Навремето са го давали в отделенията - за да не ги удари децата отрано на комплексарство.
Но то все едно си ги удря, ако по-късно ги мързи да четат (или учебниците са пренаписани - без "кървави" автори, без "клиширани" поети и с редактирана история).
Въпреки че темата е за начално училище, ще отговоря - с цитат на една друга тема.
Тя е в новините от днес и се казва "Зловещи разкрития в британско Могилино".
http://dnes.dir.bg/2008/02/27/news2712219.html
Та отговорът ми е:
Не е нужно да се гордееш или срамуваш. Достатъчно е да се държиш естествено. И повече да четеш.
Да се опитваш да научиш това, което други преди теб са направили за себе си, но и за теб. И, като знаеш това, да ги уважаваш. И да пазиш това, което са направили - не само за теб
Иначе ще слушаш с увиснала челюст всеки мърляв тъпанар, изпълзял от кое да е кьоше на света, докато ти обяснява, че си нищо. А той - напротив.
Т.е. оставаш си най-обикновен чуждопоклннен комплексар, казано иначе - плужек.