Искам да запитам нещо

  • 5 777
  • 112
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 8 348
е като детето само го почуства и пожелае, няма да му забраня я
просто бих обяснила, че това че обича новия мъж на мама не значи, че вече не трябва и не може да обича своя баща де
ако той е наоколо за да постигне тия чуства, разбира се

аз и нашия не съм го плюла, даже съм го защитавала, щото на няколко пъти малкия го определи доста грубо и точно, без да го е виждал и веднъж
на което казах, че той всъщност не го познава и затова не може да говори или мисли така за него
ама децата /даже и момчетата/нито на 5 снито на 13 са толкова глупави, че да не се усетят какъв е човек, дето повече от 12 години не се е заинтересувал от тях

# 91
  • София
  • Мнения: 6 999
Не трябва да се кара детето да вика на някого татко, но според мен ако то реши не трябва и да му се забранява.

В моето семейство имаме обратния случай: Баща ми отгледа на практика сина на втората си жена от първия й брак. Младежът беше на 4-5 годинки като заживя с баща ми, неговия роден баща е болен /психически/ и никога не го е виждал. Брат ми /не че ми е брат  всъщност де/ сам е пожелал да казва на баща ми 'татко', но той е отказал, че си има баща... Аз не разбирам много защо... но въпреки това всеки път като говори за децата си, баща ми го споменава наравно с другите си деца. Отношението му е напълно еднакво, да не кажа, че е по-добро към него отколкото към останалите нас. 

Та идеята ми е, че кой как на кого вика - няма значение много-много.  Peace

# 92
  • Мнения: 903
Та идеята ми е, че кой как на кого вика - няма значение много-много.  Peace

Има значение, но до толкова, че да не се слагат изкуствено в устата /и най-вече да не се натрапват в съзнанието/ на детето някакви обръщения. Много ми хареса примера, който си дала, Иса. Лично аз вярвам, че няма нищо лошо, а дори напротив, ако едно дете каже на втория съпруг на майка си "татко", ако този мъж полага бащински грижи за него и по всички линии изпълва не ролята, а същинския смисъл на понятието "баща". Особено пък ако биологичният хал хабер си няма да се изявява като такъв. Щом детето го е почувствало със сърцето си, защо да не каже на втория "татко"?! Всяко дете има нужда да чувства бащиното присъствие в живота си - сега, колкото и да сме силни и оправни, ще е "щраусова политика" да се самозалъгваме, че сме способни да запълним онова празно място в емоционалния свят на децата си, отредено за бащата. И ако в даден момент в живота ни се появи човек, който иска и е в състояние да запълни тази празнота, и най-вече ако детето ни го приеме по този начин..... Какво?! Аз трябва да му забраня ли?! Нима не е най-важно детето да се чувства емоционално пълноценно?! Или ще е много по-полезно аз да му набивам канчето: "Бе не! Ти си имаш друг баща! Нищо, че пет пари не дава за тебе!" 

# 93
  • София
  • Мнения: 6 999
blondy-mamma, аз не знам защо баща ми е отказал...май и самия той сега малко съжалява за това. Важното е, че си е 100% баща на това момче. Аз самата съм живяла по-малко време с баща ми отколкото той... а и на него татко по-хубава кола му подари  Crossing Arms  Wink

# 94
  • Мнения: 1 327
Panther, вчера и аз това си помислих, като четях темата...
момичета, май съвсем се измести темата...
явно има и бащи, които минават по пътя "ти баща, ти майка", сигурно и те се сблъскват с нашите проблеми ежедневно. Но ми се струва, че е много по-тежко да обясниш на едно дете, че няма майка, отколкото, че няма баща.. Или как се обяснява на едно дете защо майка му не идва да го вижда? някак трудно смилаемо ми е, ако мога да се изразя така..

# 95
  • Мнения: 911
Имам такава история пред очите си. Племенник на моя приятелка израстна без майка си, защото тя се заби някъде из чужбините, когато детето беше на не повече от годинка - това преди повече от 10 години. Грозна картинка. (Как са му обяснявали през всичките тези години къде се пилее майка му - не знам много подробности, защото темата е табу. Знам, че детето е много мило и весело, отгледаха го бабата и приятелката ми; и бащата, който пък се заинати и даже не се е развел служебно за цялото това време).

Не знам, според мен не бива да разграничаваме кое е по-лошото - дали без майка или без баща - и двете са лоши, при положение, че родителите са живи и здрави, но просто са се отказали да бъдат такива.

И наистина - май се отплеснахме от темата - какво всъщност искаше да попита tat?  Wink

# 96
  • Мнения: 1 327
trayana, tat се притесняваше да не разлая кучетата, а би трябвало да се притеснява да не се разкудкудякаме  Twisted Evil

# 97
  • Мнения: X
аз и нашия не съм го плюла, даже съм го защитавала, щото на няколко пъти малкия го определи доста грубо и точно, без да го е виждал и веднъж
на което казах, че той всъщност не го познава и затова не може да говори или мисли така за него

точно напротив Мими - самият факт че не го познава му дава правото да мисли така за него...
мдам...
то, това твоето дете, не е никак глупаво, ще знаеш... много добре си усещат те нещата, дааа...

# 98
  • София
  • Мнения: 8 348
бе то ,че е така така е
ама нали се опитвам да го опазя от неща като омраза и тн лоши емоции още
та затова ще си обяснявам, как не трябва да го обижда, а просто да не мисли излишно за него

ама ще ми е забавно да ги видя, ако се срещнат някой ден

което ме подсеща, че аз трябва да издиря въпросния тип, че да ми подпише докиментите за излизане от страната
дали е жив

# 99
  • Мнения: X
А иначе - в принцип нещата са ясни - за викането на 'татко' имам предвид.
Конкретно поводът обаче беше ситуацията на Дани, пресни пресни разделени, детето има чудесен постоянен контакт с баща си и съвсем удовлетворяващо общуване, мацката хванала оняден некъв и набутва в устата /и в акъла/ на детето - реплики.
Еми - мерси съм - честно.

# 100
  • Мнения: X
па поживей малко бре, па ожени се, и така нататък, пък то детето само ще разбере, че вторият баща е читав - ако е така - и само ще прояви желание и вземе решение как точно да му казва
по-предишното ми гадже живееше с майка си и втория си баща, този човек мен ако питате му беше по-баща, той го издържаше и въобще всичко, еми да - ама баща му си му беше баща, втория беше Николай, случвало се е да му казва 'татко', но единични случаи, въпреки, пак казвам, че човекът беше изключително свестен

# 101
  • Мнения: 1 023
бе то ,че е така така е
ама нали се опитвам да го опазя от неща като омраза и тн лоши емоции още

та затова ще си обяснявам, как не трябва да го обижда, а просто да не мисли излишно за него

ама ще ми е забавно да ги видя, ако се срещнат някой ден

което ме подсеща, че аз трябва да издиря въпросния тип, че да ми подпише докиментите за излизане от страната
дали е жив

добре, бе мими, извинявай, ма каси е права - щот не го познаваш и нямаш право да говориш нищо... и про4ие - вкарва детето в страшна дилема - хем е такъв и такъв поради щото е или не е направил нещо, хем аз нямам право да класифицирам в някакво нарицателно.
ми не става тая.
ше го у4иш да е лицемерен - или създателя е пи4, нищо, 4е си е бил камшика.
и аз ше стана пи4, като порастна и ми е позволено да си бия камшика, нищо 4е някое друго дете като мен ще има и друга майка като моята.
примерно.
това само примерно.

# 102
  • София
  • Мнения: 8 348
еееее ча сте лошиииии
не го уча да е лицемер, а да не мисли за човек, който не мисли за него
а иначе сме си говорили много пъти как родителите трябва да обичат и да се грижат за децата си, независимо какво им се случва в живота


а за мразенето
ми не можеш да мразиш човек когото не познаваш
и ще ме прощавате, ма неща детето ми да е обременено с лоши мисли и това си е
достатъчно ще има от тях като порасне
засега е по разумно да го уча да не се интересува от хора, които не искат /явно/ да имат нищо общо с него
ама ще знаеш, Милк, никога не съм наричала създателя пич
  най-близкото до доБри думи за него бяха отговора ми на въпроса, дали сме се обичали като сме се оженили
рекох да

# 103
  • Мнения: 1 425
Няма смисъл от омраза. Детето трябва да се научи че не е добре да се постъпва - дано да успеете да ги научите.
Преди няколко години всички сте смятали че БНД-тат са големи пичове, нали милк (и не само)?
Сега не били пичове и можело да се класифоцират с "някакво нарицателно".
Защо си мислите че сегашното ви мнение е по-обективно от мнението преди няколко години?
Ми ако пак си смените мнението - пак ли ще учите детето на новото мнение?

# 104
  • София
  • Мнения: 8 348
абе, те нарицателните са си ги заработили с честен труд
и със собствени сили
трудно ще ми промени мнението за себе си
а не е и като да се е затичал де
и да, по обективно е сегашното ми мнение
пораснах, понаучих / принудително / това онова, сега виждам по-добре
или поне знам къде да гледам

Общи условия

Активация на акаунт