Отношенията при децата на детската площдка

Също постъпвам и аз така.Миналата година по голямо дете изблъска зверски дъщеря ми и тя падна,бабата беше там,само гледаше и не каза нищо.Попитах няма ли кой да му направи забележка на това дете,а всички от площадката отговориха "тук е така" 

Не съм правила забележка на чужди деца,а само на моето.Другите деца си имат родители и те да се оправят с тях.Говоря на моето в такъв случай,отдръпвам го настрани и му заинтригувам вниманието с нещо друго.
Калина не плаче ако я блъснат,напротив-блъска и тя

Досега съм правила забележка само на едно детенце, защото умишлено бутна моето от стълбичката на пързалката. По моя преценка то беше на около 5 годинки и съзнаваше какво прави.
Избягвам да правя забележки, защото всяко дете си има родител и той е редно да му казва кое е хубаво да се прави и кое не е.

На мен ми става много мъчно когато някое дете е грубо с нея, защото тя е супер любвеобилна и контактна. Съответно не може да разбере защо я блъскат /на някой батут например/ и съвсем естествено се разплаква.
Много се ядосвам когато родител наоколо не вземе отношение, правя си изводите за такива хора и не им казвам нищо, защото знам, че това нищо няма да промени. Просто хора има всякакви. Гледам да си успокоя детето и да му обясня, че това не е хубаво и тя не трябва да прави така  и т.н. 

Наскоро имахме такъв случай с моята щерка (1г. и 4м.). Отиваме на площадка и идва майка с две деца - бебе и момиченце на около 3 години. Дъщеря ми има страх от пързалките и се мъчех да го преодолеем като я държах за ръчичка докато се пускаше. Качихме се по стълбичката и момиченцето тръгна да я бута в гръб за да се пусне (добре, че бях до нея и я държах за ръка). Майката гледаше бебето и пиеше кафе с нейна приятелка. Казах на момиченцето: Защо я блъскаш? Тя е малка и още не може. Сега се учи.
Момиченцето нямаше нужда от второ казване, дори се мъчеше да помага на щерката да се качва по стълбите.

Случва ни се доста често, за съжаление. Обикновено изчаквам до едно приемливо ниво. Ако има намеса, възпитание, говорене, дръпване и дори шляпване по дупето от родителя - не реагриам. Синът ми се обижда лесно и е чувствителен, но не плаче и не се втурва към мен при подобни чести прояви. Не го и насърчавам за това. Просто събира веждите, трепери му устничката или гледа тъжно, но заковава на място и чака. 
Ако няма родител наоколо и агресията продължава, хващам над лакътя агресивеца и го дръпвам настрани, изчаквайки свъсено-въпросително веждите на родителя му. Но това се случва рядко, Слава Богу 
 

Детето ми проходи наскоро. Тя проявява невероятен интерес към устата, очите на хората, постоянно иска да ги пипне и се впечатлява от всичко което се движи. Намирам се на около 1м от нея на детската площадка. Към нас се приближава една баба с внуче на около година и половина като му говори " Отиди да погалиш бебето"
Аз се притесних и я предупредих " Недейте  да я закачате защото може да му бръкне в очите или да го удари, тя не разбира ".  Смятайки че съм обяснила, стоя спокойна , но бабата си мисли че си измислям и навря детенцето в дъщеря ми... е моето дете както и предполагах бръкна в очичките на другото, а то заплака.  Действието се разви за секунди. Много се ядосах и ми стана много жал за детенцето.
А бабата ми се развика ...
Е на такива много ме е яд идваше ми да й вдигна скандал, но като видях колко е разстроено чуждото детенце, прецених че е по добре да си замълча.

Ако някое дете се държи лошо с моето винаги му казвам че това което прави не е хубаво, че приятелчетата не се държат така, а си играят заедно и т.н
За поведението на бебетата държа отговорни родителите им, немислимо е да се сърдя на 3г. дете.

Гледам да ходим на площадки,които са за по-малки деца(с по-малки пързалки,люлки ит.н.),не винаги естествено,но повечето пъти.А когато сме били на площадка с по-големи деца,за радост не се е случвало да го бутат или блъскат,но и аз винаги си имам едно наум и не се отдалечавам на повече от 3 крачки от него.Много добро впечатление ми направи едно 4-5 годишно момченце последния път като бяхме на една голяма и висока(за моят бандит ) пързалка.Понеже там се гонеха и  бягаха все по-големи дечица,това въпросното дете за което говоря,го хващаше за ръчичката и го държеше така докато се изкачат по стълбичките(той моят син може и сам,но детето иска да му помага като го вижда че е по-мъничък),а като се качат горе му помага да седне(да не паднел )Аз го посрещам долу,а момченцето ми вика:"Пуска се,хайде дръж го!"А като се засилят другите деца с/у него,то им вика:''Абе я по-полека бе,да не падне малкия .Много мила картинка,а майката на детето е за похвала,че е възпитала такова грижовно дете 

Винаги правя внимателна и неагресивна забележка както на моето,така и на другото дете.Може би ако чуждото хлапе е по-агресивно,майка му е малко уморена от постоянни забележки.А и много деца възприемат по- лесно от чужди хора,отколкото от родителите.

Сина ми е много общителен и една добра душичка,че всичко си дава..Само ходи храна да дърпа от децата    Винаги правя забележка не детето си,когато е виновно,но има майки,които изобщо не обръщат внимание на лошите прояви на децата си.

Онзи ден ни се случи следното:излязохме в парка,беше неделя раничко и имаше само няколко дечица които бяха с татковците си.Моята малка принцеска е доста общителна и винаги иска да си играе с другите дечица.Отиде при едно момченце визуално беше поне на 5-6год.и тъй като тя му е настъпила рисунката,която той си е направил с тебешир тръгна към нея и за миг невнимание от моя страна я настъпи.Казах му че така не се прави и си я дръпнах.Татко му бръкнал с ръце в джобове въобще не отреагира.Сложих я на пясъчника там поне беше по-безопасно.Да,но Не същото дете дойде и реши без да видя мина зад мен да се пъсне на пързалката и я блусна станах развиках се да внимава а ой ми каза "ми да се пази".Станах и я прибрах.Онзи татко си седеше пак и не мърдаше.Когато се прибрахме в къщи останових,че и топката с която сме си играли я нямаше.Егати и деня

Макар че понякога ми се ще да се поскарам с някой и друг родител, на който въобще не му пука какво прави неговото отроче.

Много зависи от ситуацията и да, правила съм забележки на детето и повече също....и с родител бих се карала  особено при децата над 3 години това си е въпрос на възпитани вече, няма защо моето дете да си го отнася, че някои хората са простаци и учат на същото и децата си.

Смятам,че детските кътове са за всички деца..какво значение има дали детето е на 1,5г или на 3-6 г.Тези кътое са за ВСИЧКИ.
Ако един родител не умее да възпитава детето си на добри обоски не смятам,че всички останали трябва да страдат от това...и целият кът да се съобразява с невъзпитаните, а майките да стоят на метър от детето си от страх някое по голямо да не ги удари.Разбира се понякога инцидентите са неумишлени или просто проява на детско мислене....когато подобно поведение обаче е системно мисля че родителя на пострадалото дете трябва да се намеси...Никога не бих позволила някой да бие детето ми.
Не бих се скарала на дете,но бих му направила забележка, че това което прави не е хубаво....
Педи 4-5 месеца,когато дъщеря ми тъкмо прохождаше отидохме на гости в едни познати...техният син (3г.),обаче се оказа доста буйно дете.Съвсем умишлено се засилваше и буташе моето ,което беше абсолютно безащитно физически....замълчах си няколко пъти,изчаках майка му да му направи забележка, но нищо.....накрая баткото така бутна детето ми, че то падна и си удари веждата в дървеният ръб на барплота....оченцето на моето дете веднага посиня...и въпреки всичко тези родители останаха безмълвни...дори не ни се извиниха.....След тази случка със съпруга ми се спогледахме и решихме да си тръгнем...само Бог знае какъв яд изпитвахме тогава....и удоволствие бих вдигнала скандал на тези родители, ако не ни бяха близки....
Друг случай имах в едно заведение с колички,които пеят и се друскат....пускам си сама монетката,качвам си детето (тогава на 11м) и забелязвам как едно момченце (3,5) се качва също в колата....не ми направи впечатление,защото това е нещо естествено в нашият квартал...майките се редуват за паричките, и всяко дете което пожелае може да се качи без проблем...това момченце обаче съвсем умишлено започна да бута моето да слиза от колата,както е в движение....Започна да я дърпа от волана,пречеше и да натиска бутончетата (което за нея са огромно забавление).....направо побеснях....не стига че си плащам,ами това нахално човече ще ми бута детето. направих му строга забележка и откровено казано хич не ми пукаше дали майка му може да дойде...
Не бих си позволила да ударя чуждо дете,но подобни примери откровено казано могат да са сериозна причина да имам кофликт с другият родител...