боже скоро да има с какво да се похваля Simple Smile

Надявам се, че не се вманиачавам вече, но след като това рещение не е спонтанно, а е напълно осъзнато и желано, се чувствам длъжна да направя всичко, което зависи от мен за бъдещето на детето си.

# 49 18 фев. 2008, 19:02 ч.

Мнения: 2 524

Цитат

Кое е определящо за подобен избор - материалното благосъстояние, стабилно семейство, стабилна професия или това изобщо няма значение?

Зависи от манталитета и социалния статус. Мислиш ли, че циганките, дето редовно ги показват по "Отечествен фронт" по НТВ са си задали дори веднъж този въпрос ?
Или онази майка дето го родила и пуснала в тоалетната да се удави от изпражнения не е знаела какво значи контацептив?
В такива случаи няма въобще въпрос, камо ли отговор на него.

Ако става дума за вид ценностна система и преценка на що-годе нормален човек, то:
Има една поговорка : "Дупе знае и 2 , и 200". Уверявам те, в квартала ми има много по-добри майки /като начин на отглеждане и възпитание/ , които хранят децата си с шишета марка "Camera" и ги возят в Бетрони колички, отколкото тия, парадиращите с Jane и Cicco например.

# 50 18 фев. 2008, 19:10 ч.

София
Мнения: 6 011

Решението да имаме дете беше обмислено, а зачеването планувано.
Аз не съм спонтанна личност по принцип, при мен всяко нещо се обмисля и решава спокойно и без излишни емоции. И двамата сме много отговорни и първо искахме да си стъпим на краката финансово, да имаме собствен дом и едва тогава дете.
За мое огромно щастие нещата се наредиха точно така.

Цитат на: storm76 в пн, 18 фев 2008, 19:02

Уверявам те, в квартала ми има много по-добри майки /като начин на отглеждане и възпитание/ , които хранят децата си с шишета марка "Camera" и ги возят в Бетрони колички, отколкото тия, парадиращите с Jane и Cicco например.

Не си права. Няма и смисъл да обиждаш. "Тия парадиращите" едва ли са си купили хубава количка за да те дразнят, нито целта им е да ги оценяваш.
Не съдя за това кой какъв родител е според шишето и количката!

# 51 18 фев. 2008, 19:50 ч.

Мнения: 9 814

Решението да имаме второ дете все още се бави, макар че всички искаме- аз, таткото и Кати. При нас проблемите не са малко, но не финансовата нестабилност е водещата. Пари за още едно дете има. Въпреки това нещо все ни спира- по-скоро е страхът дали ще се справим като родители, дали ще имаме достатъчно време за двете деца и т.н. За мен деца трябва да имат тези хора, които истински ги искат- независимо дали са богати или по-бедни.

# 52 18 фев. 2008, 19:59 ч.

Мнения: 1 168

Колкото и да нямаш пари, поне едно дете ако не си отгледаш, какъв смисъл има живота ти? Вече за повече от 1 наистина трябва да си добре финансово за да не мизерстват децата ти, за да израстнат със самочувствие и без комплекси. Има доста хора в България, които не могат да си го позволят.

# 53 18 фев. 2008, 20:42 ч.

Мнения: 655

Аз винаги съм искала много деца. За първите си дъщери бях измислила и именна с голамо за мен знаение и за щастие те се оказаха еднояйчни близначки. Бебчето, което е на път няма да е последното ни дете. Искам след години да имам пане още две дечица. Но още от самото начало, когато животът ме преобърна, както се казва, и се узовах в един уневерситет в Лондон-град, в който не бях стъпвала от доста години осъзнах, че за да изпълня мечтите си трябва първо да успея в живота. Не можех и да помисля за дете, без да знам, че мога да го отгледам във всички удобства, нужни на едно дете. Ако не бях успяла в живота и не бях срещнала мъж като Жак(съпруга ми) едва ли щях да се реша да имам деца, въпреки желанието ми. За щастие сега имам възможността да гледам децата ми както винаги съм смятала, че трябва и да не ги лишавам от нищо.

# 54 18 фев. 2008, 22:04 ч.

София
Мнения: 1 946

Според мен най-важното е да го искаш толкова много, че да знаеш, че ще дадеш всичко от себе си и ще го обичаш безпределно, без значение от професия, работа, доходи.

# 55 19 фев. 2008, 01:03 ч.

Разград
Мнения: 2 102

Аз с първото си дете, когато бях бременна, бях малка - на 19 години. Но знаех, че искам това дете, то беше желано, а не някаква случайност. Бях първи курс студентка, а бъдещият татко не работеше, но и двамата го искахме. Е, справихме се - баткото вече е първи клас. А сега си има и братче.
Мисля, че щом всички деца са желани, всичко се нарежда. Не е нужно да се чака най-удобния момент, защото той никога няма да дойде.

# 56 19 фев. 2008, 05:50 ч.

Мнения: 391

За мене беше най важно да намеря правилният мъж. Влюбвала съм се и преди, и до уши, но само мъж ми ме накара да искам бебе. Знаех че ще е прекрасен баща и приятел в живота, и за мене тази основа беше достатъчна.
Всичко друго се оправя, лош избор на партньор целият живот може да провали - и на теб и на децата.

# 57 19 фев. 2008, 15:07 ч.

Мнения: 371

Цитат на: Лейди Ди в пн, 18 фев 2008, 19:59

Подкрепям напълно това мнение мисля че едно дете може напълно да осмисли живота ти Peace

# 58 19 фев. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 4 335

За мен решението,4е искам бебе доиде сьвсем спонтанно.Не го бяхме планували дьлго време,просто го усетих така изведньж и след два месеца бяхме пред кабинета на гинеколога да го потвьрди.Живот и здраве другия месец ще бьда мама за което сьм много щаслива Hug

# 59 19 фев. 2008, 15:53 ч.

София
Мнения: 5 079

В нашия случай решението дойде от Желанието Голямата ни 10 годишна любов да даде плодове. Никога не съм чакала и не съм се водела от принципа животът ми да е максимално подреден и всичко в него да е наред, защото ако съм си представяла и чувствала така нещата, още много съм имала да си почакам... Дори сега, вече минала през това, съжалявам, че не съм се решила по - рано. Не е лесно, но пък няма по - голямо щастие в този живот. И по - значимо постижение. А и когато има желание и е ясно осъзнат този приоритет, човек намира начини. Дори да нямаш големи възможности, себе си ще лишиш от това - онова, но най - скъпото ти ще има всичко.
С две думи - водещото е ЛЮБОВ и желание.

Препоръчани теми

Биохимичен скрининг

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

432
Бъдещи майки

Самостоятелна стая или двойна?

Подготовка за малкия човек - тема 25

641
Бъдещи майки

Причина:

Причина: