Депресия

# 30 26 март 2008, 17:46 ч.

Мнения: 1 919

И аз си набелязвам шефовете за да не се депресират и да се чувстават малоценни.
А иначе 95% от колегите ми са мъже, ама са все обвързани Sad

.
Плувам в море и всички риби заети, не ги е срам.

# 31 28 март 2008, 01:15 ч.

Мнения: 2 336

Вие поне имате риби наоколо, а аз само водорасли. Crossing Arms

По въпроса за тъгата - не знам колко време изисква. Колкото повече време сте/сме били заедно, толкова по - дълго се съвземаме.
Аз например тъгувам за всичко, което сме имали, за прекрасните моменти заедно. Но в такива изключително болезнени моменти си припомням болката и обидата. И бързо изтрезнявам от опиянението на носталгията. Уф, как поетично прозвуча... newsm78

# 32 28 март 2008, 06:57 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Sissi_82 в пт, 28 мар 2008, 01:15

По въпроса за тъгата - не знам колко време изисква. Колкото повече време сте/сме били заедно, толкова по - дълго се съвземаме.

Сиси, няма такава зависимост. Всичко е въпрос на себеусещане и характер. Аз, например никога на съм имала особено високо самочувствие, но след раздялата съвсем го изгубих. Още повече, че в момента дори и не си представям някой мъж изобщо да ме забележи. Embarassed

И до характер. Колкото повече си непукист - по-лесно става. Другите като мн - депресии, нерви, безсъние.
А когато сам си поискал раздялата - там пък е още по-бързо (не казвам безболезнено), защото още докато сте били заедно си я изживял.
Та затова и във форума често изпъкват различията.

# 33 28 март 2008, 08:24 ч.

Мнения: 2 723

Права си Сабина, така си е bouquet

Обаче днес все пак е петък и ти имаш повод да черпиииш chef

# 34 28 март 2008, 13:33 ч.

Мнения: 251

Аз скоро се реших да пиша за проблемите си! Но ще си позволя да ти напиша, как успях да изляза от тежка депресия Sad

В продължение на два месеца след, като ми се стовариха проблемите, не знаех коя съм!Не ми се събираше с никого, сутрин не ми се ставаше,не можех да намеря мястото си в живота,чувствах се загубена, пиех и антидепресанти /но не виждах полза от тях/.
Един ден брат ми го хвана яд и реши да ми "...бие няколко шамара за осъзнаване"!Доста неща ми каза, но в съзнанието ми се заби едно нещо: "Ако ти се предадеш, на кого ще разчита Елена /дъщеря ми/или и ти, като баща й ще я оставиш" Това ми дойде, като студен душ Shocked

Беше прав!Заради дъщеря си трябваше да бъда силна!
Тук във форума някъде бях чела ".....когато ти се плаче-плачи, когато ти се смее-смей се". Аз точно това правя Blush

Опитвам се да гледам напред и си мечтая, нещата да се подредят,важното е само да сме живи и здрави! Не е лесно, но няма как. bouquet

Причина:

Причина: