Сектите-какво знаете за тях

Трансалп, ако знаеш от кои години си задавам твоите въпроси, ама само ако знаеш. Ако нямах един-единствен акаунт, щях да си помисля, че съм влезнала с втория си и пиша аз.
От цялата работа най-много последователност и смисъл има в постингите на Феята. Поне АЗ така виждам нещата.
П.С. Аз съм бивш член на църква, но не стигнал до т.нар. кръщение. След като се борих дълго време със себе си, реших, че не ми е там мястото, че не съм толкова извисена или отдадена.
Но чак постфактум ми се изясниха мноооого от нещата, за които и ти пишеш.

Еди, извинявам се, ако съм създала впечатление, че искам разправии на верска основа. Така ли звучи написаното от мен наистина?  Пък аз така се старая да запазя неутралитет...

И понеже си говорим за това какво знаем за сектите, ето да видите лицата на няколко от шепата последователи на Мун в България.

Моята тактика при определянето на дадено религиозно сформирувание като секта е да търся информация от различни източници, най-вече от хора, които са напуснали групата. Те са били вътре, познават теологията на сформируванието, знаят практиките и са развили изключително критична гледна точка спрямо групата, към която са принадлежали. Макар и емоционално обвързани, такива хора могат да дадат много точна и изчерпателна информация (напр. книгата на … 52;ун; провокирана от Ели_ си поръчах и книгата на … 44;еи).

Опитът ми показва, че да спориш с представителите на секти е абсолютно безпредметно. Ако наистина искаме да предпазим повече хора от това да бъдат въвлечени в подобни машини за $$, трябва да сме готови с обективна информация, а не с плюнка и бяс.

                     Е, на мен това не ми звучи много... Все едно да питаш за брака само разведените  .

Вече за 3-ти път ми звънят на вратата  от "Свидетели на Йехова" Казвам им, че нямам време , а те уж само за малко , следващият път ще ги отрежа директно, аман от досадници

       Вярно е , че не съм запознат със сектите.Имах в предвид че човек може да се пази от тях ,като сам избере в какво да вярва.Да разсъждава върху написаното -християнство, будизъм или друго.Не виждам смисъл да търся други вярвания ,когато Бога ,който по един или друг начин се е докоснал до моя живот е Господ.
      Един от свидетелите на Иехова /или както там се пише/ идва 3 пъти до вратата ни.Дава списания  и беше мн добронамерен.Казах му последният път ,че моите разбирания се покриват от части с православие,от части с евангилистите-в същност не виждам някакви кой знае какви противоречия в двете /може би някои ще скочат /, но така и той не дойде повече.Попитах го защо да си говорим на събирания ,след като обичам да чета и сам да разбера значението и че ако слушам какво другите ми казват може да не съм разбрал със сърце и душа и т.н.Значи ако ние знаем и вярваме -на тях не им трябват такива хора.Защо ви е да знаете дали нещо е секта или не - евентуално да им повярвате ли?Аз просто така не бих повярвал на нищо.Бих говорил и изслушал всеки стига да не стане неуправляем
      Питал съм се как ,какво  лъжат в сектите.Кажете ми  нещо -да кажем за християнска секта ,че другите ще са мн различни,но за християнството какво могат да ми кажат ,което аз като запознат що годе с Библията да не мога да преценя дали е истина или лъжа.Например да продам всичко и да им го внеса на сметка ли?Може би с не толкова безочлива лъжа ще започнат.Темата е мн мн сериозна в предвид потърпевшите, които са преминали от там,но от страни ми се виждат малко наивни и глупави сектанските схващания.
     

хм. а не ви ли се струва, че все пак не е лошо да има вероучение в училищата?

герик, много правилно, с една забележка: само ако декларират (лъжовно), че са Християни.

Пример за друго - мюсулманите зачитат Христос като пророк. Разликата със сектите е, че не претендират да са християни - имат си вяра, и не лъжат каква е тя.  Дори и да правят грешка, не е умишлено, още по-малко злоумишлено, а и са точно като нас - вярват в един и единствен Бог. Примера го давам само за уточнение, да не почваме религиозен дебат, не му е тук мястото.

Еди, не искам да започваме религиозен дебат, само да вметна нещо за исляма.
Те се наричат с друго име, но когато влезеш в сайтовете им те са пълни с "доказателства" от Библията, че Мохамед е предречено, че ще дойде. Самия Коран е един много лош препис на Стария завет.
Разликата между двете религии е колкото от Миглена и Милена... Но човек ако не е запознат добре с основните доктрини е лапнал въдицата от раз...
(много обичам мюсюлманите!, моля ви не се засягайте от поста ми)

Абсолютно вярно. Понапреде ви споменах, че самата аз съм излязла от една доста консервативна евангелска църква с дългогодишна история и членство в конгрешанския съюз. Проблемът обаче беше в пастора, който започна да манипулира членовете, четейки Библията и правейки абсолютно свободни интерпретации. Започна да пророкува, но с разминаване в основните доктрини и да "вижда сънища", чрез които си позволяваше да дава тон в живота на доста млади хора (15-18 годишни). Ми това си беше жива секта, под шапката на конгрешанския съюз (един от първите протестантски в България и даже май първия). Целта му беше да държи членската маса и когато идват чужденци и мисионери да виждат колко млади и ентусиазирани хора има там и да наливат пари в "църковната" сметка.

Имаше преди време тема за вероучението. Против съм като предмет  ВЕРОУЧЕНИЕ. ЗА съм това да е "История на религиите" и да се учи от 10 клас нататък. Личен опит-бивш учител и класен съм, та ми е ясно, че докъм 9-10 клас да се говори и учи за религия е....мишън импосибъл. Нужно е да попреминат първите вълни на пубертета и учениците да поулегнат.

И аз съм "за".

Първо, защото смятам, че вярата трябва да се избира, а не да се натрапва.
Второ, защото повече знания водят до информиран избор, плод на интелектуална преценка и перспективно мислене.
Трето, защото именно тийнейджърите са най-податливи на сектите и култовете.
Четвърто, защото информацията, поднесена с уважение към представителите на други религии ще допринесе за толерантността към правото на избор на другите. Човек трябва да е достигнал определена психическа зрялост, за да осъзнава необходимостта от свободата да бъдеш който си, а не майка си, баща си или дядо си, понеже му носиш името.

Пак твърдя: предпазването от сектите и култовете трябва да става с информация и интелект, а не с емоции и стадно мислене.

Всъщност, geric, говорите за различни неща. Ти смяташ, че е възможно и добре да се преподава религия на по-малки деца, а Жозефинда мисли, че не е добре. Тя е радетелка на "История на религиите", което обикновено обхваща основните религии - това са различни неща.

Аз също смятам, че е добре да има "История на религиите" с информация в какво вярват, как са произлезли и т.н. , както и е този предмет може да се преподава след 9-10 клас, не по-рано. А ако родителите искат детето им да бъде научено на основите на религията, която те са си избрали, да го запишат в неделно училище към църквата.

Тоя въпрос в различните страни е уреден по различен начин - въпрос на избор на съответната държава. Тук, в Шотландия, например, повечето училища са светски, но има и църковни, май католически. В по-големите градове, разбира се има и мюсюлмански и може би и други училища. Обаче основното религиозно обучение за малките, чиито родители са в най-разпространената религия, става в църквите - има групи за всички възрасти, които си имат занимания, по време на службите, след първата част те отиват в други помещения и там се обучават под формата на игра явно, защото им харесва. Често изнасят представления на религиозна тематика, пеят песнички и т.н. Отделно си имат по интереси други групи, отново към църквите. Разбира се, има и много голям избор от клубове и др.п. към училищата за деца от нерелигиозни семейства. Но като цяло, по мое впечатление, работата с децата в църквите е много сериозна и сваля доста голяма част от товара от плещите на родителите, защото не всеки знае достатъчно и може да научи детето си на всичко. В това отношение поне доскоро православните християни в България са оставени да се борят самички.

Нещо друго също ми направи впечатление - когато се кръщава дете, на практика майката и бащата обещават да го възпитават в християнски добродетели, както и останалите членове на църквата обещават да помагат с каквото могат детето да се възпитава по този начин. Кръщенето не означава, че детето става член на църквата - когато порасне, почне да разбира и има установено мнение, ако иска да стане член на църквата, преминава през курс и тогава бива прието - когато решението е негово и осъзнато. Пълна свобода на избора.