Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!

А не мислиш ли, че е възможно това да е така, защото просто и майката, и детето имат сходен спокоен темперамент 
И че една по-динамична и интензивна майка е много вероятно да има също толкова темпераментно дете?

Искам само да кажа, че няколко пъти вече апострофирам в темата, но НЕ подкрепям боя и насилието над дете по какъвто и да е начин и причина.
Правя го, просто защото понякога повече от друг път се изненадвам oт разни такива изказвания и оценки.

Подкрепям!

  Знам, че не е смешно, но мен искрено ме разсмя.

Аз съм уж спокоен човек, Но забелязвам, че когато аз съм нервна /най-вече сутрин/ дъщеря ми е също такава. Почти няма сутрин у дома да не си развалим настроението. Когато ситуацията е нервна - напрежението лесно ескалира. 

ЗДР......
Незнам как да го напиша,незнам как ще го разберат/те.Имам син вече на 11г..На кратко-проблемно дете,непослушен,калпазанин,манипулатор и т.н.Все клишета от този род-срашно обичам детето си като всеки един родител.Крещях и крещя,но не по истеричен начин-обрънах го на маитап,на смях,на игра и се получава.Ще спомена,че книги и психолози много и от скъпи по скъпи,но мисля-родителя е най добрия психолог за детето си.Сега ще се обоснова:непрекъснато се повтаряме с фрази,че сме изнервени,че се дразним и т.н........децата ни не се ли дразнят,не са ли изнервени....Защо си търсим извинения и се прекриваме за грешките си и ги преписваме на децата си.
фрази от рода:не издържам вече-няма ли го при децата ни?Мисля че трябва да гледаме с техните очи.Повярвайте и те са живи същества и искат техния свят да е друг-сложно е да  постигнеш дисбаланса между две създания.Пробвайте,опитайте и ще усетите голямата промяна.Гледайте с техните очи и се опитайте да разберете защо го прави и какво го подтиква на там-не мислите ли че това може да сме ние?Причината да е нашето поведение на властимащи над него-не прави това ,не прави онова.../а на нас е позволено всичко/Започнах по малко да се вглеждам във всяка негова реакция,протест под каквато и форма да е,питах се и много мислих и продължавам да го правя-МОГА ГОРДО ДА ЗАЯВЯ ЧЕ ИМАМ ГОЛЯМ НАПРЕДЪК-след маса посещения при различни психолози,четене на книги и куп още диагнози за свръхчуствително дете,хиперактивно,самотно и прочие разбрах че децата искат своя живот а не нашия неизживян.А що се отнася до боя,вече и през ум не ми минава.Авлизаме в пубертет-проблемите ще кажете тепърва ще започнат....УСПЕХ НА ВСИЧКИ И ОБИЧАИТЕ ДЕЦАТА СИ-не мога вече да си представя ,че ще твърдя че го обичам и че ще му причинявам болка,дори душевна да не се повтарям абсурдно с насилие.

И моят подход е такъв  Но понеже е малък - 4 г. почти, когато сме навън и особено когато има други деца, е трудно приложим.

  Почти всички пишете, сякаш само майката и нейния самоконтрол са важни, детето е просто дете...обаче не е точно така. Има деца, които изобщо не се впечатляват от бой, други, които се впечатляват и от по-остра реплика, така че няма какво да сравняваме и да си ги мерим.
  Никой не е идеален родител, родителството е "присъда", чиито резултати са със закъснение от поне 30 години. Ще разберем  родителските си грешки и успехи едва, когато станем баби и дядовци. На този етап налучкваме някъде между поривите на сърцето, напрегнатото ежедневие, книжките по психология и една жена на опашката каза...
  По темата - намери нещо, което обичаш извън ролята на майка, някакъв друг механизъм, чрез който да изведеш емоциите. Тогава ще си твърде уморена, за да ги изливаш в отношенията с детето. Идеалните майки са мит на самостоятелните 30-годишни деца. Останалите са или майки в развитие или свекърви

По-скоро майката и нейния подход към решаване на проблемите. Ако нон-стоп крещи за нещо, много ясно че детето /което и да е/ няма да се впечатлява от виковете й.

Всеки родител допуска грешки, много грешки, но не намирам това за достатъчно извинение да крещиш и удряш.

здравиете-много набързо и надявам се точно!!!!
tety-благодаря,че сдподеляш това и се опитваш да намериш дисбаланс.Пробвай да играеш с него и децата на пързалката,в градинката ,но ,му покажи че всичко има граници и не прекалявай с взаимните игри.Остави го то да реши на къде ще те води,просто си сменете ролите, дори имаш право да се натъжиш но като на игра.Другите деца ще забележат това и ще играят наравно с него и теб, тогава е момента да се откъснеш за момент и да ги оставиш наволя докато реши пак да те потърси.Надявам се да не си от мамите който се събират в градинките за да се оплачат една на друга от мъжа си или свекърва си и т.н.А има и друг тип -да се нахвалят кой какво си купил и прочие........Все пак си излезнала с детето да се забавлявате  и когато му дадеш старта на игра то ще те остави,не за дълго но така ще разбере че не го водиш там за да се отървеш от него за момент.Повярвай дори 4 год. вече го разбират и ни обсебват непрекъснато.Това се нарича липса на внимание при психолозите -аман от такива термини.Ще се радвам да обменяме опит!!!
ваша и всеоткриваща   

Явно съм от тези , които са се контролирали  Говоря в минало време , защото дъщеря ми вече е 24 годишна и сега ми задава въпроса "малеееее как издържа всичките ми простотии"
За всичкото това време е ударена един път - беше на 17г. Мноооого тежък пубертет, още помня случая и дълго време се чувствах ужасно , въпреки , че вината беше изцяло нейна . Не съм го правила , но определено не съм против , стига да не е драстично