Публикувана: 29 фев. 2008, 09:04 ч.
Последно мнение: 9 март 2008, 15:51 ч.

Кажи "здравей" на баща си

6 227
96
1

# 75 6 март 2008, 01:50 ч.

Мнения: 2 386

Балу, моят не ме позна в съда.
Виждала съм го 5 пъти в живота си, 4 от които - пак там.

Но не се оплаквам.. по-добре без баща, отколкото с такъв.

Извинявам се, че изместих малко темата.

# 76 6 март 2008, 02:05 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: evanescent в чт, 06 мар 2008, 01:50

Моят баща... Ами той всъщност не е лош човек. Просто някак си няма сърце. Израсъл е в дом за сираци и там ли се е вкаменил - незнам. Или пък отношението му към мен е потвърждение на поговорката "Чуждото свое не става.". Може би не трябваше да пиша в тази тема. Аз всъщност не знам дали моите родители някога са били такива в истинския смисъл на думата. Но като видя тема за тези неща и нещо ме кара да кажа няколко думи. Все кофти думи. Знам ли защо така!?... Сигурно аз съм лошата...

evanescent, Hug

# 77 6 март 2008, 02:15 ч.

Мнения: 2 386

за всички ви.

# 78 6 март 2008, 06:00 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Anette в нд, 02 мар 2008, 22:08

Цитат на: Борис в нд, 02 мар 2008, 01:12

Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

И какво точно те учудва? Не си ли чувал за деца отгледани от майките и непотърсени от бащите си? Баща ми не ми липсва. Не може да ти липсва нещо, което си нямал....

Искрено се надявам и моята дъщеря да не страда за отсъстващия си "баща"... Confused

Моят баща е прекрасен и знам какво имам. Обич, уважение, подкрепа.
Тя няма да ги има. Cry

Последна редакция: чт, 06 мар 2008, 06:12 от Сабина

# 79 6 март 2008, 15:36 ч.

Мнения: 1 241

Мили татко,
лошо ти бодеш
също като таралеж,
я вземи се обръсни
и мене сладко целуни.

Това стихче казах в детската градина на празника на мама 8-ми март. Баба ме научи.

Тате, обичам те!!! Много ми липсваш!!! Искам пак да ме целунеш!!!
Почивай в мир, любими татко!!!

# 80 6 март 2008, 16:20 ч.

Мнения: 73

Много ми е мъчно като чета, че има толкова много изоставени деца от татковците си. Най искренно Ви пожелавам един ден вашите дечица да познават своя татко и той да ги обича мнооого.
Явно аз съм извадила голям късмет да имам невероятен баща.

# 81 6 март 2008, 19:41 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Моят татко.... ми той ме отгледа, възпита и ми беше подкрепа винаги. Почина преди 8 години. Обичам го още и на моменти страшно ми липсва. Няма стихотворение, което да опише какво чувствам към него. В същото време разбирам и другата гледна точка в темата - защото майка ми е такава, незаинтересована, присъстваща само физически и сега като поостаря се превърна в злобно и отмъстително бабе, което смята, че е на отглеждане при мен и ме ревнува от децата ми. Колкото и да се опитваше баща ми да компенсира това, не можа, но го обичам за това, че опита.

# 82 6 март 2008, 20:06 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Здрасти, тате!

# 83 6 март 2008, 20:15 ч.

Мнения: 227

Искренно се радвам на хората,които се чудят-как така някои мразят бащите си и не искат да ги видят и чуят.Имате невероятен късмет.
За моя-казал е на майка ми-или нас(със сестра ми близначката)или той.Искал е да ни остави в дом...Освен пиянството,разбира се.

# 84 7 март 2008, 00:01 ч.

Мнения: 957

С толкова много сълзи на очите прочетох тази тема. Баща ми не ме е отгледал и не съм имала тези трепети..но пак много си го обичам и не искам да го изгубвам.Благодаря на него и на майка ми..че са ме създали..и че са ме поверили на най-страхотните хора- баба и дядо..
За момичетата които ненавиждат бащите си..мисля че ги разбирам..макар и да не ми се е случвало ..но съм била близка много до такива случаи... и от това най-много ме е страх..ако живот и здраве имам детенце..то да остане без баща или пък да е с лош баща

# 85 8 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 843

Цитат на: Anette в нд, 02 мар 2008, 22:08

Цитат на: Борис в нд, 02 мар 2008, 01:12

Не знам дали защото се зачудих за музиката, която слушаше татко, Просто не зная какво да цитирам... Боже, той беше над 70 и слушаше И рок. Класика , моята музика, джаз... Не, че не го познавам..., напротив, той ми определи вкусовете. Индиректно..и деликатно. мама - също.
най- много ми се иска в момента да се обърна от компа, той да стои на дивана и да му кажа " Здравей"...и идея си нямаш колко.искам!! Grinning

Колкото може по- далече да ти е това изживяване, от сърце ти желая. Но пък е красивои адски тъжно да слушаш " неговата" музика, когато го няма., това е начин да съм до него- Със него.
И се " Връща" при теб.

# 86 9 март 2008, 07:05 ч.

Мнения: 2 093

каква красива тема. Скоро ще стана една година от както моя татко почина. Стана сьвсем неочаквано и аз не можах да се простя с него, не успях да отида на погребението. От тогава нещо се пречупи в мен. Понякога не ми се вярва че си е отишьл. Дори не зная дали сьм минала през периода на скьрбенето, а само сьм го подтиснала, за да не издавам чуствата си пред околните.

Моя татко беше един от най-добрите и грижовни хора, които сьм познавала. Бях на две години, когато той ме е гледал на село сам. Все ми разкаваше, как е валяло непрекьснато, а аз все сьм се напишквала и той е трябвало да пере непрекьснато.
Винаги се притесняваше за нас, дори понякога прекалено и ние го намирахме за досадно.
Цял живот страдаше от мигрени. Мили татко, надявам се че си в един по-добьр свят. Много ми липсваш.

# 87 9 март 2008, 09:58 ч.

Мнения: 1 533

И аз нямах време да се сбогувам и това много, ама много ми тежи. Все се сещам за "Анатомията на Грей", един лекарски сериал. Когато бащата на един от героите, Джорж, почина в болницата, той каза - I don't know how to live in a universe where he doesn't.

Точно така се чувствам и аз. Всичко се обърка и всички се опитваме да я караме някак без него, но не се получава.