какви игри за 1г и 2мес.?

ами казано честно и аз не мога да повярвам, а на гърне момче на 3м и половина още повече не е за вярване, защото то не бива да сяда поне до 6м, а друга майка ми каза, че нейното на 10м брояло до 10, е мойто таман казваше първите думички пък как да брои! това ме притесни още повече

 Според книгата "Аз възпитавам детето" на Лоранс Перну Вашето детенце е в периода на ходенето, когато то полага усилия да ходи, пада, става, опитва се да се катери... То също открива тялото си - например пада и крачето го заболява... Следващия период е от 1 година и 6 месеца до 2 години - тогава то ще ходи и ще иска да пипа всичко... Едва  през следващия период детето ще прояви интерес да назове предметите  - ще повтаря и ще пита, очаровано от думите. Според авторката когато детето напредва в една област, не бива да се тревожим, че не напредва в други.
 Децата ми на тази възраст обичаха да играем на криеница ( аз се крия например зад креватчето, детето ме търси). На гоненица, на топка, намиране на скрит предмет ( топката, с която сме играли скривам някъде и я търсим). Вместо топка понякога правех ракета ( лястовица) от хартия. Обичаха да играят с едно камионче, вързано с връзка - с него возеха разни животинки... Обичаха да бутат пред себе си една въртележка... Нанизвала съм с връзка и празни кутии от бонбони (за разнообразие) - теглеха ги като влакче. Играли са и с кубчета, с пластмасови чашки, слагащи се една в друга... От време на време им давах цветни моливи и листове - да драскат, но не са се застоявали много на едно място...
 Понякога им пеех "Балона се надува..." и "Виждам те, гледам те" - на последната правехме влакче и обикаляхме стаята.
 Като се затопли времето, можете да играете навън с кофичка и лопатка за пясък,  камионче да превозва камъчета...

Когато децата ми бяха на тази възраст, най-често играехме на тичаница, гоненица и гъделичканица. Скрабълът  и шахът ги усвоиха по-късно.

Тя и моята на 4,5 месеца казваше мама, ама сега на 1,9 години все още сме си само с мама, айде, не и си казва името. Така че изговарянето на някоя думичка рано, не означава и ранно проговаряне с изречения и т.н. По-спокойно. Оставете децата да си имат детство, другото така или иначе ще си дойде.

Тази твоята приятелка да не те е метнала нещо?  Как на 3м. ще сяда на гърне, че тя може да му изкриви гръбнака, а пък за думите на 4м...... Моята проходи на 1г., но аз се бях нагласила за по - късно прохождане, на гърне отвреме на време сяда, по - сериозно ще се занимаем с това лятото, пък и да не стане тази година здраве да е, ще стане другата. Изобщо недей да препираш, има време и на мен ми се иска да говори вече и да ходи на гърне, ама не аз решавам  Братовчедката на мъжа ми има и тя дете, с един месец по - малко от нашето и тя му подавала топка, ама то горкото не може още да хваща и тя рекла, че бил глупав.  За книжките..., ами всяко дете обича различни неща, както са ти казали и другите. Споко, няма да остане глупаво детето   

Моите деца пък на 6 месеца играеха на борсата!

На тази възраст бебето има и развива най-важното си откритие - ходенето. Нормално е да се интересува от всичка заобикалящо го, без да се съобразява с нашето желание да гледа книжки или детски. Не се притеснявай и не забравяй, че всяко дете си е уникално и се развива със свой личен темп.
Ето нещо полезно -
Игри за бебето
Аз мога!

Децата са различни и не би трябвало да се сравняват. Не трябва ние да си набиваме какви да стават и от сега да ги бутаме натам, а да съумеем да разберем на тях какво им е интересно и на там да ги подбутваме и помагаме колкото можем.
А и ти можеш ли една книжка да четеш непрекъснато и да отговаряш на едни и същи въпроси всеки ден, ще ти омръзне разбира се. На тази възраст те искат разнообразие. Конструктора на моите деца им е много интересен, за от 1 годинка говоря. Имаме една кофичка с различни фигурки и отворчета по нея и детето да се съобрази кое къде да сложи. Сина на 3 годинки може да брои до 6-7, но това нищо не означава. Аз като тръгнах на училище не знаех да броя, но това не ми попреч да съм наследила страстта към математиката и точните науки от баща ми и съответно това да уча в университета. И съответно не се опитвам да ги карам от сега да стават като мен. Има си време и място където ще го научат това, а ако имат интерес ще им помагам и подкрепям нататък. Не се връзвай на такива глупости от съседите. Важно е нататък как ще се развие детето.

  И печелеха нали? 

Виктор обича да си играе с конструктора. Допреди месец най-голямо удоволствие му доставяше да развали веднага къщичката, която ние сме направили. След това изведнъж разбра, че може и той да ги нарежда и известно време правеше само това. Има куб с отвори за пъхане на различни фигурки. По-рано ги пъхаше, но след това реши, че му е по-интересно когато кубът е отворен от едната страна, да го клати силно и да разпилее всичко по цялата стая. Книжките ги разглежда много рядко. Ако започна аз да му чета, гледа да ми издърпа книгата от ръцете. Той по принцип предпочита повече да бяга, да се катери някъде и не може да се задържи на едно място. Интересно е, че след като научи нещо ново, повтаря го няколко дена и след това спира и категорично отказва да го прави. Така беше и с песничката "Хей, ръчички". Миеше ръцете, лицето и след това му омръзна. Най-интересно е там където не трябва да се пипа -телефони, дистанционни, пералня, компютъра, всички кабели. От игрите единственно не му омръзват криеницата, гоненицата. Може и половин час да държи телефона и да бърбори с много сериозно изражение по него. Друго, което вече няколко месеца не му омръзва, е да се върти на място. Научи се още като проходи. Един път му показах и му казах "Можеш ли така?" На него като му хареса... Сега се върти докато загуби равновесие и почне да се олюлява или падне. Обаче веднага става и почва отново. Така се забива понякога в шкафовете с това въртене. Явно му доставя голямо удоволствие да му се завие свят и всичко да се върти пред очите му. Шегуваме се, че ще го правим космонавт.
Изобщо не се притеснявам. Има време за четене на приказки - като стане по-голям и започне да разбира повече, ще четем и книжки. Майка ми на времето само с игри ме научи и да броя и да пиша и да чета, ама не съм била на 1г. Иначе си спомням ,че като се прибирахме от детската градина все ме питаше като видим нещо, с коя буквичка започва. Или си играехме на една игра "Виждам, виждам с буквичката..." и почваш да изреждаш всичко наоколо с тази буква докато познаеш намисления предмет. Беше ми любимата игра, ама бях на 4 години. Така че има време...

Ох magig ,тази твоя приятелка с детето професор искрено ме разсмя!!!!

Иначе за гърнето е възможно,може тя да го е държала само над него,не то да стои седнало,има деца,които се изхождат само в гърнета на тази възраст

Ама това,че брои до 10 на 10 месеца или че е проговорило на 4 месеца 

Не мъча децата си да учат нещо  Наблюдавам кое ги интересува и наблягаме там. Големият около годинката обичаше книжки - да разглеждаме картинки с животни и познаваше доста от тях , както и издаваше звуците им. Да но малкият само гризе книжките и не им обръща внимание , затова пък той се изявява като артист.  По-емоционален е и си изразява открито всичките си чувства. Играе си с колите на батко си .
Общо взето като си говорим му показвам как прави котето , кучето ,мечо . Съответно той възприе само от мечо и сега ръмжи на всеки  Пеем песнички , а той обича да танцува и потропва 
Баткото учи сега буквите с една магнитна дъска на която се нареждат буквичките и цифрите.
Има си време за всичко и като си реши детето ще покаже кога за какво е готово.

Здравей EASpirit! Майката с броящото дете е друга! Аз за това реших че изоставаме! Аз започнах да г слагам на гъне около 11м, и тя като ми каза че е започнала на 3 и половина, си викам " каква майка съм такава безотговорна" , но после приех че не съм сбъркала  , защото и други майки ми казаха че по късно са си сложили децата на гърне   

Благодаря ти много! Това е много умно!