И аз съм на мнението на Алекс. Струва ми се, че след 3 години опити да се справиш сама с проблема, вероятността да стане сега е доста малка. Наистина се консултирай с психиатър. Дано лечението да ти помогне да си стъпиш колкото се може по-бързо на краката.
- Публикувана: 7 фев. 2008, 08:27 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2009, 02:02 ч.
хипохондрия
Записвам се да следя темата,защото и при мен хипохондрията е налице от дълго време.Но от около месец положението е почти нетърпимо.
на лекар ходи ли? Надявам се темите ,които сме писали да ти помогнат и ориентират правилно!
Успех!
С хипохондрия съм от 6 години и за съжаление единственото, което мога да кажа е, че това не се лекува, само се подтискат симптомите, но за кратко...
според мен zависи от човека и околните му
Здравейте! Тези оплаквания ги имам и аз, но при мен започнаха веднага след раждането на големия ми син преди 4 години. Нямаше конкратна причина, но явно факта, че станах майка и вече съм отговорна за малкото същество отключи нещо в мен. Няколко месеца след раждането започнах да изпитвам неистов страх, че нещо ще се случи с мен и няма кой да ми гледа детето. Започнах да се самонаблюдавам постоянно. Все нещо ме болеше. Плачех и се чувствах безпомощна. Започнах да си измислям разни заболявания и всичките тежки. Първо беше лимфом. Ходех всяка седмица на лекар и си правех кръвни изследвания. После чух, че моя позната има множествена склероза и аз веднага получих всички симптоми и след като вече "краката не ме слушаха", отидох и си направих магнитен резонанс - нищо ми нямаше. После започна корема - няма да описвам какви диагнози си поставих. Ходих поне 4-5 пъти на преглед и изследвания.
Не споделям с никого, защото се стрхувам, че ще остана неразбрана, а и мъжа ми работи много и не искам да го притеснявам с тези неща, но той вече има някакви бегли подозрения, защото аз буквално изпадам в паника, ако на него му има нещо или на децата. Говоря за елементарни неща като хрема, главоболие, диария и т.н. Като чета нещата, които сте писали, разбирам, че не сам само аз, но пък разбирам, че положението е доста сериозно и едва ли ще мога да се измъкна сама.
Не споделям с никого, защото се стрхувам, че ще остана неразбрана, а и мъжа ми работи много и не искам да го притеснявам с тези неща, но той вече има някакви бегли подозрения, защото аз буквално изпадам в паника, ако на него му има нещо или на децата. Говоря за елементарни неща като хрема, главоболие, диария и т.н. Като чета нещата, които сте писали, разбирам, че не сам само аз, но пък разбирам, че положението е доста сериозно и едва ли ще мога да се измъкна сама.
Не споделям с никого, защото се стрхувам, че ще остана неразбрана, а и мъжа ми работи много и не искам да го притеснявам с тези неща, но той вече има някакви бегли подозрения, защото аз буквално изпадам в паника, ако на него му има нещо или на децата. Говоря за елементарни неща като хрема, главоболие, диария и т.н. Като чета нещата, които сте писали, разбирам, че не сам само аз, но пък разбирам, че положението е доста сериозно и едва ли ще мога да се измъкна сама.
Внимавай с децата не им насаждай страх. Хремата не е болка zа умирачка и диарията също. Просто не ги товари с твоя проблем или направо от сега имотвори по една спестовна сметка zа психиатър . Успех.
Цитат
Внимавай с децата не им насаждай страх. Хремата не е болка zа умирачка и диарията също. Просто не ги товари с твоя проблем или направо от сега имотвори по една спестовна сметка zа психиатър . Успех.
Ти даваш ли си сметка, че с такива приказки натоварваш страдащите от хипохондрия?
Жената казва, че не споделя с никого, пази децата си и мъжа си, сама изживява страховете си, а ти я упрекваш едва ли не, че си го изкарва на дечицата!
Тук е подфорум за хипохондрици, където да се подкрепяме, а не да се упрекваме!
Здравейте! Тези оплаквания ги имам и аз, но при мен започнаха веднага след раждането на големия ми син преди 4 години.......
До "augsten"
Здрасти,
прочети моите теми и мнения, и ще разбереш сама, че положението без лекар няма да се оправи. Моят съвет е да посетиш психиатър и да обсъдите проблема, днес има много добри медикаменти , от ново поколение, с по-малко странични действия и с мн.добър ефект, които ти гарантират пълноценен живот!
Успех!
Алекс, не обяснявай на хора, които нямат понятие и идея за какво иде реч!
Ами да си намери друго място, където да изказва некомпетентните си мнения!
Както съм й го казвал и преди на "jabata_dil", казвам й го и сега - да яхва метлата и да отлита
, място за нейните изблици на словесна агресия, породена от липса на внимане няма място тук! Алекс5, какво ти каза доктора?
Здрасти,
ами каза ми,че е нормално в хода на лечението да имам пристъпи, с времето ще се разредят много повече , и дори ще се махнат ако съм стриктен с медикаментозната програма!
Иначе като цяло много ме хареса, забеляза голям напредък и е мн доволен от мен.
Но т.к. моите хипохондрични кризи са с параноиден оттенък (т.е. не само си въобразявам,че съм болен, а и си представам съвсем реално последствията от болестта, примерно облъчване, вливки при рак, смърт и пр.) ми предписа и един антипсихотик/невролептик, но в много ниски дози в един прием вечер, колкото да застопори действието на антидепресантите и същевременно да премахне параноята!
Сега пак съм добре, мисля за болести по-рядко, но и да мисля -много бързо туширам негативните мисли и се чувствам добре.
Нежеланите/странични реакции от приема на медикаментите преминаха, вече съм във форма, чувствам се енергичен, жизнен и стабилен! Но разбира се не означава ,че съм се излекувал. Така или иначе аз знам ,че ще изпадам пак в кризи, но с времето ще са с по-нисък интензитет.
Пиша подробно, за да могат страдащи от хипохондрия да четат и разберат, че тя се лекува макар и трудно. Иска се постоянство!
Който има въпроси нека пита!
Поздрави, Алекс
Препоръчани теми