te mi pomagat neprekasnato
- Публикувана: 6 май 2005, 18:22 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2005, 03:15 ч.
kak da obqsnq na sina si?
айде горе главата.
Много хора се справят сами. Пералнята е най-лесното нещо.
Ако искаш - кажи модела и ще ти намерим кратки инструкции.
- съвсем сериозно.
Детето ако чувстваш че има проблеми може би наистина е добре да поговориш със специалист психолог. Все пак това им е работата на хората. Може би има дори детски психолози - знам ли.
И живота трябва да продължава. Света не се е свършил - пълно е с други жени. Може би е малко рано да се мисли още за това ама жените дори харесват според мен татковци които са по-грижовни и сами отглеждат деца. (Тук може и дамите да се изкажат).
Много хора се справят сами. Пералнята е най-лесното нещо.
Ако искаш - кажи модела и ще ти намерим кратки инструкции.
- съвсем сериозно.Детето ако чувстваш че има проблеми може би наистина е добре да поговориш със специалист психолог. Все пак това им е работата на хората. Може би има дори детски психолози - знам ли.
И живота трябва да продължава. Света не се е свършил - пълно е с други жени. Може би е малко рано да се мисли още за това ама жените дори харесват според мен татковци които са по-грижовни и сами отглеждат деца. (Тук може и дамите да се изкажат).
0888 36 65 35 Златка Михова
-психолог,фамилен терапевт,работи и с деца.
Може би в тази ситуация не само детенцето има нужда от помощ за да осъзнае случилото се,струва ми се че ти си не по-малко объркан.Срещала съм се с тази жена когато имах нужда. Помогна ми.
Не падай духом.Ще го преодолеете.Не опитвай да му угаждаш,а му показвай всячески че го обичаш. Той се чувства изоставен-бъди с него всяка минута,опитвай да го разсейваш,разсмивай го.Не че ще забрави,но може би ще преживее кризата по-бързо. Но всеки случай потърси специализаирана помощ,мисля че детето има нужда.
Моля се за вас!
-психолог,фамилен терапевт,работи и с деца.
Може би в тази ситуация не само детенцето има нужда от помощ за да осъзнае случилото се,струва ми се че ти си не по-малко объркан.Срещала съм се с тази жена когато имах нужда. Помогна ми.
Не падай духом.Ще го преодолеете.Не опитвай да му угаждаш,а му показвай всячески че го обичаш. Той се чувства изоставен-бъди с него всяка минута,опитвай да го разсейваш,разсмивай го.Не че ще забрави,но може би ще преживее кризата по-бързо. Но всеки случай потърси специализаирана помощ,мисля че детето има нужда.
Моля се за вас!
ох, и 3мата ги познавам, таткото, майката и сладура Мариян. Дияна и Мариян до 1.7г израснаха заедно. Много ми е мъчно за детенце.
Ето и другите мами ти казаха - много обич за Мариянчо.
Не мога да те излъже, че няма да преживее раздялата ви, но не трябва да се чувства виновен за това.
Ето и другите мами ти казаха - много обич за Мариянчо.
Не мога да те излъже, че няма да преживее раздялата ви, но не трябва да се чувства виновен за това.
Детето е малко и ще преживее нещата - въпроса е и дали ще се справиш, защото твоите чувства рефлектират в детето и то явно показва това, което дори от себе си криеш - че си наранен и не можеш да осъзнаеш и приемеш истината за раздялата.
А тя е настъпила - и вече окончателно - и най-вероятно за по-добро и за теб и за малкия. Но ако ти не приемеш случилото се откъм положителната страна - детето също никога не ще приеме раздялата ви и няма да я преодолее.
Ти подсъзнателно прехвърляш мислите и чувствата си върху детето- то следва твоята схема на поведение. Ако ти пак заживееш щастливо по новия начин - и то ще намери покой!
Между другото и аз не знам да пускам пералнята
Миналата седмица открих, че температурата се коригира!
А тя е настъпила - и вече окончателно - и най-вероятно за по-добро и за теб и за малкия. Но ако ти не приемеш случилото се откъм положителната страна - детето също никога не ще приеме раздялата ви и няма да я преодолее.
Ти подсъзнателно прехвърляш мислите и чувствата си върху детето- то следва твоята схема на поведение. Ако ти пак заживееш щастливо по новия начин - и то ще намери покой!
Между другото и аз не знам да пускам пералнята
Миналата седмица открих, че температурата се коригира! 
Хей,горе глаvата .
На детето си мисля,4е трябvа да кажеш,4е майка му много го оби4а ,но 4е понякога v жиvота хората се разделят и за тоvа сега майка му не е с него.
Недей да я оплУvаш пред детето,сигурна сьм ,4е като порасне ,то Ще оцени тоvа и изобЩо vси4ко ,което си напраvил за него.
Кьсмет и не се ядосvай за пералнята
...аз не мога да готvя ,да пера ,да 4истя дори не ми се отдаvа особено 
,но пьк ,какvо от тоvа,мога да си оби4ам детето и тоvа ми стига 
.На детето си мисля,4е трябvа да кажеш,4е майка му много го оби4а ,но 4е понякога v жиvота хората се разделят и за тоvа сега майка му не е с него.
Недей да я оплУvаш пред детето,сигурна сьм ,4е като порасне ,то Ще оцени тоvа и изобЩо vси4ко ,което си напраvил за него.
Кьсмет и не се ядосvай за пералнята
...аз не мога да готvя ,да пера ,да 4истя дори не ми се отдаvа особено ,но пьк ,какvо от тоvа,мога да си оби4ам детето и тоvа ми стига
сигурна съм, че ще се справиш - защото май имаш желание.... нищо не губиш ако опиташ нали
детето е нервно защото живота му се промена - а то не може нито да разбере, нито пък иска да приеме промянат. нормално е да се затвори в себе си, да е нервно и избухливо, може да се опита да изкара гнева си върху теб - след първоначалния етап на приемане на вината, може да я прехвърли върху теб - тук трябва да помогнат бабите. ще бъде агресивно и гневно - неща които с търпени, но и твърдост трябва да преодолееш.
но за да му помогнеш наистина - трябва да осмислиш своите чувства и как ти приемаш нещата - напр. ти казваш, че търсиш бившата си жена....защо? за какво? щом си е зарязала детето - надали ще се върне под какъвто и да е предлог... но това ясно сочи, че ти не можеш истински да приемеш, че тя си е отишла!
ако ти приемеш фактите и преодолееш болката и мъката от загубата - ще можеш да му помогнеш...иначе ще е много трудно. Малките чувстват нашите емоции дори когато ние не ги усещаме сами за себе си!
дано намериш спокойствие за себе си - за да помогнеш на детето си!
пък каквото можем ще помагаме стига да не е с перални мога да сменям гуми на коли напр. 
детето е нервно защото живота му се промена - а то не може нито да разбере, нито пък иска да приеме промянат. нормално е да се затвори в себе си, да е нервно и избухливо, може да се опита да изкара гнева си върху теб - след първоначалния етап на приемане на вината, може да я прехвърли върху теб - тук трябва да помогнат бабите. ще бъде агресивно и гневно - неща които с търпени, но и твърдост трябва да преодолееш.
но за да му помогнеш наистина - трябва да осмислиш своите чувства и как ти приемаш нещата - напр. ти казваш, че търсиш бившата си жена....защо? за какво? щом си е зарязала детето - надали ще се върне под какъвто и да е предлог... но това ясно сочи, че ти не можеш истински да приемеш, че тя си е отишла!
ако ти приемеш фактите и преодолееш болката и мъката от загубата - ще можеш да му помогнеш...иначе ще е много трудно. Малките чувстват нашите емоции дори когато ние не ги усещаме сами за себе си!
дано намериш спокойствие за себе си - за да помогнеш на детето си!
пък каквото можем ще помагаме
стига да не е с перални мога да сменям гуми на коли напр.
Драги Пампи,
всяка майка, зарязала детето си, рано или късно разбира, че това е била най-голямата грешка в живота й. Тя сама се е наказала, като е оставила сина си, за да се наслаждава на мимолетна страст. Можеш да си сигурен, че от сега нататък нейният живот ще е по-труден от вашия. Бъдещето на такава майка е страшно...
А ти не се плаши. С времето раната ти ще заздравее, с детето ще станете неразделни и ще започнете да си четете мислите. Ти само го обичай. В момента и двамата просто се опитвате да оцелеете. Ще се справите, сигурна съм. Само трябва и двамата да надживеете случилото се.
И още нещо: мамите са прави за това, че никога не трябва да настройваш детето срещу майката. То не заслужава да прекара живота си в злоба, недоверие и омраза.
Пиши от време на време. Ще се радваме да виждаме как се изправяте и укрепвате. Или да подадем ръка, когато се нуждаете от нея.
Успех!
всяка майка, зарязала детето си, рано или късно разбира, че това е била най-голямата грешка в живота й. Тя сама се е наказала, като е оставила сина си, за да се наслаждава на мимолетна страст. Можеш да си сигурен, че от сега нататък нейният живот ще е по-труден от вашия. Бъдещето на такава майка е страшно...
А ти не се плаши. С времето раната ти ще заздравее, с детето ще станете неразделни и ще започнете да си четете мислите. Ти само го обичай. В момента и двамата просто се опитвате да оцелеете. Ще се справите, сигурна съм. Само трябва и двамата да надживеете случилото се.
И още нещо: мамите са прави за това, че никога не трябва да настройваш детето срещу майката. То не заслужава да прекара живота си в злоба, недоверие и омраза.
Пиши от време на време. Ще се радваме да виждаме как се изправяте и укрепвате. Или да подадем ръка, когато се нуждаете от нея.
Успех!
pampi, ще ти споделя нещо от личен опит. Майка ми ме е зарязала, когато съм била почти на 6 години. Единственото нешо, което си спомням от тогава е, че си натовари багажа на едно червено такси и каза на баба ми "ти я гледаш по-добре"
След това идваше от време на време да ме вижда, но аз нямам спомени от нея, а от "чичкото" с който идваше.
Благодарение на баша ми, баба ми и леля ми аз израстнах без да усещам липса на майка!!! Имаше периоди от по няколко години, в който така наречената ми майка изобщо не се сещаше за мен, нито ме е виждала, нито ме е чувала. Когато станах на 21 се сети отново за мен, но мноооого късно........
През всичките тези години си мислех от време на време за нея до момента в който и аз станах майка!!! Тогава всъщност осъзнах какво е направила майка ми.....
Историята е много дълга....... но искам да ти кажа - грижи се за детенце, гушкай го, играй си с него, и бъдете щастливи заедно- ще видиш, че всичко ще се оправи
След това идваше от време на време да ме вижда, но аз нямам спомени от нея, а от "чичкото" с който идваше.
Благодарение на баша ми, баба ми и леля ми аз израстнах без да усещам липса на майка!!! Имаше периоди от по няколко години, в който така наречената ми майка изобщо не се сещаше за мен, нито ме е виждала, нито ме е чувала. Когато станах на 21 се сети отново за мен, но мноооого късно........
През всичките тези години си мислех от време на време за нея до момента в който и аз станах майка!!! Тогава всъщност осъзнах какво е направила майка ми.....
Историята е много дълга....... но искам да ти кажа - грижи се за детенце, гушкай го, играй си с него, и бъдете щастливи заедно- ще видиш, че всичко ще се оправи
blagodarq za savetite koito mi davate,no toi stava vse po lo6,kupih mu zovotin4e da si go gleda ama toi go ma4i napravo neznam kak ne e umrqlo o6te gledam da go zanimavam s razli4ni ne6ta no ne,daze 6kafa s igra4kite nesi e otvarql,mine malko vreme i kaze 4e mama mu obe6tala nikoga da nego ostavq.