- Публикувана: 14 фев. 2008, 18:36 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 21:23 ч.
Човек ли е нероденото дете?
Надявам се да сме си полезни едни на други 
С какво точно, извинете, ще си бъдем полезни, като пляскаме мнения откога зародишът ставал живо същество? Какъв е контекстът, все пак? Аборт? Кой каза, че е "нормално"? Кой каза, че не е фактическо убийство?
Не разбирам какво има да се дискутира.
Щом има въпрос, значи трябва да има и дискусия.
Полезно би било за всеки, който си задава въпроса и не може да си отговори сам.
А за да зададеш въпрос и да не можеш да си отговориш, значи има проблем. И тук си мисля, че ролята на форума е да си помагаме, тогава, когато не можем да си отговорим на въпросите.
Та по темата - да човек е, защото вече е заченат.
И аз ще задам един въпрос. Не очаквам отговор.
Въпроса ми е - колко момичета и жени, правили аборт са забравили за него???
Абсолютно сигурна съм, че няма такива.
Полезно би било за всеки, който си задава въпроса и не може да си отговори сам.
А за да зададеш въпрос и да не можеш да си отговориш, значи има проблем. И тук си мисля, че ролята на форума е да си помагаме, тогава, когато не можем да си отговорим на въпросите.
Та по темата - да човек е, защото вече е заченат.
И аз ще задам един въпрос. Не очаквам отговор.
Въпроса ми е - колко момичета и жени, правили аборт са забравили за него???
Абсолютно сигурна съм, че няма такива.
За какво ти е по дяволите да дискутираш този въпрос??? И с какво, и за кой би било полезно това?
В началото помолих да си говорим без да се нападаме а сега бих добавила и без да ругаем!
Въпросът ми е по-скоро провокативен. Искам да се замислим над някой неща, лошо ли е?
Виждате, че все пак има различни мнения, а истината би трябвало да е една.
Ако бебето е човек от зачатието веднага следва логическият извод ,че т.нар. аборт е всъщност най-хладнокръвно убийство. Ако пък става човек по-късно - тогава абортът си е просто манипулация. И така. В този ред на мисли. Приемете например, че искам да стигнем до някакво заключение на базата на обсъждания въпрос.
И се успокойте
Бих се подписала под поста на f(x)
Но понеже имам една неуспешна бременност, когато бебето спря да се развива в 8-ма седмица и тогава търсейки причина и покой четох много, сега съм склонна да приема, че е "човек", ако остане живо и продължи да се развива след 13-та седмица. Най-голямото количество бебета с аномалии, които не биха сили съвместими с живота или иначе казано ако беше възможно да се родят нямаше да могат да живеят, та те спират да се развиват до около 12-13 седмица. Природата си знае работата.
Няма да давам лично мнение, защото би било емоционално и пристрастно.
Просто давам факти, които донякъде "оневиняват" аборта в позволените така или иначе срокове.
И все пак, това е само статистика. Живота си е живот.
Но понеже имам една неуспешна бременност, когато бебето спря да се развива в 8-ма седмица и тогава търсейки причина и покой четох много, сега съм склонна да приема, че е "човек", ако остане живо и продължи да се развива след 13-та седмица. Най-голямото количество бебета с аномалии, които не биха сили съвместими с живота или иначе казано ако беше възможно да се родят нямаше да могат да живеят, та те спират да се развиват до около 12-13 седмица. Природата си знае работата.
Няма да давам лично мнение, защото би било емоционално и пристрастно.
Просто давам факти, които донякъде "оневиняват" аборта в позволените така или иначе срокове.
И все пак, това е само статистика. Живота си е живот.
Добре де, а при кухата бременност нямаше ли някакво зачеване все пак, но няма бебе. Някой, който е по-наясно да обясни.
Да, има зачеване, т.е. има оплодена яйцеклетка. Но развитието стига само до имплантиране (ако не се имплантира го наричат мисля "химическа" бременност, т.е. на хормонално ниво), образуване на сака и толкова. Развитие спира. Т.е. реално ембрион не се оформя.
Точно заради такива аномалии писах по-горе постинга си и гласувах след 3-тия месец. Защото не са никак редки. И донякъде смятам, че ако оцелее след образуването на всички органи, значи може би тогава вече става човек, а не купчина клетки.
И много статистики сочат, че доста жена са бременни в много начален стадии без дори да знаят - закъснява им, малко по-силно и това е...
Друг е въпроса обаче в решението да прекъснеш една съвсем здрава и жизнена бременност с ембрион, който расте и се развива.
Но все пак питането не е за и против аборта, а кога смятаме, че става човек. Затова отговорих след 3-тия месец.
Зародишът много от рано е живо същество.
Законът и моралът тук се разминават.
Какво значи, не може да се грижи? Ако имам котка и утре реша, че не мога да се грижа за нея, да я трепа ли?
Децата, дето ги наричате "с аномалии" също са хора.
Цветен прашец, не знам на колко години си, но се надявам да надрастеш виждането си как истината била една.
Бабо хулиганка, не всеки въпрос заслужава дискусия, и не всеки въпрос е зададен от незнаене на отговора. По-нагоре видях не знам кой си че искал въпросът да е провокативен. Ами да, може да е. Меко казано. Имам приятелка, която си има детенце с проблеми, а друга, която абортира зародиш със сравними проблеми. Едната смело се бори за детето си, а другата тъне в самосъжаление (друго дете няма да има). Е, та ако им задам такъв въпрос, няма ли да е: тъпо, невъзпитано и обидно или за еднта или за другата, в зависимост от гледната точка. Та, на кой му е работа да ръчка на болно място?
Законът и моралът тук се разминават.
Какво значи, не може да се грижи? Ако имам котка и утре реша, че не мога да се грижа за нея, да я трепа ли?
Децата, дето ги наричате "с аномалии" също са хора.
Цветен прашец, не знам на колко години си, но се надявам да надрастеш виждането си как истината била една.
Бабо хулиганка, не всеки въпрос заслужава дискусия, и не всеки въпрос е зададен от незнаене на отговора. По-нагоре видях не знам кой си че искал въпросът да е провокативен. Ами да, може да е. Меко казано. Имам приятелка, която си има детенце с проблеми, а друга, която абортира зародиш със сравними проблеми. Едната смело се бори за детето си, а другата тъне в самосъжаление (друго дете няма да има). Е, та ако им задам такъв въпрос, няма ли да е: тъпо, невъзпитано и обидно или за еднта или за другата, в зависимост от гледната точка. Та, на кой му е работа да ръчка на болно място?
Вече е малко късничко, но всички у нас заспаха и аз използвам затишието да споделя своето мнение.
Всяко човешко същество е в непрекъснато развитие от самото зачатие. Човешкият живот започва именно тогава, когато двете клетки се слеят в едно. Тогава е стартът. От там нататък всичко се развива по определен план, в зависимост от комбинацията на гените и......външното въздействие.
Когато бях бременна с първото си дете усещането беше странно. Знаех, че в мен расте жив човек, видях го на видеозона - макар и неоформено и едва различимо то си беше моето дете. Често си мислих как ще изглежда, на кой ще прилича, какво ще бъде по характер.......! И след като се роди се питах - кога ще започне да гука, кога ще яде с лъжичка, кога ще каже "мама" - позната история, нали?
Човек не спира да се развива и променя. Както физически така и духовно. Просто минава през различни фази от своето развитие.
И в този смисъл абортът на едно добре развиващо се дете, през който и период от бременността за мен е равнозначен на убийство.
Мислих върху постът на Millena, за аномалиите в ранните месеци. Обикновено обаче, когато има такива аномалии често следва спонтанен аборт - т.е както болестите, в който и да е период от живота на човек - някой водят до фатален изход.
Не си мислете, че след като съм пуснала тази тема ми е приятно да говорим за това. Причината е, че ми е много, много мъчно за погубените деца.
Всички се възмущавахме единодушно от филма за Могилино. Всички се възмутихме, от жената, която иска да направи аборт в седмия месец. Възмущаваме се от страданието на изоставените деца, но едновременно с това избягваме да признаем, че всеки ден по целия свят умират здрави, невинни, неоформени още деца - и наричаме това - право на избор. Според мен, изборът е до определен момент - преди да заченеш детето. След това е твърде късно.
С това не искам да осъждам никой - както една майка по-горе беше написала - всеки си носи своя кръст.
Ето една история, която силно ме развълнува
http://nerodenite.org/index.php?option=com_content&task=view … =50&Itemid=30
Споделям своето виждане, но се надявам, че дискусията ще продължи и вие все така безпристрастно и аргументирано ще споделяте мненията си
Всяко човешко същество е в непрекъснато развитие от самото зачатие. Човешкият живот започва именно тогава, когато двете клетки се слеят в едно. Тогава е стартът. От там нататък всичко се развива по определен план, в зависимост от комбинацията на гените и......външното въздействие.
Когато бях бременна с първото си дете усещането беше странно. Знаех, че в мен расте жив човек, видях го на видеозона - макар и неоформено и едва различимо то си беше моето дете. Често си мислих как ще изглежда, на кой ще прилича, какво ще бъде по характер.......! И след като се роди се питах - кога ще започне да гука, кога ще яде с лъжичка, кога ще каже "мама" - позната история, нали?
Човек не спира да се развива и променя. Както физически така и духовно. Просто минава през различни фази от своето развитие.
И в този смисъл абортът на едно добре развиващо се дете, през който и период от бременността за мен е равнозначен на убийство.
Мислих върху постът на Millena, за аномалиите в ранните месеци. Обикновено обаче, когато има такива аномалии често следва спонтанен аборт - т.е както болестите, в който и да е период от живота на човек - някой водят до фатален изход.
Не си мислете, че след като съм пуснала тази тема ми е приятно да говорим за това. Причината е, че ми е много, много мъчно за погубените деца.
Всички се възмущавахме единодушно от филма за Могилино. Всички се възмутихме, от жената, която иска да направи аборт в седмия месец. Възмущаваме се от страданието на изоставените деца, но едновременно с това избягваме да признаем, че всеки ден по целия свят умират здрави, невинни, неоформени още деца - и наричаме това - право на избор. Според мен, изборът е до определен момент - преди да заченеш детето. След това е твърде късно.
С това не искам да осъждам никой - както една майка по-горе беше написала - всеки си носи своя кръст.
Ето една история, която силно ме развълнува
http://nerodenite.org/index.php?option=com_content&task=view … =50&Itemid=30
Споделям своето виждане, но се надявам, че дискусията ще продължи и вие все така безпристрастно и аргументирано ще споделяте мненията си
Заклеймиха ме като натрапница на личното си мнение в предна тема, затова подчертаавам.....
ТОВА НЕ Е МОЕ МНЕНИЕ,А ИЗВАДКА ОТ СТАТИЯ В САЙТА НА Българската Православна Църква
Етични проблеми на аборта
Проф. Ирина Силуянова
Либерален подход към проблема за аборта
В настоящия момент най-влиятелната форма за морално и мирогледно оправдание на аборта е либералната. Тя се базира на два принципа.
Първият принцип: "правото на жената да се разпорежда със своето тяло", е завоювал с големи усилия своето място в европейската култура. Първите му "пробиви" са в признаването на медицинските показания за аборт, а след тях - и на социалните показания.
Либерaлното съзнание построява своя аргументация за "моралността на абортa". В нея изходният принцип е "правото на жената на аборт". Днес този принцип се видоизменя в "право на жената върху собственото си тяло" или "право на жената да се разпорежда с функциите на тялото си". Тук ясно прозират дълбиннинте представи, стоящи в основата на либералното съзнанние, а именно – натуралистична и материалистична антропология, съгласно която човекът е една психоматериална телесност, материя, осъзнаваща сама себе си и, дори, по изразa на Ницше: "тяло и само тяло". В тази светлина съждението "право на жената върху собственото си тяло" се превръща в абсурдното съждение "право на тялото върху собственото си тяло". Вторият основен принцип при либерaлнaтa защита на изкуствения aборт е отричането на личностния статус на плода.
В своето развитие човешкото същество преминава през редица стадии: от оплодената яйцеклетка до зрялата личност. Кога, на кой стадий да смятаме, че е започнал животът? Може ли да се постави знак на равенство между понятията човек, ембрион, плод, зародиш? В кой момент човешкото същество става морален субект? Според древната източна традиция възрастта на човека се отмерва от момента на зачеването му. В западната цивилизация исконно е било схващането, че животът започва от раждането. Дълго време лекарите са свързвали началото на живота на плода с първото помръдване.
Днес масова е тaкa нaреченaтa физиологична позиция. За нея е характерна липсата на единен отговор. Различните физиологични подходи винаги свеждат началото на живота до началото на функциониране на някоя физиологична система: сърдечносъдова, нервна и пр. Например в началото на 20 век биологията е свързвала началото на живота с 4–ри месечен плод, понеже тогaвa се появява същинска мозъчна тъкан. В края на 20 век електрофизиологичната активност на мозъчния ствол се регистрира вече при плод на месец и половина. Друга физиологичнa граница, приемана като критерий за възникването на човешкия живот е първото сърцебиене, което се случва към края на първия месец. В последно време физиологичните граници минават все повече на клетъчно ниво и според един такъв подход личността се образува по време на втората седмица след зачеването, т.е. вече слизаме до половинмесечен плод.
За нас особенно важна е съвременната широко възприета позиция на микрогенетиката, която свързва началото на човешкия живот с момента на оплождане на яйцеклетката, като момент на придобиване на пълен индивидуален набор гени на бъдещия биологичен организъм. От гледна точка на съвременнaтa биология – генетика и ембриология – животът на човека като биологичен индивид започва от момента на сливане на ядрата на мъжката и женската полови клетки и образуването на едно ядро, съдържащо неповторим генетичен материал.
През цялото време на вътреутробното си развитие новият човешки организъм не може да бъде считан за част от тялото на майката. Не може да бъде уподобяван на орган или на част от орган от майчиния организъм. Поради това е очивидно, че абортът, независимо в кой момент от бремеността се извършва, е умишлено прекратяване нa човешки живот.
Всъщност, Цветен прашец, миля че в този форум не обичат интелектуалните и научни спорове....Тук се говори за бебета,кърмете, отслабване, козметика и дрехи.....всичко останало се смята за грозно....не виждам защо се хабиш напразно....малцина са хората които ще те разберат.И все пакот моя страна адмирации.
ТОВА НЕ Е МОЕ МНЕНИЕ,А ИЗВАДКА ОТ СТАТИЯ В САЙТА НА Българската Православна Църква
Цитат
Етични проблеми на аборта
Проф. Ирина Силуянова
Либерален подход към проблема за аборта
В настоящия момент най-влиятелната форма за морално и мирогледно оправдание на аборта е либералната. Тя се базира на два принципа.
Първият принцип: "правото на жената да се разпорежда със своето тяло", е завоювал с големи усилия своето място в европейската култура. Първите му "пробиви" са в признаването на медицинските показания за аборт, а след тях - и на социалните показания.
Либерaлното съзнание построява своя аргументация за "моралността на абортa". В нея изходният принцип е "правото на жената на аборт". Днес този принцип се видоизменя в "право на жената върху собственото си тяло" или "право на жената да се разпорежда с функциите на тялото си". Тук ясно прозират дълбиннинте представи, стоящи в основата на либералното съзнанние, а именно – натуралистична и материалистична антропология, съгласно която човекът е една психоматериална телесност, материя, осъзнаваща сама себе си и, дори, по изразa на Ницше: "тяло и само тяло". В тази светлина съждението "право на жената върху собственото си тяло" се превръща в абсурдното съждение "право на тялото върху собственото си тяло". Вторият основен принцип при либерaлнaтa защита на изкуствения aборт е отричането на личностния статус на плода.
В своето развитие човешкото същество преминава през редица стадии: от оплодената яйцеклетка до зрялата личност. Кога, на кой стадий да смятаме, че е започнал животът? Може ли да се постави знак на равенство между понятията човек, ембрион, плод, зародиш? В кой момент човешкото същество става морален субект? Според древната източна традиция възрастта на човека се отмерва от момента на зачеването му. В западната цивилизация исконно е било схващането, че животът започва от раждането. Дълго време лекарите са свързвали началото на живота на плода с първото помръдване.
Днес масова е тaкa нaреченaтa физиологична позиция. За нея е характерна липсата на единен отговор. Различните физиологични подходи винаги свеждат началото на живота до началото на функциониране на някоя физиологична система: сърдечносъдова, нервна и пр. Например в началото на 20 век биологията е свързвала началото на живота с 4–ри месечен плод, понеже тогaвa се появява същинска мозъчна тъкан. В края на 20 век електрофизиологичната активност на мозъчния ствол се регистрира вече при плод на месец и половина. Друга физиологичнa граница, приемана като критерий за възникването на човешкия живот е първото сърцебиене, което се случва към края на първия месец. В последно време физиологичните граници минават все повече на клетъчно ниво и според един такъв подход личността се образува по време на втората седмица след зачеването, т.е. вече слизаме до половинмесечен плод.
За нас особенно важна е съвременната широко възприета позиция на микрогенетиката, която свързва началото на човешкия живот с момента на оплождане на яйцеклетката, като момент на придобиване на пълен индивидуален набор гени на бъдещия биологичен организъм. От гледна точка на съвременнaтa биология – генетика и ембриология – животът на човека като биологичен индивид започва от момента на сливане на ядрата на мъжката и женската полови клетки и образуването на едно ядро, съдържащо неповторим генетичен материал.
През цялото време на вътреутробното си развитие новият човешки организъм не може да бъде считан за част от тялото на майката. Не може да бъде уподобяван на орган или на част от орган от майчиния организъм. Поради това е очивидно, че абортът, независимо в кой момент от бремеността се извършва, е умишлено прекратяване нa човешки живот.
Всъщност, Цветен прашец, миля че в този форум не обичат интелектуалните и научни спорове....Тук се говори за бебета,кърмете, отслабване, козметика и дрехи.....всичко останало се смята за грозно....не виждам защо се хабиш напразно....малцина са хората които ще те разберат.И все пакот моя страна адмирации.
За мен е човек от момента на зачеването, може да е само "купчина клетки" в началото, но вече има всичко заложено в него. По въпроса дали ще се развие нормално и дали ще расте и оцелее - ами мисля, че рискът от такъв изход не го прави по-малко човек. Нима преди да отмине периода на "внезапната детска смърт", това не е дете. А иначе има и друг момент, че понякога, когато поставяме нашия егоизъм над едно недобро стечение на обстоятелставата следствие от наша безотговорност с изход НЕЖЕЛАНА бременност ни е по-добре да се самозалъгваме. И тук не говорим за прекъсване на бременност по медицински причини, защото в такъв случай още от първия ден майката смята нероденото си дете за ДЕТЕ. Такива мисли ми се въртят....