Моят татко, когато бях на....
4 години: Моят татко може всичко.
5 години: Моят татко знае страшно много.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя
8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.
12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.
4 години: Моят татко може всичко.
5 години: Моят татко знае страшно много.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя
8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.
12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.
. 
" На 21години:той: "Това момче не е за тебе!" Мисля си:"За какъв се мисли този човек, от къде има такова самочувствие? Нима аз неговата дъщеря съм принцеса? Егати гадния характер!" Не се минава много време и разбирам,че е бил прав... На 24 години: "Татко,на втори ще правим годеж." Той казва "добре" и почервенява. Мъчно ми е... Но нищо няма да се промени. Татко ме обича толкова много...На 25 години: телефонен разговор: той:"Защо цял ден не вдигаш телефона?!"аз "Преди 20 минути родих момиченце. Ще се казва Бранимира, на теб ще я кръстя." От другата страна чух плач и ридание. За първи път татко плаче. Плача и аз. Не усещам болката от операцията, усещам огромна буца в гърлото... На 25 години и 9 месеца: Пред компютъра пия кафе, пуша и пиша за татко. Треперя... Насълзяват ми се очите... Не мога да му се обадя, защото е 11::14,а той е още в самолета... Още един час и ще му звънна. И ще му кажа колко го обичам! На моят татко..., който беше, е и ще си остане страхотен баща! 
