- Публикувана: 14 фев. 2008, 18:36 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 21:23 ч.
Човек ли е нероденото дете?
ми ти пък къде видя аз да си налагам мнението....пускат се теми...събират се хора които започват да обсъждат и понеже темата била "болезнена" хоп...заключи се...пуска някой втора тема и всичко почва отначало....
Ти губила ли си дете някога.......... явно НЕ, защото никой преживял това, не може да бъде толкова ценичен относно "болката ", както я наричаш..............
Не съм искала да споря и да нападам някой, изказвам мнение
Всеки човек си има собствени болки,както и аз моите....и всички болки...са си болки....никога обаче не съм реагирала като теб да скачам срещу хората, които обсъждат болезнена за мен тема.
Всеки има лична свобода....не ме карай сега да ти давам примери колко неща има тук във форима, които за някой групи хора не са никак приятни.
А болезнена го сложих в кавички...просто защото се намират хора хато теб,които поставят етикет на темата "болезнена" и край...тая тема вече не трябва да се обсъжда във форума.
А искренно и лично да ти кажа, ако искам да с е съобразявам с някой тук във форума, това са момичетата от "Искам бебе", защото ако всяка една бременна жена има право на личен избор дали да става родител или не....то тези момичета нямат никакъв избор. Пред такава болка бих склонила глава.....
Иска ми се по този повод,въпреки че е в страни от темата, да разкажа един разказ.....за една жена японка чиято дъщеря починала....наложило се обаче два дена след смъртта,тази жена да присъства на фирмено пари.
Отишла тя и за учудване на всички гости била весела,жизнерадостна,приветлива с хората......тогава един нейн приятел отишъл при нея и я попитал "Защо се държиш така,та нали дъщеря ти почина тези дни...Нали си в траур.....
Тогава жената отоворила: "Да, в траур съм...и мъката за мен е голяма....но хората са се събрали тук да празнуват и никой не е длъжен да се съобразява с нея ....тя гори единствено моето сърце".
Миленче, това е само и единствено статистика - определяща риска, свързан с оцеляването (риск има и в по-късна възраст).
Това не е критерий, по който да установим наличие на живот.
Това не е критерий, по който да установим наличие на живот.
Да, де, ама темата не е живо ли е нероденото дете или да търсим критерий за наличие на живот, това е в пъти по-лесен въпрос от този кога става човек
"Човек" е понятие, в което се влага различен смисъл. Оттам идват и препирните. Но, когато и да гледаме на него, все ще е на някакъв етап (по-ранен, по-късен) от неговото развитие.
ми ти пък къде видя аз да си налагам мнението....пускат се теми...събират се хора които започват да обсъждат и понеже темата била "болезнена" хоп...заключи се...пуска някой втора тема и всичко почва отначало....
Ти губила ли си дете някога.......... явно НЕ, защото никой преживял това, не може да бъде толкова ценичен относно "болката ", както я наричаш..............
Не съм искала да споря и да нападам някой, изказвам мнение
Всеки човек си има собствени болки,както и аз моите....и всички болки...са си болки....никога обаче не съм реагирала като теб да скачам срещу хората, които обсъждат болезнена за мен тема.
Всеки има лична свобода....не ме карай сега да ти давам примери колко неща има тук във форима, които за някой групи хора не са никак приятни.
А болезнена го сложих в кавички...просто защото се намират хора хато теб,които поставят етикет на темата "болезнена" и край...тая тема вече не трябва да се обсъжда във форума.
А искренно и лично да ти кажа, ако искам да с е съобразявам с някой тук във форума, това са момичетата от "Искам бебе", защото ако всяка една бременна жена има право на личен избор дали да става родител или не....то тези момичета нямат никакъв избор. Пред такава болка бих склонила глава.....
Иска ми се по този повод,въпреки че е в страни от темата, да разкажа един разказ.....за една жена японка чиято дъщеря починала....наложило се обаче два дена след смъртта,тази жена да присъства на фирмено пари.
Отишла тя и за учудване на всички гости била весела,жизнерадостна,приветлива с хората......тогава един нейн приятел отишъл при нея и я попитал "Защо се държиш така,та нали дъщеря ти почина тези дни...Нали си в траур.....
Тогава жената отоворила: "Да, в траур съм...и мъката за мен е голяма....но хората са се събрали тук да празнуват и никой не е длъжен да се съобразява с нея ....тя гори единствено моето сърце".
В " Искам бебе" съм и аз
, чети малко преди да пишеш.И не ми давай поучителни истории, след като не знаеш за какво говоря, ясно
Айде спри се вече, никой не е длъжен да ни " слуша" ( чете ).
" По умния отстъпва", нали знаеш...... е аз съм пас
И аз се чудя на това " ама не пишете такива работи, за някой това е голяма болка " при положение че темата дори не е свързана с аборта и няма и нотка на обвинение към взелите това решение. Друг е въпросът кой как я интерпретира за себе си. А и темата не е поставена в " Родители преживели загуба" - тогава щеше да е цинично според мен. Всеки си има мъка - и аз я имам, затова и не влизам в определени подфоруми. Натоварва ме, но никой не ми дава правото да вляза в тема която ми навява тежки спомени и да изкрещя " не обсъждайте това, боли ме". подобни теми има много, но са полезни за тези който са пред този избор " по-желание", все си мисля, че понякога се постъпва безотговорно. А и защо в крайна сметка няма една тема в която да не се намери някой да съди автора защо я е пуснал и участницита в дискусията с какво право участват в подобен "разговор". Дразнещо е да не може да се дискутира нещо без спорове и нападки, а просто всеки да изкаже гледната си точка 
hrisi123, нали се сещаш че тук не сме ясновидци, и няма от къде да знам точно какво си имала в предвид.разсъждавам само над това, което си написала...и ако не си се доизказала...не търси в мен вина....не смятам, че трябва да проучвам старателно всеки с които дискутирам из форумите.....кой каквото има си го казва....
А личните ти нападки са достатъчен критерии за това колко всъщност си умна.Повече и аз нямам намерение да споря с теб!
А личните ти нападки са достатъчен критерии за това колко всъщност си умна.Повече и аз нямам намерение да споря с теб!
И аз се чудя на това " ама не пишете такива работи, за някой това е голяма болка " при положение че темата дори не е свързана с аборта и няма и нотка на обвинение към взелите това решение. Друг е въпросът кой как я интерпретира за себе си. А и темата не е поставена в " Родители преживели загуба" - тогава щеше да е цинично според мен. Всеки си има мъка - и аз я имам, затова и не влизам в определени подфоруми. Натоварва ме, но никой не ми дава правото да вляза в тема която ми навява тежки спомени и да изкрещя " не обсъждайте това, боли ме". подобни теми има много, но са полезни за тези който са пред този избор " по-желание", все си мисля, че понякога се постъпва безотговорно. А и защо в крайна сметка няма една тема в която да не се намери някой да съди автора защо я е пуснал и участницита в дискусията с какво право участват в подобен "разговор". Дразнещо е да не може да се дискутира нещо без спорове и нападки, а просто всеки да изкаже гледната си точка
Мисля, че много точно си го написала.
Наистина е учудващо, че макар и провокирана от тема свързана с аборта, заглавието ма темата не е пряко - за абортите или против тях, а повечето го приемат по такъв начин.
Изглежда факта, че сме в челните места по брой на аборти на глава от населението е достоен за уважение. Защо не допускате хората да се замислят за това?
Аз и по-горе писах, че уважавам правото на избор на майката, но според мен всяка майка има право и да знае за това каква цена се плаща за този избор. Да чуе, че това може да доведе до безплодие, че може да доведе (понякога и при някой) до депресия.
По горе бях направил аналогия между случая Стависки и абортите. Ами защо просто не му кажем на човека: "Не се притеснявай, случват се такива неща! Ти не си искал. Просто така се е случило."
Не е ли вярно това? Аз съм сигурен, че той не е почнал да пие, за да отиде и да блъсне някой на пътя. Мисля, че в това да накараш хората да се замислят не е лошо, дори и да не са съгласни с теб!
А реакцията на някой е: "Не! не говори (пиши) за това."
Пак ви казвам - Дайте да не говорим тогава и за катастрофите по улиците, защото това също е болна тема за много българи.
"Човек" е понятие, в което се влага различен смисъл. Оттам идват и препирните.
OК, нека тогава дефинираме какво е "човек" и вероятно ще можем лесно да отговорим кога ембриона става човек. Една оплодена яйцеклетка, която не успее да се имплантира човек ли е? А ако се имплантира и не развие плоден сак? И спре да се развива. Или се развива до някакво ниво, има и пулс даже (някой писа това като критерий), но след това нещо се сбърква и процеса спира. Този ембрион човек ли е?
Ей такива разни неща се питам.
И мисля, че не случайно до 12-13 седмица "купчината клетки" се нарича ембрион и чак след това плод
Отново казвам, че загубата на моето бебе (наричам го бебе, нищо, че бях в 12 седмица!) е едно от най-болезнените събития в живота ми, но тук дискусията изобщо не касае аборта и не знам защо все на там се завърта.
Хайде пак всички да видят темата и да опитат да отговарят по нея.
Теми за аборта много, там не пиша!
Има ли определен момент, в който ембрионът става плод?
А може ли да има плод, без да е минал етапът на ембриона? А ембрионална структура без плоден сак? А плоден сак без имплантиране, последвало оплождането?
А може ли да има плод, без да е минал етапът на ембриона? А ембрионална структура без плоден сак? А плоден сак без имплантиране, последвало оплождането?
...В този ред на мисли може ли да имаме оплождане без готова за целта яйцеклетка и сперматозоид, които са носители на генетична информация на бъдещия човек?
Все пак следва да се приеме някаква граница, от която клетките могат да се нарекат "човек", както и ориентир, по който може да се определи къде е тази граница.
"Човек" е понятие, в което се влага различен смисъл. Оттам идват и препирните.
OК, нека тогава дефинираме какво е "човек" и вероятно ще можем лесно да отговорим кога ембриона става човек. Една оплодена яйцеклетка, която не успее да се имплантира човек ли е? А ако се имплантира и не развие плоден сак? И спре да се развива. Или се развива до някакво ниво, има и пулс даже (някой писа това като критерий), но след това нещо се сбърква и процеса спира. Този ембрион човек ли е?
Ей такива разни неща се питам.
И мисля, че не случайно до 12-13 седмица "купчината клетки" се нарича ембрион и чак след това плод
Отново казвам, че загубата на моето бебе (наричам го бебе, нищо, че бях в 12 седмица!) е едно от най-болезнените събития в живота ми, но тук дискусията изобщо не касае аборта и не знам защо все на там се завърта.
Хайде пак всички да видят темата и да опитат да отговарят по нея.
Теми за аборта много, там не пиша!
Рени и Millena, радвам се за разумните отговори!
Мисля, че има надежда да се върнем към верният тон.
Темата е добра според мен и заслужава внимателно отношение.
Интересен е факта, че нямаме единно мнение по това какво е човека, но когато някой убие човек не се замисляме - "Абе, това човек ли е или не?"
Интересни въпроси са също: На каква възраст човек се самоопределя като такъв?
Подтикнат от по-горните разсъждения за аборта, (без да искам да насочвам разговора в тази посока) чисто философски питам: Ами, ако не се е определял като човек, а като коте например тогава не би ли било убийство, ако му отнемем живота.
Имах едно роднинче, което като говореше мяукаше:
Питаш го: "Какво правиш?" А то: "Нищо, мяу."
Наистина мислеше себе си за коте. Това продължи известно време - седмици или месеци. Сега си е много нормално момче.
Какво е човек? Има ли нероденото някакви чувства, усещания? Смятате ли, че ако те липсват значи не е човек? Ами психично болните - шизофрениците, при които личността се разпада по-малко хора ли са? ...
Миленка, ако приемем, че ембриона е човек след 12-13 седмица...заради изброените от теб критерии, то по тази логика и едно дете в късноутробен стадии,а и вече родено дете не може да се смята за човек,ако има някакви проблеми с развитието.....знем че има деца които се раждат с увреждаия и трудно биха оцелели без адекватна медицинска грижа....но това прави ли ги по малко "човеци"
По скоро трябва да се тръгне наистина от определението "Що е то човек"
Лошото е че това понятие може да се разлежда поне по два начина:
- човека,като биологичка единица
- човека, като социално животно
Хората, които мислят по първият начин се разделят на:
-такива които смятат, че щом оплодената клетка, носи човешка ген.информация, то тя може да се води като човек-дори и бъдещ
-такива,които смятат, че ембриона се счита за човек, едва когато придобие физически характеристики на човешко същество
- такива, които смятат, че едва когато самостоятелният организъм премине през критичният период и продължава своето развитие може да се нарече човек.
А хората които приемат човека, по вторият криерии смятат, че човек се нарича, организма,който е излязъл от утробата намайката, т.е се е родил.
А годна не би ли следвало да се смята яйцеклетка и сперматозоид, които съдържат в себе си пълен набор от необходимата генетична информация...и ако евентуално има проблем на това ниво...не е ли тя основна причина за спонтанните и нежелани аборти.
По скоро трябва да се тръгне наистина от определението "Що е то човек"
Лошото е че това понятие може да се разлежда поне по два начина:
- човека,като биологичка единица
- човека, като социално животно
Хората, които мислят по първият начин се разделят на:
-такива които смятат, че щом оплодената клетка, носи човешка ген.информация, то тя може да се води като човек-дори и бъдещ
-такива,които смятат, че ембриона се счита за човек, едва когато придобие физически характеристики на човешко същество
- такива, които смятат, че едва когато самостоятелният организъм премине през критичният период и продължава своето развитие може да се нарече човек.
А хората които приемат човека, по вторият криерии смятат, че човек се нарича, организма,който е излязъл от утробата намайката, т.е се е родил.
А годна не би ли следвало да се смята яйцеклетка и сперматозоид, които съдържат в себе си пълен набор от необходимата генетична информация
...и ако евентуално има проблем на това ниво...не е ли тя основна причина за спонтанните и нежелани аборти.
Не винаги при готова яйцеклетка и годен сперматозоид се стига до оплождане.
Именно, също така не от всяко оплождане се развива зародиш, не всеки зародиш успява да се развие, да формира органи и т.н.
Ето, вече няколко теории по въпроса, като лично аз не мога да кажа защо и коя може безусловно да се приеме за правилна.