Отношенията при децата на детската площдка

Не правя забележки, а казвам да внимават. Но определено ми става много криво, защото дъщеря ми е много чувствителна и започва да плаче.

В такава ситуация обикновено не правя забележка на другото дете, все пак то си има родители. Но се е случвало и да направя забележка и  да го помоля да не се занимава с Криско!
Трябва да си признаем, че и нашите деца понякога са блъскали другите без причина, те все пак са много мънички все още, за да направят нещо нарочно!

По принцип гледам да се намесвам само в краен случай
Ако другото дете е много агресивно, удря го нарочно, а майката си прави оглушки, правя веднага забележка- на майката обаче, не на детето.
Към деца и аз реагирам по същия начин.

Ако по-голямо дете удари моето - отдръпвам моето, казвам на другото, че моето е още малко и щом не могат д си играят да се разделят. Обикновено очаквам майката да реагира. Винаги обяснявам на моето детет, че така правят невъзпитаните деца и децата, които не са порастнали. Ако ситуацията е много напечена правя забележка и на другото дете. Хич не ме интересува, че не е мое. Всяко действие си има равно по големина и обратно по посока противодействие  и е добре децата да са наясно с това.
Има и нещо друго обаче. Малките деца естествено не могат да се пазят, като по-големите, но често много силно ги дразнят без да осъзнават това. Много е досадно някое бебе да досажда и големите деца да се чудят какво да направят, та хем да не ударят бебето, хем да си продължат играта. Като мъничка дъщеря ми все се завираше при момченцата, които ритат футбол, те милите спираха, за да не я ударят, но ми беше пределно ясно колко им е неприятно. После, като порастна започна да изпитва ужас от прохождащи бебета, които с голямо щастие искаха да я разгледат, да и се порадват.
За това първо гледам моето детет да не предизвиква другите, после следя дали ситуацията е нормална, все пак не искам да я пазя от всичко, такъв е живота, трябва да се бори, после гледам основно да разделя децата и в крайни ситуации правя забележка или моля майката да реагира.

Но, като цяло избягвам събирания на площадка на повече от три - четири деца.

Именно.Стана ми криво като видях разочарованото и стреснато личице на детето ми,когато другото му кресна.И през ум не ми е минало да се карам или нещо такова,и не смятам околните деца,които не искат да бъдат пипани,за крастави.Утре и моето дете може да не иска да го пипат.

Не съм правила забележка на друго дете досега, не съм вдигала и скандал на придружаващия го родител.Общо взето не оставам без надзор детето си,  кръжа като орлица около него и се опитвам да го предпазя.
Да, има го и този момент.
В тази връзка ще разкажа една случка, в която станах участник през лятото. Играят си 5-6 деца на пясъчника, всяко е донесло своите кофички и лопатки, но в процеса на играта те са се разпиляли навсякъде и децата си играят кое с каквото грабне. Пристига едно малко по-голямо момиченце с баба си и торбичка с играчки. Бабата сяда на кафенето отсреща, а момиченцето - в пясъчника и вади играчките.Всички останали деца естествено започват да проявяват интерес към новите играчки, но момиченцето грубо блъска  в пясъка всяко дете, приближило се до нея и започва да крещи в лицето му.Ние, майките на бебоците ги наобиколихме, но никоя не посмя да направи забележка, просто всяка пазеше своето дете.Реакцията на бабата:'Яна, като не искаш да ти пипат играчките, прибери си ги в торбичката' и продължи спокойно да си пие кафето...Реших да се намеся :'Яна, бебетата искат да си играете заедно.' А тя ми отговори:'Ама аз не обичам да си играя с бебета, аз искам да си играя с по-големи'. ' 'Ами и бебетата са като теб'-казвам, 'Ти си по-голяма от тях и затова те много те харесват и искат да си играят с теб'. 'Наистина ли?'-попита Яна със светнал поглед. 'Да, наистина.Ти си много красиво и добро дете и затова те искат да си играете заедно '...
Не можете да си представите каква внезапна промяна се случи с Яна. Изведнъж сама започна да предлага играчките си на останалите, да ги включва в игрите си, да ги гушка и да ги занимава...Някак си се вживя в ролята на по-голяма и започна да се грижи за бебоците и да ги закриля.

Страхотен подход.

   Това все едно аз съм го писала.

И това тук е много то4но казано.

По принцип мисля че не е редно да се правят забележки на чуждите деца.
Но има една тънка граница-когато най-близкия възрастен просто е длъжен да реагира. за доброто и на двете деца в "конфликта"
За малките деца възрастните са си коректив -те са знаещите, добрите и т.н.
Не трябва да оставаме безучастни в ситуация, в която което и да е дете се държи недопустимо. Защото децата като индивиди се възпитават от родителите, но като поколение - от обществото, което в първите години почти се изчерпва от майките на другите деца и леличката в магазина.
Възрастните не трябва да допускат явна несправедливост в никоя ситуация- заради вярата на децата ни че живеят в един добър безопасен и справедлив свят.
В този смисъл бих се намесила, дори ако моето дете просто гледа отстрани. Не искам да се научи от мен да стои безучастно, когато на някой друг се случва нещо лошо.

Детето ми е чувствително и веднага реагира ако друго дете му посегне,ощипе,оскубе,ухапе и прочие.
При такива случаи хич не ми пука нито за майката,нито за детето.
Казвам си какво то ми е на душата и обикновенно съкращавам до минимум отношенията с майката и детето.
Айде сега от малко детето ми да бъде тормозено и бито.
Като му дойде времето ще го науча да се бие и шамари.
Изобщо не искам Калоян да става джентълмен.
Точно поради такива причини не се събирам с много майки.

Абсолютно съм съгласна. Случвало ми се е за съжаление много пъти да побеснявам от нехайното поведение на някои майки. В нашата градинка идваше една майка с две дечица, малко по-големи от дъщеря ми. Ами нямаше ден в който да не я тормозят. Стои си моята в пясъка, идва едното дете и пляс шамар, а дъщеря ми беше на 1г. Майката седи и пуши и никаква реакция. Успокоявам дъщеря ми и я местя от там. След малко идва същото дете и пак пляс шамар на моето, реакция от майката никаква. На третия шамар отивам при въпросната майка и най-учтиво я моля да обърне внимание на детето си. Знаете ли какво направи, без думи отиде прасна и един шамар и пак седна  На следващия ден историята се повтаря. Когато се опитах да обясня на това дете, че така не се прави и пр., да не ви разправям какъв скандал ми вдигна майката  То че децата минават през такива периоди, минават, ама какво правят и някои родители и защо моето дете, което не е агресивно трябва да страда и да се комплексира? А най-лошото е, че децата гледат едно от друго и когато видят, че някое не се отбранява и защитава, каквото е моето за съжаление и ходят всички да го тормозят 

Ххмммм... Днес заведох детето си в детско заведение, открито. Въпросното заведение масово се посещава от родители с деца на възраст от 3 до 6 годинки. Разбирате, че е пълна лудница. Аз специално като заведа малкия там (рядко се случва) винаги съм нащрек за евентуални неприятности.
Случва се да има и съвсем малки дечица, още непроходили стабилно. Съответно много редовно биват блъскани и избутвани, и то не защото по-големите са лоши, а защото едно дете на три, четири годинки не може да осъзнае, че тези почти бебета не са в състояние сами да се пазят, да се преместят, да се отдръпнат когато пречат. И родителите много често не успяват да реагират на време.
Днес едно такова детенце беше блъснато от друго, което буташе моторче. Майката на малкото - която до този момент спокойно си пиеше кафето -  изпадна в нещо подобно на истерия, вместо да успокои своето се разкрещя на чуждото. В резултат на което и двете деца плачеха, а хората се пулеха стъписани, включително майката на "виновното". И само се чуваха реплики: писна ми... аман от такива хулиганчета... какво е това възпитание бееее... само дето не ми уби детето....  
Хубаво де, аджеба, с толкова малки деца, на такива места ли трябва да се ходи? А пък и като се замисля, то и моето момченце на годинка, две, беше кроткотинка...
Ще ми се възрастни хора да не изпадат до нивото на деца в детската градина.  

Нищо чудно, че момиченцето раздава шамари. Щом майка й го прави, значи за нея това е нормално поведение...за съжаление.

Аз говоря спокойно на моето и на провинилото се дете,не викам,те са деца,не разбират какво и защо го правят.Не говоря и с майката,тя е длъжна да си гледа нейното си дете,обаче ако има случаи като предният-с шамарите-бих поговорила спокойно с нея.