Къде сте,момичета от лятото?Липсвате ми.....

Съжалявам, че им хора, които са се почувствали обидени и са се отказали да пишат.
Вярно е, че имаше някакъв конфликтен момент, но нещата се решиха мисля с малко повече толерантност от двете страни.
Все пак имайте предвид, че това е място, което постоянно се променя. За съжаление броя на постителите и пишещите расте доста бързо. А колкото по-голяма е една група, толкова по-трудно се запазват добри и близки отношения.
Надявам се, че непишещите ще размислят и ще започнат пак. Искате, не искате сте част от групата и ви мислим.
Тук рядко можем да решим реално нечий проблем(макар че и това се е случвало), но винаги ще получите разбиране, дори и да не е от всички.

А на мен пък ми писна да приказвам.
Имам какво да кажа, и добро, и лошо, но ми писна да мисля, да говоря, да дъвча едно и също. Каквото - такова. Не ми се приказва, само ми се смее. От двете най-хубави безплатни неща на света - едното го нямам /кекса/, та ми остава другото. Свободното време прекарвам по детски сайтове и fun такива. Имам нужда от смях. Малко други неща притежавам, така или иначе... та така де, усмихвайте се да ви пожелая. 

ааааа
и който може  - да си се секси 

Аз, освен, че нямам време, защото ежедневието ми се промени, изчерпах и емоциите някак.Изхабих се.Отделно до развод не съм стигнала.Това не ми пречи да се чувствам по-самотна от самите често.Обаче вече и навик ми стана, някак хубавото после ми е нереално.Та съм се скрила-най-общо казано.
И още-една година мина.Поставих си цели.Следвам ги.Да видим...

  нали не си мислиш че може да изброи всички

Абсолютно съм съгласна  , Траяна взимаш ми думите / буквите/ от клавиатурата 
Не само форумът се е променил, а ми и ние самите се променяме  това е неизбежно.
А и Стън е права, че колкото сме повече толкова по-трудно се запазват добрите отношения и добрият тон /за съжаление/
Аз продължавам да разчитам на форумът, защото досега много са ми помагали - пак ще дам за пример това лято, когато бях в безизходица и незнаех какво да правя и как до постъпя, а трябваше да действам много бързо и точно тук беше мястото където откликнахте на болката ми и притесненията ми, дадоха ми кураж и точно тук се появи ПАТИ  която ми даде и професионален съвет и  ме успокои, като разтълкува и ми обясни диагнозата и ми помогна да се справя със ситуацията.
Не съм съгласна с мнението , че като изключиш компютъра проблемите си остават. Проблемите са в главата и когато от там промениш нещо /нещо в начина на мислена или друг поглед над нещата/, имаш шанс да промениш и нещо в животът си, иначе ......... 

Аз никога не съм била много активна, но честно казано не са ми интересни теми като "Той ще се върне ли?" "Дали още ме обича?" "Как да го задържа при себе си?" и тнт. А 80% от темите тук са такива. Разбирам и съчувствам на новите момичета, но само едно и също да се предъвква по 100 пъти.... Знам че идват и си отиват трудни моменти за всяка една от нас, но само да говорим колко сме самотни, отчаяни, в каква безизходица сме и други ....не го разбирам, не за това влизах в този форум. Идвах, за да видя, че и аз съм като всички други- женени и неженени,разведени и решили сами да отглеждат децата си... Исках да се почувствам - аз и детето ми като пълноправни членове на това общество. Тук обаче цари тъга и потиснатост.... А аз не се чувствам така, аз съм си много спокойна и уверена. Не се сливам с този мрачен тон на форума. И наистина преди 1 година беше друго.

Няма такова нещо, не е мрачен форума и повечето не мрънкат по дефолт...сори.Първо-смея смело да заявя, че ако тук не можех да избия негатиевното в онези изключително тежки за мен месеци-то нямашпе да съм така ведра и усмихната днес, че и тогава, но навън, сред хората.Никой и не подозираше каква буря е в душата ми тогава, даже напротив-всички коментираха колко жизнерадостност блика.Другото е риене на главата в пясъка.Ако аз тук повтарях непрекъснато, че съм хепи-по-хепи нямаше да стана.Тук можех да поговоря за проблемите си със себеподобни.Масата навън не би ме разбрала.Толкова.

Ако не беше форумът щях да полудея. Споделяла съм хиляди пъти. Защото намерих хора с моите проблеми, на които им беше пределно ясно как се чувствам. Всички около мен ме съжаляваха, гледаха ме със снизхождение и не знаеха какво ми е всъщност на мен.
Но аз видях тук момичета, които са имали подобна съдба, които са били излъгани по подобен начин и са продължили, тръгнали са напред с вдигнати глави.
Съжалявам ако моите теми са били поредните, предъвкани хиляди пъти. Но за мен си беше тежко. Изпивах жадно всяка дума, която имаше отношение към проблемите ми.
За това казвам на всеки нов човек тук, че не е добре дошъл. Но че все пак сме тук най-вече да бъдем компания, утеха и поне малка опора. За мен това е смисълът да пиша тук. И няма да ми омръзне при еднообразните теми аз да казвам, че имаме достойнство, че трябва да вървим с високо вдигнати глави.

Добре , но в повечето случай като се оплачеш тук има и много конструктивни предложения и най-вече желание да ти помогнат - наистина с работата няма как да ти помогнат, но да гледа някой детето за 2-3 часа - например 

geniba всеки пише за това което го вълнува - теб и мен може да не ни вълнува "Как да го задържа?", "Как да си го върна?" и т.н., но  тези които пускат темите им е фикс идея, това им е основния проблем.
А относно мрачността на форума - ами забравих те ли лятото като имаше едно момиче - не помня от къде Про 77 дет само се хвалеше, колко бързо я 

С про77 проблема, ако може да се нарече проблем де...беше друг.В този период а някой мрънне, а го захапваха колко е черноглед и заради това видите ли-сам си го правел и не му потръгвало.Пример-Каси.Еми-на 15 се разчекна това момиче, търси, не спира да се бори, ма не...Ето я и Славка сега-същото дережде е.И лайтмотива-за слънцето на улицата...еми-не на всеки е писано да среща мъж след мъж на всеки ъгъл.За да има избор и да си търси партньор.Примерно.За да има рамо и опора.Примерно пак.
После и друго-никак не сте прави-и в работата на много помогна форума.И ще помага-убедена съм.
И не е до хвалба.Аз сега да се Фаля-ми-не ми е работата.Една година можех да не спирам да повтарям как все пак съумявам да се боря за брака си и за мъжа си.Па другите не могат.Ей тук е разликата.Всеки-както може.И толерантност има доста тук и взаимопомощ, повече познават лично.Но не се хапят с повод и без повод.Спорили сме понякога, но това няма общо с другото.Ма намилването-сами сте си виновни-не сработва, когато начовек му е тежко-ни да се мобилизира, ни нищо.Аз поне така го схващам-лично мнение.
Боря се за световен мир
Айде-лека вечер, аз яхвам метлата да чистя.Мрън.

Когато започнах да пиша тук,беше месец след раздялата,и на море бях ходила(да сменя обстановката)но светът се бе сринал вурху мен.Намерих тогава упора в това да пиша ,сред хора,който биха ме разбрали,хора ,който по един или друг начин да го преживяли,дойдоха момичета ,който сега го преживяваха(Траяна,Самодива,Петето,Ира,Сиси).Споделях,какво чувствам,как расте бебето ми,проблемите с баткото.Понякога плачех когато пиша,друг път се смеех,бях себе си във всеки един момент.
Повярвайте,не съм седнала само да рева,правя всичко ,което е по силите ми.Обръщам внимание на сина ми(учим,обясняваме.говорим за живота в който той постепенно навлиза),играя с малката,водя я по разходки,радвах се на първото зъбче,първата дума,първите крачки,първият и рожден ден. Но се радвах сама......Хората около мен са със семейства не ме разбират,казват ми;Слави,не го ли забрави вече:?-да забравя кое?-изгубеното доверие,предателството,човека ,който беше толкова много за мен,бащата на детето ми.Не не съм-как да обясня това,на хора ,който вечер са с мъжете си,имат прекрасни семейства(защото найстина са такива),не са самотни .Тук изливах душата си.
Намерих човек като Сабина,като Патрисия,с който споделяхме самотата и болките си вечер.
Мариели,с която прекарах една тиха и спокойна нова година,те е невероятен борец в живота.
Бърди и Миленита ,който много се радват на Мария,Ирен-помогна ми в един момент с допълнителни доходи.Виртуалните форумски закачки с Сиси,Джали,Иса,Яхнала метлата,Диони,Малвина,Онира.
Но......в едим момент ми се стори ,че както и да кажа ,че съм зле и в;умопомрачение",ми се нахвърляха и ми казваха как и защо е така.Спрях ,защото не искаха вече да четат мойте песиместични постове,а аз немога да пиша засега поне, оптимистични.Когато си с две деца и си върната не стига ,че душевно а и финансово с години назад,когато никога преди това не ти се е налагало да правиш избор за елементарни неща от ежедневието си(финансови)не виждаш как ще се оправиш поне до есента(когато започна работа),няма как да си  оптимист.
Благодаря на Траяна,Мама УРСА,Бърди,Мими който се интересуваха как съм и имам ли нужда от нещо.
Благодаря на Патрисия ,Сабина ,който пишат с мен на кюто,а на Мариели-тя си знае.....
Позволих си да пиша толкова дълго ,но тази тема.
Ако на някой му е дотягнало

Животът тече, всичко се променя - променяме се и ние.
Едни по-лесно се адаптират към промените и новите обстоятелства, други, като мен например, болезнено и дълго тъгуват, изясняват си причини и следствия, ровят се и мрънкат по миналото...Това е факт, различни сме и затова ни е трудно да приемем гледната точка на другия, дразним се на нечий менторски тон ( ), но...Убедена съм, че всички пишещи го правят, за да помогнат и на себе си и на останалите...по своя начин... 

А баш-хора, нрави и съдби различни...но някак и еднакви понякога, идентични проблеми-различно се приемат и борят.Някои искат да мръннат, па да продължат, други успяват да се самонавият колко е в розе всичко.Всеки-както може.Не му отнемайте правото.И пак-боря се за световен мир... Аз например съм чувствителна повече отколкото трябва, може би тук не си личи, но много плача.И въпреки това се хиля като рЕпа навън.Но наскоро ми се случи-бях забравила какво е и се учудих на себе си, че все още го умея-усмихнах се на улицата ей така, несъзнателно.Обаче си имаше причина, повярвайте, не е защото съм успяла да си повтарям до откат-споко, мацка, всичко е ок, споко и пак споко и как съм хепи и всичко ще се подреди, щот съм хепи.Причина има за всичко-и да сме тъжни, депресирани понякога и за усмивките.