Буби, страха замъглява мозъка и отравя дните ни...
не мога да ти помогна с нищо - това е нещо, което ти трябва сама да преодолееш....вярвам с времето ще отшуми...вероятно си имаш някаква скорошна травма, която те кара така да се мувстваш....
защото никой не живее в постоянен страх и депресия, ако всичко е  наред....никой....баба ми загуби син преди две години ще станат...и се справи...дори се усмихва и може и да се смее...
обикновено но не винаги нещата се нареждат, но ако и ние имаме желание да ги наредим...това вече е почти спечелена битка
предпочитам да се заема да живея пълноценно, да помагам на ближнте - въобшще да товаря ума си с купища други неща, но не и съ сстраха...опитай и ти...работата винаги помага - защо не видиш нещо докато се гледате - я работа, я кръжок, я учене...нещо което те интересува....
хубавите емоции би трябвало да изтласката негативните...опитай   bouquet  bouquet  bouquet